За кондиката на църквата „Свети Архангел Михаил“

Един от най-значителните извори за историята на тревненската църква „Св. Архангел Михаил“ е нейната кондика. Дълги години е била съхранявана в Археологическия музей в София, предадена от Богомил Даскалов през 1941 г. Днес тя се съхранява в Националния исторически музей, а Специализираният музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна разполага с нейно фотокопие.

Църковната кондика е започната през 1814 г., за което свидетелства надписът на корицата: „Сей кодекс церковний 1814 г.“. Съдържа 113 листа с размери 45x26 см. и в нея са регистрирани всички по-важни събития от живота на църквата, обхващащи период от 70 години. Това са предимно църковни сметки – харчове, приходи, длъжници, описи на църковно имущество. Срещат се макар и рядко летописни бележки, преписки за дарения, както и конкретни сведения за икономическия, просветен и културен живот в Трявна през 19 в.

Началото на кондиката е поставено в годината, когато се започва възстановяването на църквата, опожарена от кърджалиите през 1798 г. Преустройството било извършено изключително с доброволен труд на местното население, но от сметките за 1818 и 1819 г. се вижда, че били похарчени и значителни суми. Освен 8194 гроша, вписани като „масраф за новата черкова“, там са отбелязани и разходи, давани за подкуп „на агата“. Вероятно приложената от тревненци хитрост да опушат стените на новопостроения храм, за да го представят като възстановен след пожар, не е била достатъчна за узаконяването му от турските власти.

В кондиката е документирано освещаването на църквата през 1819 г., както и украсяването й с дърворезбен иконостас, работен под ръководството на прочутия тревненски резбар Папа Витан /Млади/. При посещението си в Трявна новият търновски митрополит Иларион Критски, известен с книжовните си интереси и грижи, които полага за издигане на епархията си, преглежда църковната кондика и се подписва под приключените сметки за 1820-1821 г. В обръщение от 8 януари 1823 г. той дава указания за организацията на църковните епитропства и най-вече за избора и задълженията на самите епитропи, за управлението и опазването на църковното имущество. В резултат на това в кондиката е направен подробен опис, включващ имоти, църковна утвар, книги, свещенически одежди и друг инвентар.

През 1823 г. кондиката е била носена в Търново, където сметките са прегледани и подписани отново от Иларион. Редом с подписа на владиката, там стоят и подписите на някои тревненски първенци, като Иконом поп Никола /баща на поп Йовчо/, Петър, Георги, хаджи Христо Даскалов, Ангел хаджи Тахов и на сакелария Папа Витан.

За времето 1823-1833 г. не е било избирано или назначавано църковно настоятелство, защото приходно-разходните сметки са правени от местните чорбаджии. Едва през 1851 г. се явяват изборни епитропи.

В Трявна, както и в други български селища, местните първенци държали в свои ръце управлението на църковната община и често злоупотребявали с народните пари. Известни подобрения настъпват през 1858 г., когато П. Р. Славейков и местните еснафи започват да търсят отчет за църковните средства и да бдят за тяхното общополезно ползване. В кондиката не е отразено по какъв начин се е водила борбата на тревненските еснафи против влиянието на местните първенци, но несъмнено е, че те вземат връх при решаването на църковните дела и изземват епитропството на чорбаджиите в свои ръце. Под приключените сметки за 1854-1858 г., проверени и подписани от Славейков, „като самовидици“ са поставили подписите си и някои тревненски занаятчии. Цаню Колю мутафчии, Генчо тюфекчии, Досю Коюв зограф.

След Освобождението църковните епитропи започват да се отчитат пред училищното настоятелство, като значителна част от приходите отиват за издържане на училищата.

Кратките сведения, които намираме в кондиката, не дават ясна представа за стопанския живот на Трявна, но все пак там е отразено общо класово разслоение.

Приходите на църквата „Свети Архангел Михаил“ идват главно от доброволни пожертвования, наеми от дюкяни, собствено земеделско производство, дискоси, продажба на тронове и свещи и др. През различните години те нараствали или спадали неравномерно, но се движели между 11-15 хиляди гроша. Значителна част от тях отивали за школото и за откритото през 1855 г. девическо училище. Църквата се грижела и за благоустрояване на селището, както и за поддържане на собственото си благолепие. Само за периода 1852-1865 г. били похарчени около 10 000 гроша за ремонти и благоустрояване на храма, за църковна утвар, книги и др.

За престижа и авторитета на тревненския храм свидетелства и факта, че през 1864 г. той си набавя собствен печат. Проявява самостоятелност при решаване на финансовите си въпроси, а от отделни бележки научаваме за ролята му като обществен изпълнител на завещания.

Кондиката на църквата „Св. Архангел Михаил“ е документален израз за историята и цялостната й духовна дейност, за доброто икономическо положение на Трявна през 19 в., както и за високото национално съзнание на тревненци, дали чрез църквата своята лепта за културното и просветно издигане на селището.

 

Лидия Горанова

Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство - Трявна