История за обич и още нещо…

“Да сте живи и здрави и да побелеете като Стара планина”! - пожелавали едно време на младите след венчавката. Днес и пожеланията и венчавките, и младите са много по-различни. Може би, защото повечето от пожеланията са „copy-paste” от интернет, венчавките - рядко явление, а сватбите не са на мода. Колкото до младите, едва ли биха се жертвали заради волята на „старите”... Но не е било така по времето, когато 100-годишната баба Ганка Колева, вече покойница, била младо момиче и вместо сърцето, послушала майка си, нищо че меракът я теглел другаде.

„Едно време, когото ти изберат старите, него ще вземеш – сподели тя при едно от гостуванията ми в дома й в Трявна преди години. - Не е като сега - харесали се и се събират. Баба ми е разказвала как в по-стари времена се задиряли по седенките - момъкът, като харесал някое момиче му вземал престилката, турял я на коляното си, вземал й цветето... Като тръгнели на разходка се улавяли за кутрето. А някога, нали носели сукмани, и момъкът като харесал някоя мома я хващал, ама само за „опашката” на сукмана...”.

- Е, сигурно е имало и „луди глави”?

- Е, имало. Някоя се излъгала и правила любов преди венчавката. И като направели сватбата и разберели, че не е честна, я изпъждали при баща й. Пък той - ще не ще, ще я вземе. Имало случаи, когато свекър й казвал, че ако баща й даде пари или пък - най-хубавата си нива, ще я приемат обратно. И бащата какво да прави - дава нивата. И по мое време голям срам беше булката да не е честна. Сещам се за една, дето имала любовник и като сядали да вечерят, свекървата слагала на масата още една вилица. Демек, задето снахата ходела. Глупави работи... Сега е по-хубаво - харесали се, ами да се вземат!

- Чела съм, че някога бъдещият младоженец и неговите родители задължително ходели на сгледа в дома на булката...

- По мое време вече не се ходеше толкова. Но от баба си знам един случай. Отива момчето с родителите си на гости у момичето, те се харесали биле. И като влезли в стаята, гостите насядали на земята до камината, в която горял огън. Момчето извадило кибрит и си запалило цигара, а баща му рекъл, че са дошли да видят кога ще правят сватбата. Тогава бъдещият му сват отсякъл: „Никаква сватба няма да има, отивайте си!”. „Защо, бе?” - зачудили се гостите. „Ами огъня гори до него, той с кибрит ще си пали цигарата! - отговорил домакина. Значи е разсипник!”. Момата се разревала, но и това не помогнало, отпратили гостите.

- А ти последва ли волята на родителите си?

- Мама хареса мъжа ми, Христо. Тя го искаше, защото бил як и щял да помага в къщи. Пък то после така стана, че с мама сме се оправяли двете. Той беше строител и все по гурбет ходеше. Сега - майка, баща - не ги бръснат за лешник. Ама то по-хубаво - харесали се младите, защо ще се месят старите?! А и майка ми някога се омъжила за мъжа, когото харесвала, а не за този, който бил избрал баща й... А какви хубави момчета ме искаха мене, ама моя се препречи. Пък на какво момче имах мерак аз... Дойде веднъж то в нашето село и тръгнахме да вървим на хорото и моя бъдещ съпруг като ни стигна по пътя - наби момчето и туй то. По-късно, бях вече млада булка, и пак отидохме на хорото. Един се хвана до мен и моя като дойде - ще го бие, щото се хванал до мен. Имаше тогава едни, викаха им „кубратисти” и единия от тях като свирна с птичето и като надойдоха, щяха да го убиват веке. Една от жените обаче им каза, че той избягал в гората, а аз си тръгнах от хорото и така се спасихме. Той, моя, беше луд - хоро ще скъса, ще се сбие... Пък много як беше - камък да улови, вода ще пусне... Като бил в Индия на гурбет, той много пътуваше - строител беше, се бил с един пехливанин и го надвил. Веднъж на седянката ме би мене - удари ми два шамара, защото бях седнала до комшийчето. Седя си аз пък той ми вика: „Гано, ела тука!”, ама аз не мърдам. Повика ме пак, аз пак не отидох. И като стана той и ми залепи два шамара пред всички. Разплаках се и отидох при майка. Казах й, че ме е ударил, а тя ме попита защо. Разказах й, а тя вика: „Ами ти си го заслужила!” - трябвало да „държа на него”. Пък едно време каквото кажеше мъжа, това ставаше. Сега жените по-знаят от мъжето, по-командават. Той, моя, в началото не беше такъв, ама после какво му стана...

