Църквата „Св. Георги“ в Трявна. Част III

В историята на църква “Св. Георги” особено място заема Църковното настоятелство, което изразявало отношението на цялата общност на хората от Долна махала. Всички значими въпроси се решавали след търпеливо разглеждане и обсъждане в църковното настоятелство. То се занимавало и с възникнали разпри и спорове между свещениците. Престижът на църковното настоятелство би толкова  голям и безспорен, че самите свещеници се съгласили да съблюдават една програма за църковните служби, приета от настоятелството и при всеки спорен случай да се отнасят до него. Измежду главните задължения на настоятелството било и набавянето на богослужебни книги.

Църквата “Св. Георги” винаги е имала висок обществен авторитет. Участвала е в общонародни и общополезни начинания. Не остава настрана и от делото за църковна независимост. В Трявна начело на тая борба бил Петко Славейков, който в Цариград бил начело и на националното движение за независима българска църква. Само два месеца след паметния Великден на 3 април 1860 г., когато в българската църква в Цариград била отхвърлена патриаршеската власт и българските общини започнали да изпращат направо до Високата порта категоричните си заявления, че не признават гръцката патрикхана, тревненци изпращат за тази цел двама свои представители до Великия Везир със специално Пълномощно /векилнаме/, подписано от 40 първенци на Трявна – от тях 33-ма с печати и 7 – със саморъчни подписи. В написването на това писмо без съмнение са взели участие и двете църкви в Трявна.

Отварянето на долномахленската църква “Св.Георги” оказало непредвидимо влияние в социалния живот на селището, най-силно изразено в промяната на пазарния ден. Хората, които идвали да се черкуват в долната църква почнали за по-удобно там да пазаруват и обменят стоки в неделния ден, вместо да ходят при горната църква. Пазарът се разделил. Нарушени били интересите на производителите и търговците, а отдавна се нарушавали и църковните интереси – защото вместо да влизат в църковния храм, хората отделяли повече време за светските си дела. Така се дошло до свикване на общо събрание на тревненските първенци на 2 март 1856 г., където се взело решение пазарният ден да бъде не в неделя, а в понеделник и само “до сахатя на мегданя”. За нарушение на решението били предвидени сурови наказания, включително и “десет тояги бой насред мегданя”. Това засилване на църковното единение било в точния момент, защото опазването на народността можело да става най-добре в църквата.

Щедра и разнообразна е благотворителната дейност на църквата. Повече от десет фондове разчитат на нейната помощ: фонд “Сираци от войните”, фонд “Читалище”, фонд “Сиропиталище”, фонд “Многодетни” и др. В проектобюджетите на църквата редовно са предвиждани суми за “Милостиня и други благотворителни цели” - за църковно летовище, за стопанското училище, за бедни и работнически семейства, за изпаднали в беда приходящи, за издръжка на беден ученик… Църквата се е отзовавала на всички призиви за помощ на пострадали от стихийни бедствия и пожари, макар самата тя да е изпадала в бедстващо положение и поради липса на отопление застрашена да извършва редовното богослужение.

През 1874 г. църквата “Св. Георги” в Трявна изгражда свое училище – със свои средства и на свое място, 35 години след отварянето на училището в Горната махала. То било необходимо след като се въвежда класно-урочната система и трябвали повече класни стаи и учители. За това училище долномахленци получили насърчение от самия Петко Славейков. И макар, някои да говорели, че това училище било направено само “на инат” на горномахленци по подобие на долномахленския мост, наречен “инат кьопрюлю”, то просъществувало четвърт век. Църквата поела издръжката на училището, за което училият там известен общественик Димо Казасов си спомня като за “солидна сграда на мъжкото трикласно училище”. Към църквата имало и енорийско училище за религиозно образование и възпитание на децата, което просъществувало чак до пролетта на 1948 г. Макар и кратко просъществувало, Долномахленското училище при църква “Св. Георги” е свидетелство за ревността, страстта и щедростта на тревненци, когато става дума за образованието на децата им.

Поради непрекъснато намаляващите приходи от църковните служби, обреди и треби, църквата изнемогвала и не можела да си покрива не само разходите за благоустрояване и ремонти, но и всекидневните обикновени нужди. Ето защо, през 1935 г. започва строителство на Доходно здание. Енергичният организатор на строителството бил свещеникът, ставрофорен иконом Христо Кънчев, на когото вероятно принадлежи и идеята за този строеж. Решението “да се построят здания, които да донасят добър приход на църквата” било взето още през 1931 г. През март 1935 г. църковното настоятелство одобрява плана на асистент-архитекта от Велико Търново Васил Иванов Стоянов и му възлага изпълнението на този план. Началните парични средства били осигурени чрез заем от Тревненската популярна банка. Освен екипът на архитекта, на строежа работели и много майстори от Трявна и близките села и колиби. Строителството станало на два етапа – долен етаж с три дюкяна, завършен през 1937 г. и горен етаж, завършен през 1944 г. Дюкяните били давани под наем, в апартамента на горния етаж влязъл под наем свещеникът Христо Кънчев.

