Църквата „Св. Архангел Михаил“ сече и пуска в обръщение свои пари, наречени „банчета кръстати“

Времето на 18-ти и 19-ти век се характеризира с развити стоково-парични отношения в българските земи. Разплащанията наложили по-голяма прецизност в ценообразуването, пише ст.н.с. д-р Христо Харитонов в доклада си „Тревненски принос за историята на българското църковно монетосечене“, публикуван в том 1 на „Известия на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна“, 2008 г. Монетите на Османската империя, всъщност „домашните монети“ не могли да обслужат пълноценно реалните пазарни потребности. Чуждестранните, които се допускали от османската парична система в циркулация с еквивалентна или приравнена стойност, също не задоволявали потребността на дребните плащания. Особено силно се чувства тази нужда в християнските храмове. Отделни стоки (като свещи, например), услуги (миросване), помощи (дискос), подаяния (на просяци) и други изисквали плащания под стойността на най-малкия монетен номинал – парата. От друга страна, за издръжката на храма, имало нужда от постоянен приход. Той можел да дойде от употребата на вътрешно-храмово парично обръщение. Приходът се формирал от разликата в производствената цена на монетите и определената им по-висока номинална стойност. В някои случаи се предоставяли в лихвен заем. Именно на основата на тези два фактора: прецизността в стоково-паричните отношения и осигуряването на постоянен приход, се появили наричаните в литературата „църковни монети“. Тревненската църква „Св. Архангел Михаил“ регистрира дейност в производството и употребата на църковни монети в периода от 1851 до 1866 г. За това свидетелства и Богомил Даскалов в книгата си „История на тревненската черква „Св. Архангелъ“ (1925 г.)

„От 1851 г. черковата „Св. Архангелъ“ пуща въ обръщение между енориашите си свои пари, които са в употребление дори до 1866 г. – пише той. - Нуждата от дребни разменни монети по една пара (1/2 стот.) се чувствала много при пущане на дискосъ, купуване дребни свещи и пр. Чисти парички (1) и фурлините (2) са били рядкост или неудобни. Черковниятъ епитроп Пенчо Геновъ, билъ по занятие куюмджия. Съ съгласието на другирате си Пенчо изобретява някаква машинка „дзъмба“ (б.а. замба), съ помощта на която почва да сече пари отъ медни пластинки (3). Тия парички имали квадратна форма (1 см.) съ изображение на едната страна релефно „кръстче“ и носели название „банчета кръстати“. Стойността им била една пара – ½ стотинка (4). Наименованието банчета имъ е дадено от Пенча, който по това време е ималъ синъ въ Букурещъ на учение и е билъ запознатъ съ румънската култура (5). Цели 15 години наредъ черковата е пущала емисии отъ тия банчета, които въ първо време били въ обръщение само въ черковъ, но сетне се навъдили и по пазаря и дюкяните въ Трявна и околността, а сетне и изъ габровско, даже и търновско. Когато се вестили въ Търново тия парички и властта научила местонахождението имъ, Пенчо Геневъ билъ откаран въ Търново, съденъ, машинката му конфискувана, а той освободен по застъпничеството на тревненски и търновски първенци. Пенчо бил пуснатъ съ условие да се прибератъ и въ бъдеще не употребяватъ други пари, освен признатите отъ царщината. За това, че Пенчо е сякъл пари, спечелилъ си е прозвище „Цар Пенчо“, както са го назовавали гражданите му. В кондиката редовно отъ 1852 до 1865 г. са записвани наличностъ „банчета“, които въ 1862 г. достигатъ до почетно количество: „1862 майя 17 день:… крастати Банчета бакърени 2 оки 25 дра“ (6).

 (1)  „Чиста пара“ е монетата, използвана с апотропейно предназначение за детето преди извършването на християнския религиозен обред „кръщаване“. Използвала се е сребърна монета, с бял цвят, тъй като белият цвят е олицетворение на чистота, непорочност. Тя се пришивала на детската шапчица. Функцията й е да пази детето от уроки. За „чиста монета“ се използвала монета, извадена за случая от редовен циркулационен курс.(2)  „Фурлина“ е транскрибираното наименование сред българите на флорина. С такова общо наименование се означава златната монета флорин на Флоренция, Унгария и Трансилвания, както и сребърният полски флорин, който е със стойността на златния. Синоним е на гулдена на Германия, Австрия, Холандия. Всички тези монети са бивали на османския паричен пазар, в т.ч. на българския. Отчетена е тяхната вторична употреба. В някои райони на България „фурлината“ се приема за нискостойностна монета въобще. Явно е, че за населението в Трявна нискостойностните монети са имали същото наименование. То се утвърждавало от факта, че османската парична система е приемала обръщението на монети, които са бивали във вторична употреба, т.е. пробити, орязани за метал или повредени по някакъв начин, но са имали по-ниска платежна стойност от стандартните, редовните монети. Една такава монета с ниска стойност е задоволявала плащанията в храма, за които били нужни монети с по-ниска стойност от монетата с най-ниска парична стойност. На практика, те се явявали фракция на редовната монета. Но, както сочи Богомил Даскалов, недостигът им, както и неудобството (неточното им остойностяване и отсъствието на печалба), наложили другата мярка – църквата да пусне в обръщение свои монети.

