Писма до Славейковата къща

Изминаха 50 години от създаването на музея „Петко и Пенчо Славейкови” в Трявна, по-известен като Славейковата къща.

Хиляди българи са прекрачвали прага й, за да попаднат в друго време, в друг свят - светът на поезията и красотата, но и на дълга, родолюбието и достойнството.

Тя натежава във времето не само със своите (според мене) над 200 години, а най-вече със спомените, които е скътала. Защото тя е била не само стряха, а надежда, упование, вдъхновение за двама големи българи - гордост за нашата история и литература.

Всеизвестна истина е, че не винаги е важно къде е роден човек, а къде е добил самочувствие и порив за себеутвърждаване.

За Петко Славейков, както самият той споменава в писмата си, Трявна е втората му родина. На 22 години идва в бащиното си село оголял, обосял, ерген, преследван из цяла Северна България. Трявна приема с отворени обятия сина на Рачо Казанджията, а след години той с признателност ще пише, че тревненци са радетели на българщината.

В прочутия летопис на Поп Йовчо, като важно събитие за Трявна, е записана венчавката на Даскал Петко Славейков и тревненката Ирина Райкова. Богатият тревненски търговец Иванчо Райков по обичая дава зестра на дъщеря си - двукатната къща, в която ще живее младото семейство. Сватбените пожелания се сбъдват - най-дълго семейството живее в Трявна. Двадесет и три години.

В тази къща са родени децата на Петко и Ирина Славейкови. Две от тях умират съвсем малки, некръстени още. Седем деца израстват в скромните стаички - пет момичета и две момчета. Сред тях е и Пенчо Славейков, осмото поред дете на Славейкови, поетът, първият българин, номиниран за Нобелова награда. Къщата, строена по тревненски тертип, помни песента на Иринкиния стан, детската гълчава, малкото прозорче към улицата, с което уредната стопанка споделяла най-свидните си копнежи и надежди, докато стопанинът е далеч, чак в Цариград. А знайно е, че цариградският период от живота на Петко Славейков е подвиг, извършен в името на българската идея. Носталгията по Трявна в далечния Цариград, по тази скромна къща, по малката градинка, събрала очарованието на годишните времена, създава най-хубавото му творение - „Изворът на Белоногата”.

През тези десетина години колко песни е изпяла майка Ирина, колко сълзи е изплакала - само къщата знае. Помни първите стъпки, първите думи на всяко от Славейковите деца. Едва ли има друго семейство от тази епоха, което да е дало на България трима членове на БАН, кандидат за Нобелова награда, председател на Народното събрание, министри. Като че ли децата са наследили всичко най-хубаво от родителите си - ум, способности, лично обаяние, излъчване, а Трявна остава в душите им като любим, щастлив детски спомен. Години по-късно Пенчо Славейков в копнеж за своя несбъднат сън за щастие ще напише:

„Виждам се во родний кът

родна реч слухът ми гали –

свой отново ме зоват,

свой, които са ме звали.”

Спомня си къщата за многото гости от страната и чужбина, събрали се да почетат 100-годишнината от рождението на Пенчо Славейков, когато всички са почувствали, че тя е паметник на Славейкови, на живия български дух.

Тревненци помнят учителката Вата Тотева, племенница на Ирина Славейкова, която завещава след смъртта й къщата да бъде превърната в музей на Славейкови. Благодарение на нея са запазени петте оригинални предмета-символи, принадлежали на семейството. Масичката, на която на осем години Пенчо Славейков пише първото си стихотворение; двата коша на дядо Петко, с които е пренасял книги, вестници, списания; чекръкът и сновилото на Ирина.

Дарението на Вата Тотева през 60-те години изпреварва нашумялата преди време, а и сега, инициатива за дарителско движение. На горния кат на къщата е битовата част на музея, а в дюкянското помещение, използвано от Славейков за библиотека, е уредена документална експозиция, разкриваща епизоди от богатия, но труден жизнен и творчески път на двамата поети.

Може би най-сигурният начин Славейковата къща да ни довери своите малки и големи тайни е да влезем в нея, да се опитаме да се потопим в неповторимата й атмосфера и тогава може да се види и чуе нещо, което трудно може да бъде изречено, а ще е усетено с най- деликатните сетива на човешката душа. Една от тайните, доверени от къщата, е писмото от чедото, скътано от грижовната майчина ръка в междината на гредите в собата.

Годината е 1827, по Коледа.

Сякаш това писмо е орисало къщата и след години в нея ще дойде и ще я прослави роденият през същата 1827 г. Петко Рачов Славейков. А по-късно тук ще се роди най-малкият му син Пенчо Славейков, мечтаещ да извоюва „слънце за сърцето” на българите.

Писмото е изпратено от търговеца Димитър Никола, собственик на магазин за бакалски стоки във Велико Търново към 1840 г. до неговите родители в Трявна. То представлява сгънат на две лист хартия, като на втората му половина са написани вересиите на мющерии. Вероятно е изпратено по човек, тъй като има следи от червен восък по краищата на листа. Адресът е: Да се подаде на Коля Мотафчия ви Трявна.

