Трявна и Тревненският край под османска власт до XIX век. Част I

Запазеният османски регистър за събиране на данък нузул (*данък от категорията на извънредните данъци, превърнат постепенно в ежегоден, за което особено много допринесъл и военният, и икономическият упадък на Османската империя към края на XVI в.), както и два поименни списъка на пълнолетните мъже – жители на Трявна от края на XVII – началото на XVIII в. показват, че по това време тя е била многолюдно селище.  … За съжаление, началните страници и на двата регистъра липсват, поради което точната година на съставянето им не може да се установи. По палеографски и археографски данни обаче, може да се заключи със сигурност, че те са писани от османски данъчни чиновници в интервала между 1690 г. и 1730 г. В случая се имат предвид както видът и размерът на използваната хартия и водният й знак (срещат се най-късно до 1727 г.), така и обстоятелството, че точно такъв начин на регистриране на населението бил въведен едва след 1690 г. Същевременно, едно съпоставяне на имената от двата регистъра (в единия те са 445, а в другия – 431) показва, че голяма част от тях (близо 40 %) съвпадат *. Показателно е, че повечето от имената, които са зарегистрирани във втория, а липсват в първия от двата списъка, са на тревненци, които регистраторът изрично характеризира като „юноши с едва наболи мустаци“ или „голобради момчета“. Става въпрос следователно за момчета и юноши, току-що навлезли в пълнолетието си, така както бивало схващано то според османските закони, които били по това време за първи път регистрирани като данъкоплатци. Пак по същите съображения за тях първоначално бил предвиден относително най-нисък данък – толкова, колкото се изисквало от най-малко платежоспособните немюсюлмани – поданици на султана.

Като се изхожда от горните данни, може да се направи изводът, че интервалът между двата регистъра бил най-много 20-30 години. Или с други думи, ако първият от тях бил съставен някъде между 1690 г. и 1700 г., вторият не би бил по-късен от 1720-1730 г.

И двата документа представят Трявна като едно от селата в Търновска кааза с най-голям брой българско население. Към края на XVII – началото на XVIII в. османският регистратор, както вече беше посочено, наброил тук веднъж 445, а друг път 431 пълнолетни мъже. С това Трявна отстъпвала първенството само на Търново и още три селища от каазата, тъй като по същото време пълнолетните мъже – българи в Търново били 745 души, в Габрово – 613, в Арбанаси – 529, а в Дряново – 443. … Както се вижда, споменатите два османски регистъра създават само приблизителна представа за общия брой на населението в Трявна – без изключение българско, „защото други род и друговерни в това село не е имало, каквото и до днес, но токмо християноболгари“ /Поп Йовчо/. Може да се предполага само, че при около 450 пълнолетни мъже в края на XVII – началото на XVIII в. Трявна е наброявала не по-малко от 1500 души мъже, жени и деца.

Ако се съди по сравнително високия процент на зарегистрираните по това време като данъкоплатци 14-15 годишни юноши, тя е била младо по своята възрастова структура селище – един залог за бързото нарастване на броя на населението й през следващите десетилетия. Не случайно, за около век и половина – до 1866 г., въпреки преселването на известен брой тревненци в Търново и другаде, жителите на Трявна станали близо три пъти повече. …

Освен по броя на населението, в края на XVII – началото на XVIII в. Трявна била на едно от първите места в Търновския край и по високия процент (8.4 %) на тези от местните жители, които съставлявали прослойката на заможните българи. За сравнение, може да се посочи, че този процент бил по-висок само в Лясковец (14.4 %), Килифарево (11.4 %) и Беброво (10 %). На Трявна в това отношение отстъпвало дори Габрово (8.1 %).

Като най-богати в Трявна по това време били считани 36 от всичко 431 мъже. Те именно били обложени и с най-висок паричен данък. Между тях могат да се споменат имената на тревненците Стоян Димитров, Никола Каров, Стано Славов, Драган Велов, Никола Момчилов, Иван Петков, Стоян Богданов, Марин Николов, Бойо Белчов и др. 128 души плащали същия данък в двойно по-малък размер, тъй като на тях се гледало като на среднозаможни. Такива били например Никола Дедов, Продан Байов, Добри Ралин, Тахо Неделков, Георги Нешев, Ильо Добрев, Грозьо Марков, Цветко Николов, Петър Манов, Христо Куцаров, Обретен Добрев, Матуш Николов, Искро Велов, Драгол Байчов и др.

