Различните роли на тревненските чорбаджии и значението им за местната икономика

Летописите и документите са запазили спомена за проспериращата Трявна, за богатите тревненски чорбаджии, но и за техните борби за власт. Развило се като дервентджийско селище, част от вакъфа на Секбан Кара Али бей от Килифарево (Yordanov, 2015, p. 180; Grozdanova, 1982, p. 26-29), Трявна е едно от селищата с напълно православно българско население. Затова още през 18 век управлението на селото и околните му колиби е в ръцете на местните чорбаджии, а присъствието на османски служители би могло да се определи като символично. Документите свидетелстват, че през 18 век терминологията все още не е трайно установена – управниците се наричат ту кметове, ту чорбаджии, ту просто първенци (Priest Yovcho from Tryavna 1995, pp. 39-63), което показва, че местното самоуправление е още в етап на търсене и оформяне на траен модел. В началото на 19 век обаче вече има ясно обособена институция на чорбаджийството. Един или двама души играят ролята на пряко избрани официални представители на местното население пред османските власти и са основни фактори при вземане на решенията за неговото управление. Още по времето на чорбаджи Генко Петров, през първото десетилетие на 19 век, се въвежда практика тревненският чорбаджия да се отчита пред населението за събраните и предадените данъци (Bogdanov 1977, p. 65). През 40-те години на 19 век чорбаджиите и мухтарите са основните лица, които съставят и потвърждават достоверността на един важен османски документ за имуществото и приходите на местното население – теметтуат дефтерът от 1845 г. За разлика от регистрите на други селища, включени в регистрацията, които биват описани от османски служители и потвърдени от местните мюсюлмански и/или християнски първенци, тревненският теметтуат дефтер (232 стр.), включващ селото Трявна и от околните махали и колиби, е съставен и потвърден само от български първенци /Бел. Г.Г. Сред приложените четири имена и прилежащите им печати се четат тези на Никифор х. Христов (вероятен действащ чорбаджия в момента) и на Кънчо Генков, титулуван като първи мухтар в печата си. Другите две имена за момента не могат да бъдат разчетени/. Така през първата половина на 19 век мястото и ролята на местните чорбаджии стават все по-важни, дейността им все по-активна, те стават все по-видими за османските власти в казата посредством постоянната кореспонденция и честите им пътувания до Търново, с които се представят пред меджлиса, както твърдят в писмата си /Бел. Г. Г. С въвеждане на каннунамето за чорбаджиите през 1857 г. се предприема нова стъпка в официализирането на позицията им. Вече се избират по един и същи начин в целия Търновски санджак – чрез пряк избор от населението, с единни, утвърдени принципи и се утвърждават от местните османски власти/.

Анализът на новоиздирени документи от османски и български произход /Бел. Г.Г. Като основа на статията е използван османски теметтуат дефтер – опис на данъкоплатците, техните имоти и приходи за 1845 г. и кореспонденцията на тревненската община с представителя на християните в Търновска каза – Георги Попсимеонов: BOA– Istanbul, ML. VRD. TMT.d, 12753; НБКМ, БИА, Ф. 36/ дава допълнителна информация върху дейността и профила на тревненските първенци-чорбаджии. Основна задача на настоящото изследване е осветляването на имотното състояние на тревненските чорбаджии и мястото им в стопанския живот на селището както и ролята им в управлението.

І. Население

Според един османски регистър (теметтуат дефтер) от 1845 г. Трявна се състои от 339 домакинства (ханета). Тоест, ако използваме общоприетия индекс 5 за брой членове на едно семейство през периода (Grozdanova, 1982, pp. 81-91), можем да твърдим, че в Трявна през 1845 г. живеят около 1 695 души. Дефтерът включва 339 броя данъкоплатци – мъже в работоспособна възраст, които са глави на домакинства. В тази бройка не влизат мъжете в трудоспособна възраст, които нямат свои домакинства и са регистрирани като членове на горепосочените 339 домакинства. Те са общо 141 души, от които: 1 зет, 13 братя, 127 сина. Тоест, общо в Трявна има 480 мъже в работоспособна възраст.

 

ІІ. Доходи

Според теметтуат дефтера средният доход на Трявна е 491 гроша като по този показател се доближава много до съседни селища като Арбанаси – 499 гр. и Габрово – 520 гр., но значително се отличава от Лясковец, който до момента държи първенството в региона с 1 136 гроша. За богати в Трявна приемаме хората, които имат годишен доход над 1 000 гроша. В тази категория попадат 13 души, които представляват около 4% от тревненските данъкоплатци. Доходът им се движи между 1 031 и 2 212 гр.