- И, защо си търпяла толкова?

- Ами къде да вървя, ба? И да го бях оставила, той щеше да ме намери и да ме убие. И мама къде да оставя? Когато да заминава за Персия тъй ми каза: «Оставям те. Ако чуя нещо за тебе, един ден като си дойда - мисли му какво ще те правя. Ще те завлека на площада и ще те насека». Пък той си живял в чужбина. Като си дойде у дома донесе един смокинг със сатенени ревери - «играл той там, въртял ги жените». Такъв беше...

- Какво стана с онова момче, на което си имала мерак?

- Ами то беше от друго село, ожени се. Почина отдавна. На него имах мерак, ама майка не разреши да се вземем. А моя като беше в Турция на гурбет, ама още не бяхме се женили, се бях залюбила с едно момче от друго село. И туй момче много ми беше мераклия - богато, че и хубаво, но моя като си дойде, го разпъди. Мъчно ми беше за него. Ама ха, де! После това момче се ожени за една моя комшийка, направи си къща на Върбаново, имаха две деца. По-късно почина от диабет.

- Ти си корава жена, здраво стъпила на земята и въпреки това - плакала ли си от любов?

- Не, само ми беше много мъчно. Лошо беше, дето се месят старите.

- От колко години си вдовица?

- От 28.

- А след като почина мъжът ти, защо не се омъжи отново?

- Че за кога? Не, че не ме искаха. Имах трима кандидати. Единият дори беше кмет на Трявна - Иван Марков се казваше. Жена му беше починала и ми викаше: «И мойта Гана, и ти си Гана - дай да се вземем»... «Абе - рекох му аз - няма за кога. За какво ми е мъж, стара жена». Имаше и още един, и той ме беше харесал. Той пък беше учен - агроном. «Не съм за теб - казах му - аз съм проста селянка». И в наше село, Войниците, имаше един мъж, дето ме искаше, беше му умряла жената. Много добър беше и богат, ама не ми хареса - изглеждаше така все едно, че маната го беше хванала.

- Спомняш ли си някоя любовна история, която е била толкова известна, че народът я е увековечил в песен?

- Помня, че имаше песен за един Цаню Малчев от Трявна, който беше харесал момичета от три села и в нея се пееше:

«Мамо, да ми вземеш Гана Генчовчето,

като не, вземи ми пък Бонка Бижовчето,

или пък да ми вземеш Гунка Хитровчето».

А Цаню взема Гунка. И трите бяха големи хубавици, мои акрани бяха, ама откога починаха.

Сещам се и за една друга история, но тя е страшна и тъжна. Едно момче било хвърлило мерак на едно момиче. Той я преследвал, ама тя го нещяла. И веднъж, когато се прибирала от хорото в Черновръх към родното си село Керените, той я настигнал по пътя и я заклал. Има паметник на мястото...

* * *

Изключвам диктофона, защото този шарен финал, в който има всичко - и обич, и ревност, и мъка е подходящ завършек на нашия разговор. А и разходката назад във времето доста измори моята събеседничка. Имам още какво да я питам, а може и да не я попитах „каквото трябва”, но още по време на нашата първа среща преди година, усетих, че нейната „приказка” има защо да бъде разказана.

 

Интервю

Галина Иванова

 

* Баба Гана си отиде от този свят на 11 февруари 2012 г., на 101-годишна възраст. Светла й памет!

Баба Гана Колева

Гана Колева и съпруга й Христо /вляво на снимката/

Гана Колева и съпругът й Христо
/прави на снимката/

На снимката вдясно - Гана Колева и съпругът й Христо