Църквата „Св. Георги“ в Трявна. Част II

Главният майстор на църквата „Св. Георги“ е Димитър Сергюв. По това време той е вече майстор с опит и в църковното и в жилищното строителство – построил е 3 църкви и забележителните, знаковите, представителни тревненски къщи – Калинчевата, Райковата, Дядо Добревата… И  още - Горният мост, каменния, кивгирлия мост с три свода и три ракли. Десет години преди да започне строежа на тревненската църква “Св. Георги”, той вече се е подписал “архитектун”. Доказано е, че това звание и за Димитър Сергюв и за други майстори от Възраждането не е самопохвално тупане в гърдите. Това е държавно регламентирано от османската администрация звание на най-добрите християнски първомайстори, което ги приравнява по статут със западноевропейските им колеги. Димитър Сергюв отговарял на условията за това звание – той можел да изработва чертежи – проекти на постройките си и да прави количествените им сметки.

Църквата “Свети Георги” е трикорабна, едноабсидна, с емпория - помещение за жените, което се намира над нартекса /най-западната част на храма/. Сградата е дълга 23.5 м. и широка откъм западната фасада 12.80 м. Височината е около 21 м. с кръста. Интересни особености има и вътре в храма. Архитектун Димитър Сергюв е един от първите майстори, които поставят втора симетрична стълба към емпорията. Още по-интересен, необясним и неповторим е околовръстният балкон, който “обхожда” цялата църква включително и надолтарното пространство. Балконът е напълно сключен, с красива, плавна, вълнообразна линия, поръбен с дребни изящни орнаменти, хармонично свързан с целия интериор. 

През 1902 г. са изработени двете камбани с тегло 150 и 300 кг. Майстор на камбаните е Георги Алексиев от Горни Броди, Македония. Средствата в пари и материали били подарени от енориашите. През 1907 г. каменният под бил заменен с дървена настилка. През 1914 г. е построена камбанарията над емпорията и нартиката от бибар /лек камък/ със средства на църквата и енориашите. 1932 г. църквата е електрифицирана. 1940 г. е монтиран полилеят в църквата.

Иконното богатство на църквата е забележително. Въпреки, че са от около средата на 19 в., иконите на Досю Коюв, Цоню Симеонов, Йоаникий папа Витанов са работени с творческа мощ и вдъхновение, изпълнени са със заряда и амбицията на Витановската и Захариевската фамилия. На Царския ред на иконостаса, патронната икона е дело на Цоню Симеонов, отбелязани са и годината и ктитора – 1853, руфет казажки, т.е. еснафа на казасите. Предполага се, че иконите от целия Апостолски ред /най-горе, под венчилката на иконостаса/ са рисувани от Досю Коюв. Девет еснафски сдружения са отбелязали даренията си за църквата: казаски, дюлгерски, ковашки и цигуларски за изписването на икони, мутафчийски – за изграждане на нартиката, обущарски  и шивашки – за боядисване на камбанарията и изписване на светите икони там, папукчийски и терзийски – за богослужебни книги. Между многобройните дарители са и уста Генчо Кънев – Големия, който подарил изработения от него амвон. Според летописната книга на църковното настоятелство, стенописите в църквата са направени през 1899 г., т.е. почти половин век по-късно след отварянето й през 1852 г., с дарение - 40 златни наполеона от Рачо К. Цанков. В олтарното пространство има стенописи датирани от 1854 г. Зографите на стенописите са Иванчо Кънчев, Йонко Попдимитров и неговия син Иван Йонков Попдимитров, който е получил първата диплома – Свидетелство №1 на Държавното рисувално училище /по-късно Художествената академия/. Интересно е, че има доста български светци – св. Иван, св. Михаил, св. Георги, св. Методий и св. Кирил, а при други българската им принадлежност е в самото им име: св. Цар Петър Български, св. Цар Борис Български, св. Григорий Епископ Български.