„Почтеноме господину отцу моему и матер мою целюва десница

1827 декември 25

Терново

Поздравляюва синца ви сас празника рождество Христово и да го дочаквами за предни години сос-здрави ситави отписвам за радостат ви сас Цаня ни хортувах. Сига годеж направети ако са правитити сватба сига подир Иванув ден. Цаню да си сиди на селу ни трябва да дохожда чи направити и годеж и сватба наидно или ако са оставити за подир Вилигден Цаня да си доди подир три дни ала мени ни гледаити вази коетой полесну него сторети мени ни гледайти мойта работа сас месец или сас два ни сасварша вий си гледайти колайлака Сига от тотя Бойчюфскито дето са парити земити ги ти ги дай на Йофча Боиклииски тези отватри стори мокаят Да ги извади ако си додиш дониси го ако ни си додиш проводи ги

Остаю воздрави ази Димитар Никола”.

Кой е Колю Мутафчия, бащата на търговеца Димитър Никола: Един смел и родолюбив българин и достоен човек. В книгата на Богомил Даскалов „Кърджалии и даалии в Трявна” от 1938 г. се описва героичната постъпка на тревненеца Колю Стоянов Мутафчиев, който с риск за живота си успява да влезе в Трявна и да нагледа къщата си, която е щаб на даалиите. През нощта се промъква в плевнята и чува разговора им, че на другия ден ще напуснат Трявна и ще минат Балкана. Влиза в обора и бързо препуска с коня си навън. Разбойниците стрелят по конника, но не го улучват. Успява да съобщи важното сведение на другарите си.

В историята на тревненската черква „Свети Архангел Михаил” като попечители през периода 1850-1858 г. са вписани наред с Петко Рачов Славейков авторитетни тревненци и сред тях е Цаню Колюв Мотаф, явно брат на автора на писмото, за годежа и сватбата на когото пише в него.

В писмото е поменато и името на Йовчо Боиклийкси (Буюклийски) от рода на Янко Стоянов Мустаков (Йонко Стойнов Буюклийски), известен като композитор, диригент и читалищен деец и след Освобождението с принос в развитието на българската култура.

Добрите взаимоотношения, въпросите по отношение на духовността, образованието, писмеността открай време са вълнували тревненци. Според Богомил Даскалов тревненско школо съществува още от 16 век. Любознателността и ученолюбието на младите хора от Трявна винаги са правили впечатление, за което неведнъж споменава в кореспонденцията си Петко Славейков. А поп Кою Витанов в беседа с Феликс Каниц твърди, че „нашата Трявна е родно място на способни български мъже”, което е доказано в българската история, литература и изкуство.

Появява се съмнението и предположението дали не става въпрос за Славейковата къща, която е построена по-рано, отколкото се предполага. Годината на писмото също показва по-ранното й построяване - 1827.

Според Богомил Даскалов последното кърджалийско и даалийско нападение на Трявна е от 1798 г. Случаят с Колю Мутафчиев е показателен. Ако приемем, че неговата къща е днешната Славейкова къща, то ясно е, че тя е съществувала още от края на 18 век. Предполага се, че във времето много пъти е променяна, престроявана, приспособявана за удобство на живеещите в нея. За това има косвени доказателства в кореспонденцията на Петко Славейков. В писмо от 22 март 1865 г. той пише до съпругата си Ирина в Трявна от Цариград:

„Почитаема господже!

Колкото време и да нямам, познавам са, че съм ви задължен да ви пиша, за да ви честитя и този Великден пак без мен, скръбно наистина, но няма какво да са стори.

За Ивана ви явих как го проводих по онази събота, тази сутрина приех телеграф, че онзи ден в петък пристигнали живо и здраво на Малта в училището и за него вече си отбивам гаалето, че за Донка сега и за Рача мисля ако да беше да си я приберях, Донка неми се щеше да я провождам никъде, исках самси да я уча, ама като не мога да са прибера, а от друга страна мисля, че време и за по подиря по не приляга, че невям ша сторя да я проводите в Заара, ама за неги ша ви пиша по-нататък, за Рача има време йоще една година, ама аз като останах без Ивана, гледам, че хептен не ма бива, затуй ми са ще да го имам при себе си и да му търся леснината да са настани и той с време, че да видим вече.

За къщата ви писах дано да са препокрие и бахчата свякова Кънчова да вземете и ако сте я зали, да я стегнете. И пак ако има нужда за пари, пак ми пишете. Аз се надея, че освен полицата, която ви проводих, и други още хиляда гроша от Габрово да сте приели или тез дене да приемете.

Поздравява сички роднини и особено Динка, Рача, Райка и Христо. (Пенчо още не е роден - април 1866 г.) По Великден да не забравят и за мене, и за Ивана да се помолят. А вас сърдечно молитствувам да бъдете сякога добре и съм завинаги ваш.

П. Р. Славейков”.