Най-много на брой – 267 души, били тези от тревненските жители, които османският регистратор отнесъл към третата категория данъкоплатци. Към нея се числели най-бедните измежду жителите на Трявна, а така също и повечето от за първи път регистрираните юноши и младежи. На тях се полагал най-нисък по размер данък, четири пъти по-малък, отколкото предвиденият за заможните тревненци. В третата категория данъкоплатци от Трявна били вписани например Трифон Стоянов, Кръстю Николов, Иван Витанов, Йовчо Белчов, Димитър Драгушев, Горан Ильов, Рад Мурджов, Драгуш Върбанов, Димян Николов, Влайо Ралев, Неделко Куманов, Томчо Попов, Койо Дражин, Желязко Стойов, Нестор Иванов, Злато Драганов, Продан Радучинов, Иван Богданов, Обрешко Драганов и др. …

Интересно е да се отбележи обаче и един друг факт. Независимо от утвърдилото се мнение, че в Трявна и другите старопланински селища не съществувал простор за особено развитие на земеделието, а оттук – и за особено замогване на основата на земеделското стопанство, 19 от 36-та най-богати тревненци били записани от османския регистратор като „чифчии“, т.е. земеделци. При това в целия регистър, освен тези 19 души, като земеделец е записан само още един тревненец, считан за времето си като среднозаможен. Очевидно в случая, регистраторът е имал предвид не толкова земеделието като поминък, колкото е искал да подчертае, че посочените 19 души богати тревненци били притежатели на най-голямо количество земя в сравнение със своите съселяни. Че това е била земя, която се е обработвала не без да се използва наемна работна ръка говори фактът, че сред тукашните жители откриваме 15 души, изрично записани в данъчните списъци в категорията на най-бедните, като ратаи.

По същото време в Трявна имало и осем души, пастири на дребен рогат добитък – овце и кози. Това били чобаните Иван, Добри, Димо, Пейо, Стоян, Рашо, Стано и Сиво. Две-три десетилетия по-рано техният брой бил, изглежда, по-малък (Влад, Димян и Стоян).

Съхранили са се и известни сведения и за развитието на някои занаяти в Трявна през XVII-XVIII век. Ако се сумират данните от двата известни ни регистъра, може да се заключи, че в продължение на две-три десетилетия тук са работили шестима души терзии (шивачи) – Петко, Косо и по двама души с името Стоян и Тодор, кюркчията (кожухар) Драган, фучиджията (бъчвар) Михо, ковачите Милко и Нойо, Кръстьо Грънчарят, Иван Халачът (дръндар), дюлгеринът (зидаро-строител и дърводелец) Мирко, двама долапчии (възможно на долапи за точене на коприна) и др. Тези данни биха могли да се допълнят със сведения от други извори за развитие в Трявна и на бояджийството, тепавичарството, на казаския занаят и т.н. По-късно тревненци се прочули и като изкусни резбари и зографи. В Трявна още от XVII в. имало и селска кръчма, чийто съдържател бил Рашо Механджията. Очевидно кръчмарството не носело по това време особени доходи, защото Рашо фигурирал в категорията на най-бедните в данъчния списък.

Представата за социалната структура на тревненското население се допълва от сведенията за големия брой свещеници измежду жителите на Трявна. Без с това да се изчерпва пълният им списък, могат да се споменат имената на поп Върбан, починал някъде около 1679-1680 г., поп Богдан, поп Димитър, поп Рачо, Димьо папаз, поп Неделко, поп Георги и някои други, които били свещеници в Трявна между 1690 и 1730 г. В тази връзка се налага една корекция с изказаното в литературата мнение, че едва поп Стоян Кроснев, първороден син на преселника от с. Дрипча, Одринско, Димо, който според сведенията се запопил през 1723 г., бил първият тревненски свещеник. Пак така неубедително звучи и направеното по този повод заключение, че тревненската църква „Св. Архангел Михаил“ била строена едва през XVIII в., тъй като преди поп Стоян нямало кой да служи в нея.

Значителен се оказва и броят на зарегистрираните свещенически синове (6 души само в двата османотурски регистъра), а те нерядко продължавали дейността на бащите си. Много свещеници имало в Трявна и към средата и през втората половина на XVIII в. По-известни между тях са поп Мано /Маню/, спечелил с поведението си ненавистта на цялото население, поп Николчо, поп Витан и др. …

Според упоменатите данъчни регистри, местните свещеници били отнасяни към категорията на среднозаможните, а понякога направо към бедните жители на Трявна. Известна представа в тази насока създава и размерът на имотите, които оставяли като наследство след смъртта си, починали свещеници. Така поп Върбан от Трявна, починал около 1679-1680 г., оставил имоти, които се състояли от 20 дюнюма (1 дюнюм - 919.3 кв. м.) ниви и 15 дюнюма гори в тревненското землище.