Между оригиналните, любопитни факти в тая църква е присъствието на едно малко ангелче, изписано в четири дълбоки слабо осветени прозоречни ниши. От пръв поглед се вижда, че това ангелче няма как да не е имало за модел едно от ангелчетата в картината на Рафаело Санти “Сикстинската мадона”. И в това няма нищо невероятно като се има предвид, че тревненци са донасяли от чужбина илюстровани книги и отпечатъци с изображения на художествените занаяти. Нещо повече – Иван Попдимитров, брат на стенописвалия в църквата Йонко Попдимитров, е учил живопис и в Букурещката академия, и в Парижкото училище за изящни изкуства /l’ecole des beaux-arts/ и се знае, че е “направил копия на някои прочути творби”. Това е най-краткия и обясним път, по който ангелчето на Рафаело е долетяло в тревненската църква “Св. Георги”.

Иконостасът в църквата е бил завършен около 1855 г. Според изследванията на специалистите, главният майстор, главният изпълнител на резбата на иконостаса е Димитър Дойковчето, който работил заедно с Никола Драгошинов и други майстори.

Дължината му е 10.75 м., височината 8 м. /без кръста/. Конструкцията му е от дъб, резбата – орех, обшивката на цокълните пана - елша. И в това по-късно време тревненските резбари останали верни на традицията в използването предимно на флорални мотиви и обикнатите стилизирани листа на растението акант. Рози, ружички, лалета, див гюл и нарцис, дъбова шума, жълъдчета и птици, слънчогледи и кокичета, всяко цвете натоварено със свое послание. Цялата българска природа тържествено шества пред очите на богомолеца! Колонките на иконостаса с ажурна резба, с вплетен в тях хералдичния цвят на лилия – нещо характерно за дворцовите църкви, са с художествено решение “едно от най-съвършените в практиката на тревненските резбари”. Олтарните двери са изработени също от Дойковчето, а венчилката на иконостаса напомня венчилката на иконостаса на Преображенския манастир – бижуто на тревненската резба. Скъпоценност в храма е и владишкият трон, а амвонът е безценен спомен от големия майстор Уста Генчо Кънев /Големия/, който се е учил на занаят при Димитър Сергюв и може би в знак на признателност изработил амвона, монтирал го сам и обявил, че го дарява на църквата и на Трявна.

В църквата има ценности и от един друг тревненски занаят – казаския. Обковите на големите икони от Царския ред, както и някои утвари като напрестолни кръстове, потири и дискос, са изработени от Пенчо Генев казас и Христо Пенчев казас. Тук се съхранява и внушителен брой старопечатни книги, между които и една колекция книги на големия духовник и общественик архимандрит Кесарий, подарени от него на църквата.

 

(Следва)

 

Вера Христова

Из книгата "История на църквата "Св. Георги" в Трявна", 2009 г.

Ангелче от ниша над прозорец в наоса на църквата „Св.Георги”,
което наподобява ангелчето от "Сикстинската мадона" на 
Рафаело Санти /на снимката долу/

Картината на Рафаело Санти „Сикстинската мадона”,
около 1513 г. Дрезденска галерия

Ангел върху колона

Стенопис върху южната стена
„Св.Методий и Св. Кирил”

Стенопис на прозорец

Стенопис в олтара, детайл

Стенопис в олтара

Света богородица – икона от „царския ред”
на иконостаса, 1850 г.,
зограф - Йоаникий папа Витанов

Свети Георги, патронната икона, 1853 г.,
зограф - Цоню Симеонов

Иконостас на църквата „Свети Георги”

Олтарните двери на храма 

Венчилката на иконостаса

Владишкият трон

Табле от цокълния пояс на иконостаса с
голямата ваза

Табле от цокълния пояс с ружи и дъбова шума

Амвонът в храма е дело на
уста Генчо Кънев - Големият

Птицата на амвона, скулптирана триизмерно от
уста Генчо Кънев

Дарохранителница, сребро,1853 г. майстор Пенчо Генев

Кръст напрестолен

Техническо заснемане на църквата – втори етаж, януари – февруари 1980 г.
На скицата на втория етаж ясно личи непрекъснатата линия на балкона,
 който преминава и над олтарното пространство

Техническо заснемане на църквата – първи етаж, януари – февруари, 1980 г.
Автори на заснемането В. Радкова, арх. Попова, арх. Лефтеров,
арх. Кузупов и арх. Михайлов