В писмо на Петко Славейков до баджанака му Тотю Х. Икономов от 20.10.1864 г. става дума за купена къща от Цаня Мутафов, за която Славейкови няма да дирят сметка, тъй като всъщност парите са дадени от бащата на Ирина. В друго писмо Славейков споменава, че е продал част от двора. Може би има и други Славейкови писма, които осветляват историята около къщата.

Така че аз поддържам мнението, че къщата е от края на 18 век, а не както е прието, че е строена към 1830 г.

Писмата на Петко Славейков разкриват неговата богата и сложна личност, безстрашието на публициста, силата на неуморния творец. С размисли върху съвременния нему живот, изповед за сътвореното от него, за духовната свобода, за националното освобождение, а често и гневни нападки в публицистични полемики, той остава верен на демократизма си и на връзката с народа. Той е водил много оживена кореспонденция. Според Пенчо Славейков „нему се е набирало да пише по 20 писма на ден при изпълнение на сума други длъжности”. В писмата си той спира вниманието си и на актуалните по онова време въпроси на просветата, демокрацията и правото, състоянието на държавата, за човешките взаимоотношение, за нашите нрави, за бита и душевността на българина, които не са загубили значението си и днес. В тях доминират свободолюбивите и патриотични чувства. В писмата си той отстоява възгледите си за създаването на демократични закони, макар да знае много добре, че законите, справедливи в същността си, са най-често несправедливи на практика. Известни са повече от 600 писма на поета, а може би са публикувани над 200.

Писмата, както казва Лев Толстой, спадат към забележителните паметници, които един писател може да остави и особено ония писма, които не са писани със съзнанието за величие, обмислени предварително и пълни с разсъждения като тия на Волтер, Русо, Балзак или Флобер.

Напротив, когато Славейков пише писмата си, отбелязва Соня Баева, винаги напълно погълнат от момента, той е откровен, изказва мнения, преценки за лица и събития, без да държи сметка какво биха казали за него - откъдето и несравнимата естественост, живот и непосредственост на изповедите и възгледите. Може да се каже, че който не е чел писмата на Петко Славейков, не го познава.

Най-малко са писмата до жена му. Запазени са само 5-6 писма за 42-годишен брачен живот, при много години на раздяла. Липсата на повече писма до съпругата му, според Стоянка Михайлова, се дължи на неграмотността й. В едно писмо до поп Кою Витанов от 1965 г. той споделя:

„Нейна милост при друг ступан равен на нейното образование щеше да е много по-честита, нежели с мене защото е умна, честна и спистовна, с една реч жена достойна. Ако бих могъл аз да се сравня с нея или тя да се възвиси до мене, нашето съдружество щеше да е завидно за мнозина.”

В архива на музея „Петко и Пенчо Славейкови” в София се намира откъс от едно писмо - единственото интимно писмо на Петко Славейков до жена му, писано през първата година на женитбата им: „ГОСПОД НА Е НА ЛЮБОВ БЛАГОСЛОВИЛ.

... повече, но без теб и на царство да съм и в рай да съм ще ми е като пъкъл. Много пъти ми дохожда да оставя всичко и да се върна при тебе и ако да не бе ма срам от хората, направил бих го, не мога веки да трая да съм отдалечен от Вази. И тъй мисля и хабер да имаш, ако са върним за Гергьовден на Плевен или ще дойда или ща пратя за тебе, че да става какво ще, ако теглим, двама да теглим, ако мрем, двама да умрем. Струва ми се, че и да издъхна на твоите ръце ще ми е сладко, и на смъртта ще са посмили. Помниш ли една вечер кога си дойдох от училището възболен и полегнах, ви са надвесихте над мене, и две капки сълзи горещи от вашите черни очици капнаха на лицето ми, тез две капки като че бяха животворна балсама, отнеха ми главобола, дигнах се и устните ми сълзите обсушиха. Кажи ми това за забравяне ли е? Кажи ми като помня аз това мога ли да съм от вас отлъчен? За това ли имаме тая любов помежду си, за да венем един без други, за това ли ни е дадена тая младост, за да са изхабим един без друг? Стана веки и не може инък, или трябва да дойдеш при мене или трябва да са напусна от владиката и да си сойда в Трявна. Казвам ти право и заклевам са в двете си очи, да ги немам, ако не съм казал - ратай да съм на най-простия селянин ама да съм при тебе. Кога си при мен аз и свинар да съм - цар съм, а без теб не ща веке този живот. Който слуша от страна, и който чуе тези думи, може белким да са смее, ама нека има моето сърце, нека има нашата любов, че тогаз да го видя. Види са, че Господ на е на любов благословил, друга световна страст не може да поддържа таквоз един за други милеанье, и са чудя дето ми са е сърцето приболило и много са страхувам да не би тази наша любов за малко била, Боже! Боже! Ако би да си сторил таквоз”.

 

Пенка Пейкова

Из „Известия на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна“, т. 4, 2015 г.

Славейковата къща в Трявна днес