Даскал Илия Шиваров

Илия Димитров Шиваров, по известен сред тревненци, като „даскал Илия“, бил роден през 1835 г. в Трявна, пише в записките си Христо Н. Даскалов. Той получил образованието си в родния си град, където учил при „различни учители“ в „новопростроеното училище“, но завършил курса си на обучение при Петко Славейков. Освен да чете, пише и смята, Илия учил „псалтикия“ при Йонко Поп Витанов и поп Стоян Дечов, и пеел „изкусно“. През 1854 г. се „условил“ за учител в Кара Хасането /Килифаревски колиби/ и след двегодишно учителстване бил „повикан“ в Трявна за учител във взаимното училище, където учителствал само две години. През 1858 г. Илия Шиваров започнал работа, като учител в Търново, където учителствал непрекъснато в продължение на цели десет години. Първо бил „предуготовителен учител“, а после преподавал в класното училище заедно с Михайловски, Славейков, Кесаров, Гранитски. Изучил турски и френски език, с много труд и усилия непрекъснато, обогатявайки знанията си, младият даскал успял да се подготви за главен учител, което било голяма рядкост за времето си. През 1868 г. тревненци го канят за главен учител. Илия приел поканата и изпълнявал тази длъжност до Петровден на 1872 г.

Вътрешните раздори в Трявна, пише Хр. Н. Даскалов, не оставили безразличен даскал Илия. Той се „придържал“ към „чорбаджийската партия“ и, когато чорбаджиите /общинарите/ се прочули с „напустото изхарчване“ на училищните пари и си спечелили омразата на своите съграждани, той си подал оставката, макар и да бил „условен“ за три години, и да нямало „против него негодувание“. След като напуснал училището, Илия Шиваров станал член и управител на книжарско дружество „Момчилов и С-ие“, ходил във Виена „да печати“ книги, правил преводи на някои учебници, занимавал се с редакторска дейност, водил делата на дружеството. Живеел в Русе до началото на Руско-турската освободителна война /1877 г./. Освобождението го заварило в Трявна. След „свършването“ на войната бил назначен за „мюдюр“ /управител/ и останал на този пост „през всичкото време на окупацията. Когато се установило редовно правителство, Илия се „възвисил“ от мюдюр в окръжен началник на Добрич.

През зимата на 1880 г., пише още Хр. Н. Даскалов, се появили „шайки“ от Източна България и даскал Илия, като началник, бил принуден да ги „гони“. По време на тези гонения, изстинал лошо, заболял и по Великден „предал Богу дух“.

„Илия Шиваров беше като човек добродушен и милостив, като другар – весел и лек, като учител – деятелен и трудолюбив, като чиновник тоже показваше способност, но не сполучи да ги развие – пише в заключение Хр. Н. Даскалов. – Имаше ръст едър, пълен и много красив“. И в заключение, допълва, че даскал Илия не успял да създаде семейство.

 

 

Из ръкописа "История на Трявна" на Христо Н. Даскалов (1843-1917 г.), чийто оригинал се съхранява във фонда на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, а негово дигитално копие пази и Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна

 

Ученици и учители от Тревненското училище, 1868 г. с
учителите си Йонко П. Николов, Илия Д. Шиваров (в средата) и
Христо Н. Даскалов