Колиби Конарското

Това селище, което до 1935 г. се числеше към Бахрешка община, сега влиза в Тревненска градска община. Намира се на 10 км. до гара Кръстец.

Население: 13 мъже и 9 жени, всичко – 22 души (1935 г.).

Забележка: Това село не трябва да се смесва с колиби „Конарско“, което е в Плачковска община с 85 души жители.

История и предания

По тия места в Балкана дохождали да пасат стада от коне, жители от с. Конаре, Новозагорско. Дълги години поред тия коняри разполагали с тия богати пасища, които поради своята потуленост, служили и за скривалище на българските хайдути, които задавали не малко страх на турците. По тоя повод турските власти издали заповед да се опожарят горите, а местата да се пригодят за ниви. Владетелите коняри отказали да сторят това, понеже им се уничтожавали добрите пасища. По покана на турците дошли да изпълнят заповедта жители от околните села в Северна България. В скоро време местата се обърнали в плодородни ниви и градини. Десетата част от приходите от нивите, жителите били длъжни да дават на турците.

Първите владетели на местностите тъдява, претендирайки за местата, дошли на ново с конете си на паша. Новите поселници тук от Северна България не им позволили да повреждат посевите им. Завързала се разпра и бой. Турската полиция се намесила и в усилията си да потуши бунта, паднал убит един турчин – „каймакаминът“. Не могло да се узнае кой е убиецът, от конярите ли или от поселниците тук северняци. По законен ред убитият каймакамин трябвало да бъде заплатен. Завело се дело в Цариград: кой да го заплати – конярите южняци се отказали да отиват в Цариград, като напуснали и тия места, без претенции за владение.

Новите поселници от Северна България се съгласили да заплатят за убития турски чиновник, в замяна на което получили от Цариград тапии (крепостни актове), с което се установява освен владението, но и собствеността там. Новите поселници останали пълни собственици и се установили за постоянно.

За сега има 6 къщи, от които 5 са обитаеми и са разпръснати по на 100-200-300 метра разстояние една от друга.

 

 

Съобщава: Стоян Митев

учител в с. Джуровци

31 март 1939 г.

 

 

„Общински вестник Трявна“, бр. 118/1939 г., из рубриката „Тревненските селища (Предания и легенди за заселването им)“

 

* Прекрасните снимки от Конарското са дело на Жоро Хаджиев