Сред тревненските жители, които заемали по-особено място в социалната структура на населението през втората половина на XVII и първата половина на XVIII в., се очертава още една група – на преселниците от други места и на лицата, които не били още трайно отседнали в Трявна. Техният процент е сравнително голям. В двата посочени данъчни списъка, като такива са означени осем души – Георги, Лазар, Стано, Йорго, Радно, Стайно и двама души с името Вълко. Още двама – Стоян и Мито, са регистрирани като „синове на пришълци“. Към тези преселници, за които остава неизвестно откъде са дошли в Трявна, може да се добави името и на Димо Стоянов, наречен по-късно Кронсев, който се преселил в Трявна от одринското село Дрипча през 80-те години на XVII в. Съществуват и известни податки, че още през XVI в. в Трявна се заселили и българи от Самоковско. Освен съхранилите се по този повод предания, наблюденията върху езика и етнографията на Трявна и Тревненско също допускат такава възможност.

Съществуват всички основания да се твърди, че поне в продължение на около 220 години – откъм 50-те години на XVII столетие непосредствено до Освобождението – Трявна била вакъфско селище, а тревненци – вакъфска рая. … Голям брой вакъфски селища открай време имало и в Търновска кааза. Още в началния период на османското владичество тук били известни вакъфите на Фируз бей, Искендер паша, Касъм паша, Рустем паша и др. Трявна обаче не принадлежала към нито един от посочените вакъфи. За вакъфския й статут се съобщава най-напред в посочения вече османотурски регистър за събиране на данъка нузул, съставен на 22 април 1659 г. В него съответният служител изрично е посочил, че по това време с. Трявна и още четири села от Търновска кааза на Никополска лива, се числяли към вакъфите, посветени на покойните султани Селим хан, Мурад хан и Мехмед хан. Веднага трябва да се подчертае, че ако се съди по броя на предвидените за всяко едно от посочените села облагателни дялове (ханета), с. Трявна е било тогава най-голямото от тези вакъфски селища и дори многократно е превъзхождало по численост на населението си повечето от тях. Така, през 1659 г. данък нузул следвало да се изисква както следва: от с. Трявна – за 19 и ¼ ханета, от с. Килифарево – за 26 ханета, от с. Йени кьой – за 11 ханета, от Чатма-и бюзюрк (букв. Голяма Чатма) и Долна Чатма – съответно за 6 и за 2 ханета /*последните 3 селища са неизвестни, вероятно изчезнали/. Всяко едно от тези ханета обхващало средно от три до петнадесет семейства или домакинства. Някои автори са склонни да приемат, макар и с известни уговорки, съотношението 1 хане за събиране на нузул, равно средно на 10 семейства или домакинства. Следователно, може да се предполага, че около 1659 г. в Трявна живеели около 292-293 семейства. Техният брой, умножен по общоприетия за това време коефициент – 5 (тъй като поради високата смъртност и раждаемост, едно тогавашно българско семейство се приема средно за петчленно) дава цифрата 1460-1465 души мъже, жени и деца. Прави впечатление, че тя напълно съответства на представата за броя на тревненци, която се създава от двата поименни регистъра на населението от края на XVII – началото на XVIII в. …

Би могло да се допусне, че вакфирането на Трявна е станало още през XVI век. … По-съществено е да се изясни какво отражение върху положението на тревненци имал вакъфският им статут. Мнението, че вакъфите „били вън от разпореждането на централната власт“, би могло да се приеме само за началните векове на османското владичество, и то с немалко уговорки. Ако се допусне, че Трявна е съществувала като тимарско селище още до 70-те години на XVI в. и след това била вакфирана, този акт несъмнено довел на времето си до известно ограничаване намесата на централните органи на властта за сметка на служителите от вакъфската управа, която получила право почти напълно самостоятелно да се разпорежда със съдбата на местното население, да събира от него съответните данъци, такси, налози и да ги изразходва съобразно волята на завещателя. Възможно е, поне на първо време вакъфският статут на Трявна да е допринесъл за известно облекчаване на данъчния режим на жителите й, а оттук – и за по-бързото нарастване на техния брой, тъй като в резултат селището се оформило като притегателен център за преселници и бегълци от по-близки и далечни краища.

Някои податки в тази посока се съдържат в летописа на поп Йовчо. Според него през 1680 г. родоначалникът на Попйовчовия род, „человек некий именим Димо от области адрианополския, от село Дрича, родом българин, дошел по търновските села да купува говеда“ и се заселил в Трявна, привлечен преди всичко от обстоятелството, че „била тогива село свободно и на тихо място“, а жителите му, всички без изключение българи, не били обременени по това време с особено тежки данъци. Разбира се, указанието че с. Трявна било през 80-те години на XVII в. „свободно“ не би следвало да се приема буквално. Очевидно в случая авторът има предвид всички тези особености на вакъфския статут, които правели населението в по-голяма степен независимо от намесата на държавни чиновници и местни спахии.

 

(Следва)

Елена Грозданова

Из сборник „Трявна“, 1982 г.