Трявна като живо търговско огнище в миналото

Природните условия имат голям дял при изграждане економическата структура на един народ и в частност на едно селище. Трявна, лишена от плодородни полета, оградена с красиви хълмове и непроходими гори, е трябвало да нагоди своя стопански живот, съгласно условията, ето защо тук процъфтяват занаятите общо, а специално художествените: иконопиство, резбарство, казаслък, домостроителство /архитектура/. Ако Трявна се подрежда в първите редове като занаятчийско градче в миналото, същото това селище претендира да бъде подредено и в първите редове и на градове, които са имали силно развита търговия.

От писмените паметници и документи, които съхраняваме в нашите архиви тук и в софийската народна библиотека, можем да изложим историята на зародилата се търговия в Трявна, нейното развитие и разширение.

В 1680 г. в Трявна идва търговец на добитък от Одрин, някой си Димо, който харесва селото, че живеят свободно, не плащат данък и няма никакво турско или инородно семейство, „токмо християно-болгари“. Харесва Димо Трявна и се заселва тук (Летописът на поп Йовчо).

Още в тия времена Трявна е в търговски връзки с разни градове в Турция, гдето изнася своите стоки: дървен строителен материал – дъски, дървен кюмюр в Цариград; коприна, восък, мед, козенови изделия, добитък и др. Най-важни пазарища за Трявна стават и установените панаири в пределите на Европейска Турция.

Джумаята (Търговище) - Гергьовден

Х-олу-Пазарджик след – след Джумайския

Балджик - след Пазарджишкия

Кара-су панаир (Добруджа) – летен Петровден, есенен – Кръстовден

Ени-Загора (Нова) – Връбница

Карнобатски – Св. Троица

Ямболския – след Карнобатския

Мараш панаир (Т. Пазарджик) – 12 юли

Чирпан – 14 септемврий

Узунджово – 21 септемврий

Серес (Керван панаир) – 1 март

и още 3 далечни.

Като най-важни панаири са считани: Джумаята и Узунджово. Изработените стоки са били складирвани, спазарявани кираджии за навременното транспортиране на товарите.

Вън от пределите на Европейска Турция се е развила търговията на Тревненци с Букурещ (Румания) и Москва (Русия). За начало на търговски отношения с Русия се установява следното:

Тревненците Къню Генков Даскал, потомък на самоковските зографи, оставил бащина си занаят зографлък, а отпочнал да търгува с коприна, восък, гюлово масло и вода и др. стоки. Търговията му се е твърде разширила и той забогател. Синовете му Геню, Цоню и Христо също му подпомагали в търговията. Най-възрастният Генко се добира до Букурещ, а след малко се обажда от Москва, гдето можал да уговори голяма поръчка на български стоки. Работата провървяла и Генко остава в Москва като основава магазин за „Забалканские“ стоки. Сам Генко се поцивилизова, преименува името си на Георгий, а презиме – Даскалов. Търговската кантора в Москва е в постоянни връзки с Трявна, с хаджи Кънча и сина му Христо, които са като ортаци.

В 1771 г. Г. Даскалов изпраща на баща си комплект прибори за ядене: чинии, вилици, ножове, лъжици (металически) с вензел и монограм Г.Д. Също и комплект прибори за чай в особено сандъче. Животът на тревненските Даскалови става по руски образец.

В 1780 г. Христо х. Кънчев се уженва за Бона, дъщеря на Станчо /Евстатий/ Априла в Габрово /баща на Васил Априлов/. След няколко години Хр. Даскалов изпраща шуря си Никифор Станчев Априлов в Москва, като участник в търговското предприятие за „Задунайская торговля“. След 1800 г. бива изпратен и малкия Васил Априлов в Москва, гдето той постъпва в училище и участва в търговията.

Георги Даскалов от Москва си идва на няколко пъти в Трявна. Той привлича и братовчеда си Генко Петров (чорбаджи Генко), който си копува и търговски тефтер в Москва в 1803 г.

Търговските връзки на Трявна с Москва траят и след смъртта на Георгия Даскалов в Москва (1826 г.) и смъртта на хаджи Христо Даскалов в Трявна (1830 г.). Синовете на хаджи Христо Даскалов – Георгий и Евстатий отиват н Русия и търгуват в Кишинев, а впоследствие се установяват като търговци в Браила (Румъния). Крупно завещание са направили братята Г. и Е. Даскалови, което завещание е използувано до 1892 г., от когато насетне Тревненските училища загубиха правото на ползуване.

От горното става ясно, че Трявна е пионер на търговските връзки с Русия, и че Габрово е завързало връзки с Одеса и др. руски градове, благодарение случая на роднинските връзки на габровските Априловци с тревненските Даскалови.

Голямо стопанско економическо значение за Трявна е ежеседмичния пазар, който до 2 март 1856 г. е бивал в неделя, когато населението от целия балкан се е стичало да задоволи своите духовни-черковни нужди, както и материалните такива, свързани с покупка – продажба на необходимости. Не ще се простираме на дълго тук да дадем по-пълно описание и значение на тоя тревненски пазар, установен в понеделника… Какъв е бил пазарът в миналото може да се види от издадената в 1924 г. книжка от  „Трявна в миналото“ – „Пазарът“. Какво е пазарът днес в Трявна, всеки вижда: от събота след обед до понеделник след обед площадът пред часовника, улици и отделни площади са ангажирани с построени сергии, купища стоки, стада дребни и едри добитъци, и птици.

Други с много голямо значение фактор, който е уреждал стопанско-економическия живот в Трявна и цялото население в Тревненско, е известният „Тревненски збор“, сбор, който е почвал от Архангеловден и е траел до Никулден. Тесни са колоните на вестника ни, за да се каже поне в по-груби щрихи какво е представлявала Трявна в дните на „збора“. Търговци от по-големите градове на Османското царство: Филибе /Пловдив/, Одрин, Търново, Русчук /Русе/, па даже и от Беломорието и Русия – амбулантни руси, тук в дните на сбора, ще се срещнат. Голямото училище с многобройните му дюкяни и вътрешна безистенна ограда е била запълвана от търговци – евреи, дюкяните по пазаря и по главната улица на протежение 400-500 метра са всички натъпкани със стоки и разпродавани през течение на сбора.

На сбора населението от Тревненско, прибирало се от скиталчеството си лете: дюлгери, кираджии и пр. сега ще слезе на сбора ще купи и запаси с артикули за цяла зима, даже и цяла година до идния сбор.

От 1886 г. сборът се прекрати съвършено след като бе заслабнал от 1878 г.

 

Богомил Даскалов

в. „Общински вестник Трявна“, бр. 86/1938 г.

Узунджовски панаир, графика /Българска етнография/