Персонаж на Рафаело Санти в тревненската църква „Св. Георги“

При проучванията си в църква „Св. Георги“ в Трявна за написване история на храма, попаднах на изненадващ факт. Църквата е строена от 1848 до 1852 г. Официално е осветена през 1855 г. Главният майстор е уста Димитър Сергюв. Иконите и иконостаса са дело на едни от най-известните дарования на най-старата Възрожденска художествена школа – Тревненската.

За разлика от друга, много по-стара тревненска църква „Св. Архангел Михаил“, в църква „Св. Георги“ има стенописна украса. Според надпис в нишата на олтара, стенописите там са от 1854 г. От ктиторския надпис в наоса и от летописната книга на църковното настоятелство става ясно, че стенописите в наоса са правени 45 години по-късно, т.е. в 1899 г. На северната й на южната стена са изписани три по-големи образа /228х105/ с малки разлики в размерите: Св. цар Петър Български, Св. Йоан Рилски Чудотворец, Св. царица Елена и Св. цар Константин, Св. Методий и Св. Кирил, Св. Григорий Двоеслов и Св. цар Борис Български. Всички те са изписани в надцокълното пространство. Върху срязаните ъгли на шестте прозореца са изписани по-малки изображения /138х60/ с незначителни разлики в размерите. Тъй като зидовете са с дебелина 1.25 м., дълбоките прозоречни ниши също са използвани за стенописване. Над четири от прозорците – първи и втори на северната стена и пети и шести на южната стена, най-горе, където поради дълбочината мястото е слабо осветено, са изписани четири ангелски главички.

Изненадата ми дойде от това, че всички те, с нищожни различия едно от друго, удивително напомнят едно от ангелчетата в прочутата картина на Рафаело Санти /1483-1520 г./ - „Сикстинската мадона“ /около 1513 г./, масло, платно, 265х196 см., Дрезден, Цвингер/. На преден план, пред мадоната, пред Св. Сикст и Св. Варвара, ниско долу, Рафаело е изписал две ангелчета. Ангелските главички, нарисувани от тревненския зограф в църквата „Св. Георги“, поразително приличат на ангелчето от дясната страна в картината на Рафаело: овалът на лицето, наклонът на главичката, положените една върху друга пълнички ръце и подпряната върху тях брадичка, същите крила… Разликите са очевидни – косите са по-тъмни, изразът на лицето у ангелчето на Рафаело повтаря тревогата и напрежението в лицата на мадоната и Младенеца, а у тревненския зограф той е по-спокоен, погледът е пак встрани, но не толкова нагоре. Но каквито и различия да се открият, те не могат да попречат на категоричното внушение, че тревненския зограф е ползвал по някакъв начин за модел образа от картината на Рафаело, като се е съобразил с мястото: на син или синьо-зелен фон, плътна тъмнокафява линия широка 4 см. очертава полукръг, който повтаря линията на прозоречната ниша. Радиусът на тоя полукръг е 50 см., а диаметърът 90 см. Главичките са изписани централно върху фон охра.

Невероятна ли е появата на този модел в тревненската църква?

През последните години, въз основа на непрекъснато разширяващите се проучвания, все повече се утвърждава мнението, че възрожденските ни майстори и в строителството, и в живописта, и дърворезбата, са имали контакт с европейските майстори или с техните произведения. На националната научна конференция по случай 200-годишнината от рождението на Колю Фичето /Дряново, 27 октомври 2000 г./ се потвърди предположението, че Никола Фичев е бил не само във Влашко и Цариград, а и в Италия, Германия и Франция. За проникване на западноевропейските стилове в Тревненската художествена школа – барок, рококо, ампир, Людовик XVI и др., говорят изследователите на школата. „Известно е също, пише Димитър Друмев, че към средата на XIX в., а и по-рано някои тревненци са ходили в Румъния и дори в Немско… Те са донасяли в Трявна илюстровани книги и отпечатъци с изображения на изделия на художествените занаяти и на леката промишленост от Австро-Унгария, Германия, Чехия и др.“ /подчертаване В. Христова/. Ако тревненци, не случайни хора, а личности с определени културни интереси, са ходили „дори в Немско“, защо да не са могли да донесат от там именно такива илюстрации или отпечатъци и репродукции на прочути творби.

В досегашните изследвания се споменават имената на трима зографи, стенописвали в църква „Св. Георги“: Иванчо Кънчов, Йонко Попдимитров /1840-1919 г./ и синът му Иван Йонков /1874-1946 г./. Иван Йонков е дипломиран художник със Свидетелство номер 1 от Държавното рисувално училище в 1906 г. Братът на неговия баща, чичо му Иван Попдимитров завършва Букурещката художествена академия /1870-1875/. От 1881 до 1884 г. учи в Париж в училището за изящни изкуства. Много е вероятно при обучението си – Иван Йонков в София и Иван Попдимитров в Букурещ и Париж, да са видели, да са направили копия или да са се сдобили с отпечатъци на картината на Рафаело като се има предвид, че такива творби са обикновено използвани за учебна цел в тези училища. Известно е, че Иван Попдимитров е правил копие на картината на Ботичели „Раждането на Венера“. Възможно е такова копие той да е предоставил на брат си или на племенника си при стенописването на църквата, а може би и сам е взел участие в тома изписване. Това може да се установи при допълнителни проучвания.

Тезата, че България не остава откъсната от европейския свят нито през Възраждането, нито в първите десетилетия след Освобождението, че българската художествена култура не само познава, но има и непосредствени контакти със западно-европейската култура, намира конкретно потвърждение в този интересен художествен факт – персонаж на Рафаело Санти в тревненската църква „Св. Георги“.

 

Вера Христова

Ангелче от ниша над прозорец в наоса на църквата „Св.Георги”

Ангелче от картината на Рафаело Санти
„Сикстинската мадона”

Картината на Рафаело Санти „Сикстинската мадона”,
около 1513 г. Дрезденска галерия