Църквата „Св. Георги“ в Трявна. Част I

Осем черковища имало покрай Трявна, все вън от селото и всяко, както бил обичаят, имало свое голямо свещено дърво и кръст. На черковището “Свети Георги”, в Долната махала на Трявна, идвали вседомовно. Било на Гергьовден. Насядали хората под сянката на свещената круша, наредили курбана с гергьовско агънце, обредни хлябове, краваи, питки, щирник… Свещеникът отчел курбана, благословил общата трапеза и поръсил за здраве и берекет всички със светена вода от бялото бакърче, с натопен в него здравец. И тогава, изневиделица, се появил бял гълъб и облетял ниско-ниско цялата трапеза. Сякаш дух Божи се спуснал и нещо искал да каже на хората. Изправил се Петър Бъчваров, /прадядо на Тотю Гъбенски, известния адвокат, колекционер и дарител на Трявна/ и рекъл на стреснатия народ: “Поличба е туй! Знамение! На това място трябва да се построи храм!”. После снел калпака си и обиколил всички. И всеки дал своята лепта. По-късно събрали още пари и така построили църквата. Тревненци запазили памет и за друга поличба. На мястото на черковището “Св. Георги” имало нива с жито. Хубаво жито с високи, прави и пълни класове. Станало време за жетва. Но над селото се извила буря, паднала невиждана, унищожителна градушка. Гръмотевица разцепила старото крушово дърво. И макар всичко наоколо да било повалено от халата, житото на мястото на черковището останало непокътнато. От благодарност към Бога и светеца, закрилник на посевите, стопанинът подарил мястото на черковището за построяване на храм със същото име. Легендите стимулирали съвсем прагматичните изисквания на живота: селището се разраствало, горната църква отеснявала, хората искали да се черкуват по-свободно, а и долномахленските села и колиби, повече от 30 на брой, идвали да се черкуват в Трявна.

Всички  най-важни събития в историята на църквата “Свети Георги” в Трявна, са отбелязани от поп Йовчо в неговия “Летопис и родословие”. И това е напълно логично, защото летописецът, уважаваният книжовник и един от духовните първенци на Трявна поп Йовчо, е двигателят на тези събития. След като предварително подготвил почвата за благоприятен изход чрез едно много любезно посрещане в Трявна на търновския моасалим /данъчен чиновник/ Смаил ефенди и казавекилина Георги Попсимеонов, поп Йовчо се заел сериозно и на 7 януари 1843 г. тревненци отправили молба до /и чрез/ търновските власти за разрешение /ферман/ да строят нова църква. Молбата е подписана на първо място от иконом Папа Йоаникие /поп Йовчо/. Само седем месеца по-късно, Поп Йовчо записва в Летописа си:

“1843: 5 август донесоха фермана заради църквата “Свети Георги” за в Долната махала”. За темповете на турската администрация и особено за право на строеж на православен християнски храм, това е изключително кратък срок. Но строежът все не можел да започне. Минали пет години… Причините не са много ясни, макар, че не може да са без значение данъчните тегоби, владишките гръцки “утеснения”, нападения на разбойници, вражди между по-първите хора, разправии за вакъфски имоти, оскъдни на пшеница и ечемик лета … Трявна отдавна вече не била онова “село свободно и на тихо място”, където хората “тихо живеели” и нямали други данък, освен да пазят Големия път с дванадесет харбалии… Но долномахленци били решителни хора, не се отказали. Не се отказал и поп Йовчо. Най-сетне, дошло време да натопи перото и да запише:

“/1848/, юли: 12 започнаха да копаят за основанието на църквата “Свети Георги” в Долната махала”. И след 17 дена:

“1848/ юли: 29: основахме черквата “Свети Георги” в Долната махала, аз иконом  поп Йоаникий и сина ни поп Никола, и поп Димо, и поп Алекса, и поп Кръстю”. Положен бил основният камък. Работата би трябвало да потръгне. Но… не би. Изминали още 4 години и пет месеца, докато дойде време поп Йовчо отново да отвори страниците на своя “Летопис и родословие” и да запише:

