Не била много плодовитата земя в Трявна, затова хората в тоя край много пътували, все по гурбет и търговия ходели, виждали чудни неща, учели се, а наученото донасяли по родните места.
Имало в Трявна един чуден занаят, наричали го казаслък, а
майсторите – казаси. От коприна, лен и мека вълна казасите изработвали
украшения за дрехите на хората, за униформите на военните, за такъмите на
конете. Тънък бил този занаят, всеки не можел да успее в него, търпение
трябвало, усет и много труд.
През цялата зима и през пролетта казасите плетяли своите
прекрасни изделия. Щом изработели по няколко конски товара, правели керван,
сдружавали се за по-голяма сигурност по пътищата, минавали оттатък Балкана и
отнасяли стоката си в Цариград. А там я познавали и очаквали. Казаските изделия
се продавали бързо и изгодно. Интерес към тях проявявали офицери от турската
армия, знатни турски големци, за тях попитал и самият султан Меджид. Като
разбрали това, тревненските казаси му изпратили дар – прекрасна юзда за неговия
кон. Да му я занесе отишъл един от тях. Погледнал султанът и се възхитил – от
красотата на юздата, от майсторлъка на тревненци. После потупал одобрително
майстора по рамото и благодарил.
А когато се прибрал при своите, тревненецът поръчал на жена
си да му извезе със сърма дрехата там, дето била положена султанската ръка.
Този знак за признание станал популярен не само в Трявна. Знаели го на много
места по нашите земи и много врати се отваряли пред тревненските майстори.
По-късно казасите изработили такава юзда и за българския
княз Александър Батемберг.
Живка Радева
„Тревненски предания и легенди“, 2002 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.