(3)  За направата на монетите се използвала медна ламарина, защото тя има предимства за подобна употреба. Лесно се реже с ножица за метал. Мек и ковък метал е, върху който могат да се нанасят означение в студено състояние. Освен това е евтин метал. А евтиният метал намалява себестойността на крайния продукт – монетата. Такава била основната цел на храмовото монетосечене – да осигури печалба, формирана от разликата в производствената цена и номиналната стойност на монетата, печалба, необходима за издръжката на храма. Четири квадратни метра ламарина били достатъчни за изработването на целия тираж църковни монети.

(4)  Стойността на монетите на църквата „Св. Архангел Михаил“ се определя на ¼ от османска пара, или 1/8 български стотинки от времето на 1881-1887 г.

(5)  Приемайки сведението на Б. Даскалов, че Пенчо Генюв използва за прототип изображението на кръста от влашките бани, то логично е да се реконструира изображението върху монетите, сечени от църквата „Св. Архангел Михаил“ в Трявна. Изображението е на равнораменен кръст (гръцки тип), с бисерна украса между раменете.

(6)  Ако се приеме условието, че всяко ново църковно настоятелство насича своя емисия монети, то в един случай имаме данни за тяхното количество. На 18 май 1862 г. в наличност са отчетени „2 оки 25 дра“, т.е. 2 оки и 25 драма. Приравнени към десетичната мерна система, те съответстват на 2644 грама при 1 ока = 1282 грама и 1 драм = 3,2075 грама. Ако се приеме, че средното тегло на една монета е 0.50 гр., то тези „2 оки 25 дра“ съдържат 5288 монети. Съотнесени към числеността на населението, което се черкувало в „Св. Архангел Михаил“, те не са много. В средата на 19-ти век към енорията на църквата се числели повече от 590 къщи, т.е. домакинства (ТД „ДА“ – Велико Търново, фонд 74К, оп. 1, а.е. 268, л. 50). На една къща (домакинство) се падали 8-9 монети. Приемайки условието, че 1 църковна монета = 1/3 от османската пара, то за тези 8-9 църковни монети са се заплащали 3 османски пари. Колкото и да са ниски църковните такси и услуги, тези 8-9 църковни монети са крайно недостатъчни за едно домакинство. Ясно е, че тази монетна наличност е изпълнявала ролята на резерв в църковната каса. Изчислен е по обслужването на един черкуващ се мирянин. Били са му достатъчни 8-9 църковни монети за свещ, миросване, дискос, или каквато и да е друга негова потреба в храма. В такъв случай, може да се допусне вероятния тираж. Приемем ли, че минималния брой къщи (домакинства), които са се черкували в „Св. Архангел Михаил“ е 590, то общата численост на християнското население е между 3540 и 4130 души. В случая, едно домакинство се състои от 6-7 души. Въз основа на тази демографска единица, църковното настоятелство е предвиждало количеството църковни монети, което да я обслужва. В такъв случай, една емисия църковни монети е могла да бъде от 31 860 до 37 170 екземпляра. Всички тези изчисления са хипотетични, пише ст.н.с. д-р Христо Харитонов и уточнява, че до откриването на исторически извор, те могат да се приемат, като възможно най-близки до реалните.

*** 

Проучването на тревненските църковни монети представлява част от изследователската идея за църковното монетосечене по българските земи. Като слабо изследван дял от българската нумизматика във всяко ново проучване се открояват специфични и неизвестни сведения и характеристики, пише в заключение ст.н.с. д-р Христо Харитонов. Точно това се случва и с проучването на тревненските църковни монети, независимо от това, че все още не е открит и въведен в научно обръщение репрезентативен монетен материал. Но при направения анализ може да се очаква появата на монети. Характеристиката и идейната реконструкция ще спомогнат много за идентифицирането на тревненските църковни монети. Навярно в музейни или частни нумизматични сбирки има от тях, но не им е обръщано достатъчно внимание или са останали неразчетени, а тяхната парична семантика - неразгадана…

 

* Огромни благодарности на Даниела Тодорова – Дабкова от Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна за предоставените стари снимки на Възрожденския площад с църквата „Св. Архангел Михаил“!

Идейна възстановка на медна монета

Замби от фонда на РИМ - В. Търново

Замби от фонда на РИМ - В. Търново

Възрожденският площад в Трявна с паметника на Капитан дядо Никола и 
църквата "Св. Архангел Михаил" /вдясно/
1906 - 1926 г.

Честване на годишнина от гибелта на Капитан дядо Никола в Трявна,
вдясно - църквата "Св. Архангел Михаил",
20-те години на 20 в.

Възрожденския площад в Трявна, 20-30-те години на 20 век