 

Профилът на „богатите” тревненци е разнообразен – освен бакалите, което може да се предположи, в групата влизат попове, казаси, зографи, дюлгери (строители), кираджии (колари), земеделци, папусчии (обущари). Най-много са бакалите (3 души), следвани от земеделци (2 д.) /Бел. Г.Г. Ако прибавим и земеделеца, който е регистрирал доходи от кираджийство, всъщност стават трима/, свещеници (2 д.), зографи (2 д.), по един дюлгер, казас и папусчия. От тях само някои обаче са регистрирали значителни доходи от основното си занятие /Бел. Г.Г. Крайният годишен доход се формира от различни пера: доходи от основното занятие (занаят и др.), доходи от стопанството, от приходоносни имоти (ниви, дюкяни, черници, млечни крави и овце и др.), доходи на други мъже в семейството, които са в работоспособна възраст/: Ангел син на Тахо – от бакалък 1 300 гр.; Кънчо син на Цане от папусчилък 900 гр.; поп Димо син на поп Алекси от свещеничество 600 гр.; Петре от накашчилък 600 гр. При останалите важна роля за формиране на годишния доход играят допълнителните приходи – от стопанството и от техните мъжки роднини, включени в домакинството. Почти всички (с изключение на Ангел син на Тахо и Кънчо син на Цане) имат един или повече синове в семейството, които внасят в семейния бюджет годишно между 129 и 600 гр. Редките възможности да сравним дефтера с други документи обаче ни води до извода, че не трябва да вярваме безрезервно на декларираните доходи. Подобно на един случай от Арбанаси /Бел. Г.Г. В теметтуат дефтера от 1845 г. поп Марин декларира годишни приходи „от папазлък и даскалък” 500 гр., докато друг документ от фонда на Георги Попсимеонов в БИА предоставя информация, че по същото време свещеникът получава от общината заплата за учителстването си в размер на 2 000 – 2 500 гроша/, и в Трявна се наблюдават смущаващи разлики. Например Марко син на Михо е представен в дефтера като средно заможен кюркчия с годишен доход от 475 гроша. Той притежава само кон, свиня и половин ливада. От Цариградски вестник става ясно обаче, че през 50-те години на XIX век той завещава на общината, за развитието на учебното дело, 17 000 гроша. Георги Плетньов привежда различни доказателства, които подкрепят тезата, че всъщност тревненските занаятчии са доста заможни хора. Пак според П. Р. Славейков, който в една от дописките си говори за спестовността на тревненци, на друго място изтъква факта, че къщите на тревненските занаятчии са на два и три ката. Което несъмнено е свидетелство за тяхната заможност. Христо Даскалов пък описва рода Шишковци, които се занимават с казаслък, като много богати – буквално мерели парите си с крини (Pletnyov, 1982a, p. 55).

Сред посочените в таблицата богати тревненци няколко са лицата, които бихме могли да определим като първенци на селото. Ангел син на Тахо, Иванчо син на Райко, Алекси син на поп Димо. Те се срещат като хора, които са подписали документите, общите молби на Трявна до османските власти в Търново, следователно, можем да ги приемем като официални представители на населението пред властите. Поп Йовчо син на Никола пък е добре известният автор на местния летопис, който ни оставя най-ценните сведения за възрожденска Трявна от първа ръка (Priest Yovcho from Tryavna, 1995).

ІІІ. Първенци и чорбаджии

Сред записаните в дефтера лица са част от настоящите и бъдещи първенци и чорбаджии на Трявна. Регистрирани като обикновени данъкоплатци в османските документи, те се появяват като податели на редица писма, с които молят за помощ, предават новини, докладват за взети решения, искат съвети за управлението на селото от търновския каза векил Георги Попсимеонов19 в богатата кореспонденция на общината (Overview, 1966, pp. 47-62). Това са Никифор х. Христов (накашчи), Никола Тодоров (бояджия), Кънчо Генков (терзия), Ангел Тахов (бакал). Макар да са регистрирани в дефтера само със своите занаяти, благодарение на кореспонденцията с Георги Попсимеонов те се разкриват като чорбаджии – официални представители на населението в Трявна и околните колиби. Ето какво показва теметтуат дефтерът за тяхното имотно състояние.