Не може с точност да се установи от кога към скъпоценностите в храма “Св. Георги” е притурено и сладостното чудо на хоровото църковно пеене. Има снимка на група хористи, от надписа в нея се вижда, че това е хор, при това четиригласен, а годината е 1912. Дали е бил към едната,  или е обслужвал и двете църкви на Трявна, не се разбира. Но със сигурност може да се каже, че долната църква на Трявна е имала църковен хор от преди Първата световна война, а в проекто-бюджета на църквата за 1928 година са предвидени 3600 лв. за Културно-просветно музикално дружество “Св. Георги”. И при това дружество, а после и при музикалното дружество “Гусла”, има църковен хор. Имало е кратки периоди, когато хорът е преустановявал своята дейност, но бързо е бивал възстановяван. Така през 1947 г. хорът бил разтурен, но само след два месеца е сформиран нов, четиригласен смесен хор от работници, граждани, чиновници, ученици и ученички под диригентството на дългогодишния диригент Роман Бочковски. Хорът наброявал около 40 души, интересът към него бил голям и той веднага започнал да се изявява и извън църквата. Съществувал до около 1950 г. След около 40 години прекъсване, през 1991 г. хорът е възстановен по инициатива на младият енергичен свещеник Неделчо Марков, когато той отива да служи в тая църква.

Църква “Св. Георги”, както и Трявна, е осветена на вечни времена от посещението на Васил Левски. Според сведения на очевидци, това е станало пред пролетта на 1867 г. Църквата е посещавана и от висши духовници с титлата Негово Високопреосвещенство: Иларион Макариополски, митрополит Климент Търновски, Антим, Йосиф, Софроний и др.

В тясното пространство между храма и някогашната църковна килия малкото църковно гробище излъчва интимен покой. Забележителните паметници тук са няколко: паметника на Наца Ангелова Икономова, дъщеря на поп Ангел Пандурски, чиито брат - хъшът Недялко Пандурски, е известният издател и разпространител на литографиите на Хенрих Дембицки и Атанас Клипарски. Сестрата на двамата братя Ангел и Недялко -  Гана Пандурска, е майка на Ангел Кънчев; паметника на Васил Добревски и жена му Стана, известни дарители -  родители на Вишка Добревска – жена на учителя и краеведа Никола Чушков и майка на н.а. Виолета Николова. Тук е и паметникът на Иванка Горова, сестра на Ангел Кънчев, куриер на БРЦК, която пренася последното писмо на Христо Ботев до семейството му.

Историята на църквата “Св. Георги” в Трявна е история на духа тревненски, история на човека от Тревненския балкан.

 

Вера Христова

Из "История на църквата "Св. Георги" в Трявна", 2009 г.

План на училището към църква „Свети Георги”

Доходното здание – южна фасада

Доходното здание – северна фасада

Служителите в храма 2002 г.

В центъра: свещ. Цанко Гатев, свещ. Цветан Методиев /вляво/, 

певецът Людмил Малев /вдясно/. 

Отпред вляво Мита Йовчева, свещопродавачка и вдясно – 

Мария Павлова, клисарка

Служителите в храма 2009 г.
в центъра - свещ. йерей Петър Савов, Мария Мотова /вляво/,
Тотка Денчева /вдясно/, свещопродавачки и клисарки.
В църквата от дълги години служи и свещ. Цанко Гатев

Хорът при църквата, ноември 2000 г.
От ляво на дясно І ред седнали: Величка Чалъкова Йонка Филипова,
Стоянка Райкова, Лазарина Здравкова – диригент на хора, Цанка Николаева,
Иринка Пенчева.
ІІ ред: Пенка Бижева, Мария Гечева, Галина Видева, Надежда Цинева,
Мария Димова, Кръстинка Боярова, Йорданка Казакова.
ІІІ ред: Румяна Василева, Цанка Цанева, Веселин Христов, Йонко Митев,
Дешка Цанева, Петя Семерджиева, Рашко Буюклиев, Мария Камбурова

Църковният хор през 2009 г.
От ляво на дясно І ред седнали: Йонка Филипова, Лазарина Здравкова -
диригент на хора, свещ. Петър Савов, Стоянка Райкова, Иринка Пенчева.
ІІ ред: Галина Видева, Мария Гечева, Цанка Тодорова, Веска Славова,
Ивалина Николова, Надежда Цинева, Дешка Михова, Донка Райкова,
Мария Димова, Ваня Тодорова, Маргарита Пейкова, Йорданка Казакова.
ІІІ ред: Маргарита Запрева, Петя Семерджиева, Недка Иванова,
Дешка Цанева, Кръстина Боярова, Румяна Василева

Църковен хор при храм „Свети Георги”, 2014 г.
Отляво-надясно: I ред – Веселин Христов, Цанка Гечева, Лазарина Здравкова,
Цанка Николаева, Иванка Димова, Отец Петър Савов, Стоянка Райкова,
Николина Иванова, Мария Гечева, Петя Семерджиева
II ред (отляво-надясно) – Иван Султанов, Маргарита Пейкова,
Цанка Христова, Галина Видева, Мария Димова,
Кръстина Боярова (на заден план),
Дешка Цанева, Ваня Тодорова, Павлинка Бонева (на заден план),
Мария Попова, Нено Попов, Бончо Бонев

Надгробният паметник на Васил Добревски
в двора на църквата

Надгробният паметник на Иванка Горова 
в двора на църквата

Роман Бочковски, дълги години диригент и ръководител
на хора при църква „Свети Георги”

Фамилен портрет на
свещеник Златю Поп Йонков, 1897 г.

Църковен хор в Трявна през 1912 г.
Дали е бил към едната от двете църкви, не е ясно.
Но от снимката се вижда, че този хор, съставен изключително от
млади и интелигентни мъже, е четиригласен