Колиби Сърбогъзи *

Тия колиби се числят към Тревненска градска община, а по-рано към Бахрешка (Джуровска).

Жители: 4 мъже и 7 жени, всичко: 11 души

Колиби Сърбогъзи е заселено от около 160 години от жителя на съседните колиби „Бахрек“ – някой си Черния Цаню (Кара Цаню). Той се оженил за хайдушка дъщеря, която му повлияла да стане и той хайдутин. Недоволството на братята му заради тая женитба и от честите преследвания, които упражнявала турската власт към Кара Цаня, като хайдутин, принудили го да напусне родното си място Бахреци и да потърси друго, по-прикрито място, гдето да се засели. Избрал той глух планински дол, в скрито и потайно място между горите, построил си колиба и останал там да живее. След няколко време той изградил по-хубава къща, гдето се прибрал с домочадието си. Като добър християнин, той повикал от Трявна свещеника, поканил гости от околните колиби за освещението на къщата му. След обяда свещеникът запитал домовладиката, кое го е накарало да напусне първите колиби Бахреци и да се посели в тия диви усои? Какво име да се даде на новото селище?

В събранието настъпило мълчание, хората почнали да се погледват в недоумение. Неочаквано една бабичка от присъстващите се обадила с насмешка:

-      Как ли да кръстят Цанювите колиби! – Сърбогъзи, защото го е „сръбнал г…“ да идва да дивее в тия пустии!

Всички присъстващи весело се съгласили с даденото на присмех име на селището и тъй си останало името му и до днес.

Около 30-32 години след основаване на селището Сърбогъзи, е станало следното събитие, което се разказва по предание:

Дошли двама „дахалийци“ (кърджалии) и намерили на нивата мъже, жени и деца да жънат и прибират. Мъжете се изплашили и избягали. Даалите подбират жените и ги подкарват за селището, за да им сготвят ядене, че били гладни. В това време един от мъжете – Иван, се връща тайно, взема си пушката, скрива се в един яр, с цел да следи дали турските разбойници не ще изтезават жените. Даалийците обаче се показали рицари, не си позволили нищо неприлично в обноски и държание. След като се наобядвали и отпочинали тръгнали си по пътя и до местността „Голямата могила“ (200 м. над селището), гдето бил в застава Иван, се чува пушечен гърмеж и единият даалиец паднал убит. Другият избягал из планината.

За този подвиг Иван си спечелил прозвището „Дели кара Иван“. И днес жителите на тия колиби се наричат Кара Ивановци.

Забележка на събирача: Това събитие трябва да е било към 1798 г., второто нападение на даалиите в Трявна, когато е горяла Трявна и църквата „Св. Архангел“.

 

Съобщава: Стоян Митев

учител в с. Джуровци

31 март 1939 г.

 

„Общински вестник Трявна“, бр. 124/1940 г., из рубриката „Тревненските селища (Предания и легенди за заселването им)“

 

 

* През 1953 г. Сърбогъзи е преименувано в колиби Шипково, поради многото шипки край къщите и наоколо. От 1967 г. е махала на с. Престой 

** Снимката е илюстративна