 

Първото, което прави впечатление от посочените данни е, че те не се отличават с особено високи доходи. Особено силно изпъква тази особеност в контраст с декларираните годишни приходи в други региони на Балканите, като Добруджа например. С изключение на бакалинът – Ангел син на Тахо, всички други дори не успяват да достигнат 1 000 гроша годишен приход. Доходите от 835 – 602 гр. са по-високи от средния за селището – 491 гр., но не особено впечатляващи като приход за периода. За сравнение ще припомним, че средният годишен доход в Лясковец е 1 136 гр. При детайлно вглеждане става ясно, че годишните им приходи се разпределят между доходи от практикуваното занятие и придобивки от личните им стопанства. Ангел син на Тахо например развива земеделско и скотовъдно стопанство с 45 дьонюма ниви, 10 дьонюма ливади и различни видове едър и дребен рогат добитък (овце, крави и биволици), което му носи около половината от годишните му приходи. Най-вероятно производството му се реализира посредством собствена мрежа за продажби, тъй като той е регистрирал като основно свое занятие бакалство (букв. „бакаллък”) /Бел. Г.Г. Всеки от данъкоплатците, глави на домакинства, посочва еснаф или група, към които принадлежи и отделно уточнява занятието, от което получава своите приходи. В случая Ангел син на Тахо принадлежи към групата на земеделците, но получава приходите си от бакалство/. Разнообразният набор от обработваеми земи и животни показва, че той до голяма степен залага на земеделското си стопанство и приходите от него. Оттук нататък обаче на преден план изпъкват някои противоречия. Регистрираният брой животни е малък за сериозно пазарно ориентирано стопанство. Те включват само 8 овце (4 бр. млечни и 4 бр. ялови), 3 крави и 3 биволици. От друга страна наличието на воденица говори за сериозно количество зърно, което да бъде обработвано и (евентуално) продавано на пазара. Обяснението за тези противоречия в профила на данъкоплатеца биха могли да се търсят в особеностите на османските дефтери. Наличните имоти и животни биват регистрирани в населеното място, където те са разположени (Guran, 2004, pp. 3-14). Така, можем да предположим, че при наличие на кошари, респективно стада, както и ниви, градини и други имоти в околните колиби и махали, те ще бъдат регистрирани в друг дефтер. Не изключвам и възможността част от имуществото да е укрито при данъчната регистрация.

Редица въпроси се появяват при подробно разглеждане на стопанството и на Никифор х. Христов. От една страна той притежава 90 дьонюма ниви и чифт волове, което говори за обвързване със земеделско производство. Земите и недвижимите имоти, които притежава, и които вероятно носят доходи, са разнообразни – ниви, ливади, зелеви и овощни градини, черници (използвани при отглеждането на копринени буби), част от воденица и един абаджийски долап (с доход само 66 гроша). От друга страна обаче той не плаща никакви десятъци от зърно или овце. Регистрираните животни в стопанството най-вероятно са свързани само със задоволяване на собствените нужди – те включват млечна крава, свиня и ездитен кон. Макар да е регистриран като накашчи (зограф), Никифор х. Христов не декларира доходи, дошли от това негово занятие, а посочва, че годишните му доходи идват от стопанството му.

Останалите двама тревненски първенци по-скоро нямат развито земеделско стопанство. Животните са само за собствени нужди – кон и свиня при единия (Никола син на Тодор) и млечна крава при другия (Кънчо син на Генко). Земите са малко – градини, ливади и ниви; няма регистриран десятък върху зърното. Странно е обстоятелството, че при Никола син на Тодор има регистриран десятък върху овцете, но няма посочени животни в неговото стопанство. Все пак, въпреки направените уговорки, трябва да отбележим, че земеделието е съществена част от стопанския профил на посочените тревненски първенци. Размерът на нивите, които са регистрирани и при четиримата е значителен на фона на притежаваните имоти от останалите тревненски жители. Трябва да уточним, че според теметтуат дефтера на едно тревненско семейство средно се падат по 3 дьонюма ниви. От всичките 339 души, 125 д. (38%) не притежават ниви, а други 66 д. (19,5%) нямат никакви имоти и получават приходи само от практикуваното от тях занятие. Проблемът със земята в старопланинския регион е сериозен. Той го отличава от равнинните региони, които притежават значителни фондове обработваема земя. Това е и обяснението за постоянните миграции – трайни или сезонни, на население, което търси временно препитание или постоянно спасение от недоимъка в планината /Бел. Г.Г. Сезонните миграции и „чужбинарството”, по-късно известно като гурбет, в района на централния северен планински район е подробно описано от Петър Цончев (Tsonchev 1929, pp. 36-42)/. Липсата на регистрирани платени десятъци върху зърното при четиримата първенци може да се обясни донякъде с факта, че част от нивите са оставени свободни за оран. Притежаването на части от воденици обаче, включени сред приходоносните имоти, свидетелства, че те развиват производство ориентирано към пазара, като годишно преработват значително количество зърно (Gandev, 1976, р. 292). Така, макар и с относително скромни приходи и стопанства в сравнение с богатите данъкоплатци от други региони, посочените първенци се отличават от останалите тревненци като сравнително заможни и по-добре поставени във финансово и стопанско отношение.

