Предание за заселването на село Джуровци *

Това селище до 1935 г. бе селище на отделна община „Бахрешка“; за сега има само кметско наместничество и се числи към Тревненска градска община.

Лежи на 4 км. югоизточно от Трявна, на висок хълм. Брои 163 мъже и 187 жени или 350 жители. Има първоначално училище с двама учители. Към училището има ученическа трапезария (1938-1939 г.). Има и читалище, основано на 10 януарий 1935 г. Дружества: дюлгерско сдружение и земеделска задруга. Годишен сбор – 24 май „Св. Ц. Константин и Елена“. Има две кръчми.

 

История и предания

Село Джуровци е заселено от преди около 400 години от първия му поселенец – дядо Джура, овчар, който първоначално е живял в местността „Тепавицата“, близо до Трявна.

Някога дохождат от В. Търново двама братя: Джура и Милю, по занятие скотовъдци, и се заселили със стадата си към горния край на Трявна в м. „Тепавиците“, близо до сегашната ливада „Турска ограда“, която местност била намерена от турски инженери, че е средище (център) на тогавашната България и, че имало поставен някакъв камък.

Предвид на това, че по тия места се подвизавали други лица – стопани и им се явявали пречка за разтирват стадата си, разширяват пасищата, напуснали „Тепавиците“ и склоновете на могилата „Калимявката“ и отишли на близкия югоизточен склон от Трявна, и там решили да се установят на постоянно жилище. Двамата братя се съгласили да си ограничат своите владения, като единият брат Джуро завладял по-южния хълм, а другият – Милю по-северният, застроили си кошари и колиби, като дали имена и на тия селища: Джуровци и Милевци.

За митницата в с. Джуровци, открита след Освобождението (1879 г.), преди Съединението на Северна и Южна България (1885 г.) се знае и разказва:

На едно разстояние около 1 км. и 500 м. над к. „Сърбогъзи“, на една стара могилка до шосето, е било поставено българското знаме (байрак), предвестник на пътниците идещи от Южна България по странични и криви балкански пътеки с коне и катъри, че митницата е близо да се приготвят за проверка на всичко, носящо се от тях и на паспортите им. В с. Джуровци е било сборището на всички храни, изработки, плодове, овощия и всичко, което ще се изнася за Южна България. Тук се е товарело от нашите търговци – кираджии и са издадени приносителни (тескерета) от митнишката управа, пренасяни за нашите братя отвъд.

Бележки на събирача

Преданието за заселването на селището е правдоподобно, понеже поселенецът първоначално носи име Джура, което е съществувало в Тревненските родове. Към това ни навежда убедително и обстоятелството, че никъде в Тревненско не се срещат такива имена на лица и местности, както тука. Така: Аматов рът, Ивака, Ивева – рътлина, Класимира (име на търновски боляри), Дивиджя, Перново, Шеркино, Сталя, Площта, Чернокожево, Лозаров – трап и др.

 

 

Съобщава: Стоян Митев

учител в с. Джуровци

31 март 1939 г.

 

*с. Джуровци /дн. Престой/

Сведенията са публикувани в бр. 121/1940 г. на „Общински вестник Трявна“ в поредицата „Тревненските селища (Предания и легенди за заселването им)“

 

Снимка: изглед от с. Престой, Ивайло Хараланов