“/1852/ 21 декември: отворихме църквата “Свети Георги” и поехме да служим литургия с владиково изволение”. Има редица свидетелства, че това първо отваряне на църквата е било и освещаване. Това твърдят в бележките си свещеници, това твърдят и някои изследователи в трудовете си като местният краевед Богомил Даскалов, историкът Иван Гошев, литературният историк Иван Богданов. Най-убедително звучи писмото на Петко Славейков от 22 декември 1852 г. до приятеля му Цвятко Недев в Габрово: “… вчера ходих на освещението църковно и като че бяха сичките събрани…”. Това означава, че първата служба с тържествена литургия и полагане на антиминс /богослужебна обредна кърпа, с изображение на Христовото погребение/ е била забележително събитие, естествено възприето като освещаване на църквата. Но няма как да не приемем и твърдението на  добросъвестния поп Йовчо, който нищо не е пропуснал  в изграждането на църквата “Св. Георги” и отбелязъл и последното събитие на тази своя любима рожба:

“/1855/ 20 ян: тронясахме  църквата “Свети Георги”. Никъде не се споменава за присъствие на владика при освещаването. И това е напълно логично – по това време Неофит бил пред изгонване и нито той е искал да дойде в Трявна, дваж по-омразна нему заради даскал Петка /Петко Славейков/, нито тревненци са го искали.

Вероятно това второ освещаване е станало след като е завършена в основни линии украсата на църквата. Случаят не е просто интересен. Той е без прецедент. Църквата “Свети Георги” в Трявна е два пъти освещавана.

Още по-фрапиращо е съдържанието на фермана. Доста внушителен като размер – само текстът е 47 на 57 см. Написан е на османотурски език и подписан от султан Абдул Меджид, син на Махмуд ІІ с дата 8-17 юни 1843 г. Смайващото в този документ е, че, според него, раята от Долна махала на село Трявна, молила за разрешение да бъде възстановена православната църква в тази махала, известна като църква “Свети Георги”, защото “се е порутила”. Да бъде възстановена църква, която не съществува! Върхът на дръзката лъжа е, че по силата на закона, църквата била “разгледана и измерена”. И са посочени точните й размери!!! Разрешението е: ремонтът и поправката да съблюдават старото състояние и размери на църквата. И ако се превиши с една педя и един пръст площта, дължината, широчината и височината, вина и отговорност ще носят извършителите. И още едно предупреждение съдържа това “величествено и милостиво императорско послание” – за ремонта да не се вземе дори едно акче /дребна сребърна монета/ от раята. Двайсет и четири години след като горномахленци успели да заблудят търновската управа, че не са градили нов, по-голям храм, а само ремонтирали старата църква, долномахленци ги надминали в лъжата. “Номерът” с ремонта минал и този път, но на още по-високо ниво.

 

(Следва)

 

Вера Христова

Из "История на църквата "Св. Георги" в Трявна", 2009 г.

Църквата "Св. Георги" в Трявна

Ферман за църквата факсимиле на началото с туграта

Удостоверение, издадено от мюдюра на вакъфите на Трявна

„ Юлия 12 Започнаха да копаят за основанието за церквата
Светому Георгию в Долня махала” годината е 1848, изписана е
в началото на страницата. Летопис на поп Йовчо

„1843 5 август Донесоха фермана заради церквата светому Георгия за в Долнята махала”. Редове от Летопис на поп Йовчо, НБКМ

20: януари: троняса са церквата Светий Георгий /годината 1855 е изписана
три реда по-горе на листа/, Летопис на поп Йовчо, НБКМ 

Източна фасада на църквата

Надпис над абсидата от 1852 г.

Надпис над абсидата от 1848 г.