Другият известен първенец и чорбаджия, който е много деен през разглеждания период – Никола Иванчов/Чушков не може дори да бъде идентифициран със сигурност в теметтуат дефтера. Двама души са отбелязани като Никола син на Иван. Единият е дюлгер, а другият казас. И двамата се отличават със скромни доходи и също така скромни стопанства. Това обстоятелство силно контрастира с документите, запазени в Ориенталския отдел на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, които регистрират значителни покупко-продажби на имоти в Трявна и околните колиби от страна на споменатия Никола Чушков през периода. Иван Богданов обаче определя тревненските чорбаджии „с демократичен дух“. Според него на тях „претенцията за родовитост на еленските чорбаджии им е чужда, чужд им е и стремежът към трупане на големи богатства и към разкошен живот“. Така имотното състояние на тревненските чорбаджии трябва да бъде допълнително изследвано и анализирано въз основа и на други типове документи. То обаче трябва да се разглежда в сравнителен план както с възможностите на местния елит в други региони, така и с тези на местното тревненско население. Укриването на приходи и имоти, което е напълно възможно в процеса на съставянето на данъчните регистри, може да бъде едното допустимо обяснение за получените противоречиви данни. Другото обяснение би могло да се базира на изключително ограничените стопански възможности на региона, които силно контрастират с тези в равнинните региони, като например изследваните Добруджа, Герлово и Тозлука.

Друг поглед върху тревненските първенци хвърля кореспонденцията им с властите в Търново и по-специално с каза векила (представител на православното християнско население в казата) Георги Попсимеонов. Първите писма датират от 1831 и 1839 г., но кореспонденцията се развива особено след 1845 г., когато танзиматските реформи, даващи по-широки права на немюсюлманите и възможност за по-реално представителство в местната власт набират сила. Запазените около 250 документа са инициирани основно от чорбаджиите и другите селски първенци. Тематиката им е разнообразна, а понякога тези лица паралелно осъществяват различни роли от своето битие. Много чести са молбите за съдействие при решаване на частни дела – неправомерно обвинени или осъдени тревненци. Друга основна тема са събирането на данъците и правилното им разпределяне. Изключително внимателни и прецизни са по отношение на събирани данъци и други сметки. Интересно е да се види, че тревненските първенци са много добре осведомени за рокадите и новите назначения в казалийския център – изказва се готовност да дойдат веднага след идването на новия търновски каймакам (за да му се представят и да се срещнат с него). Също така те не се притесняват да изкажат своето недоволство от настоящия мюдюрин и да се опитат да повлияят при избора на нов. Разприте за чорбаджийството са постоянна тема в кореспонденцията между тревненските първенци и каза векила. Любопитно е да се наблюдава как тревненските първенци лесно сменят темите в писмата си и смесват личното с общественото. Заедно с обсъждането на общинските въпроси в същите писма те уреждат собствените си дела и партньорството с Георги Попсимеонов в областта на търговията с вино, ракия, коприна и др.

За разлика от други места, където данъчните документи се водят от османски чиновници, много е вероятно в Трявна те да се съставят основно от местните чорбаджии. За това свидетелстват запазените преписи на харачки (джизие) дефтери сред личните документи на някои от тревненските чорбаджии. На второ място – в един документ от Български исторически архив се споменава, че старият чорбаджия – Никола Теодоров, е предал тефтерите за вергията на новите чорбаджии. В друг документ Тодор Николов Бояджиоглу е определян като сандък емини (ковчежник на хазната) на общината. Както вече беше писано по-горе, самият теметтуат дефтер е подпечатан само от християни, което ме навежда на хипотезата, че те не само потвърждават достоверността му, но са и неговите съставители, тъй като други османски чиновници не са посочени в случая. Последното твърдение дава храна за размисъл относно възможностите, които предоставя това самостоятелно разпореждане с финансовите документи.

 

Доц. д-р Гергана Георгиева

Из „Известия на Центъра за стопанско-исторически изследвания“, 

т. 3, 2018 г.