Райко Йонков Радков

Роден в Трявна в 1849 г.

Дядо му Радко Йонков бил от албански произход. В началото на XIX в., вероятно от с. Фъревци, се преселва в Трявна. Неговият син Йонко Радков, брат на свещеник Георги Радков (съмишленик на Капитан Никола) става ръководител на строежа на Средния мост в Трявна, когато си избира и купува място в близост до моста, в което по-късно си построява къща (сегашната на Стефан Пандурски). Ползвайки се с голям авторитет, Йонко Радков се запознава и оженва за Мария Пенчева, най-миловидната и най-хубавата от четирите дъщери на Пенчо Куюмджията (цар Пенчо)* и остава да живее в тях.

Йонко построява къщата си през 1860 г. Майстор на същата е бил известният Уста Димитър Сергюв. Същата година Йонко Радков с жена си Мария  и децата: Куна, Райко, Пенчо и Христо, се заселили в две от стаите на недоизкараната още къща, в която по-късно се раждат: Мария, Георги, Радка, Тота, Иванчо и др.

На 11 май 1876 г. баба Мария Йонко Радкова, измъчена от загубата на своя мъж и с превито тяло чакала на улицата, за да види своите синове Райко и Пенчо с вериги на краката, подкарани към Великотърновския затвор, заподозрени като участници в тревненското въстание на 5 май 1876 г.

Райко бил осъден, загдето вдигал младежите на бунт срещу поробителите турци, за участието му при изгонване на турските заптиета, които дюдюкал от Средния мост и сечейки с брадва по парапетите му се заканял: „Така ще отрежа и на моллийката главичката“. Лежал в затвора до идването на руските войски 1877 г., а Пенчо бил освободен заради многочисленото вдовишко семейство.

Когато турската власт затворила през 1876 г. много българи във Велико Търново, Велика Христо Цонзарова от Ласковец събрала от близки приятели и приятелка пари и дрехи, които изпратила на затворниците. Последните между тях Райко и Пенчо Йонкови, изказват на Цонзарова писмена благодарност.

След освобождението на Райко от затвора, започват радостните дни на свободата. Той се задомява, като се оженва за дъщерята на поп Димо и отглеждат 10 деца, между които шест дъщери: Пенка Христо Пандурска, Мария Ошанова, Деша Георгиева, Куна Кирилова, Иванка Николова Д. Стойчева и Минка Славова Вучева.

Родът на Райко Йонков дава видни общественици, политически и културно-просветни дейци.

Той умира на 30 септември 1917 г., на 68 години.

 

Кънчо Пенчев

 

* Защо Пенчо Куюмджията си спечелва прозвището „Цар Пенчо“ разказва Богомил Дасколов в „История на тревненската черква „Св. Архангелъ“ (1925 г.):

„От 1851 г. черковата „Св. Архангелъ“ пуща въ обръщение между енориашите си свои пари, които са в употребление дори до 1866 г. – пише той. - Нуждата от дребни разменни монети по една пара (1/2 стот.) се чувствала много при пущане на дискосъ, купуване дребни свещи и пр. Чисти парички и фурлините са били рядкост или неудобни. Черковниятъ епитроп Пенчо Геновъ, билъ по занятие куюмджия. Съ съгласието на другирате си Пенчо изобретява някаква машинка „дзъмба“ (б.а. замба), съ помощта на която почва да сече пари отъ медни пластинки. Тия парички имали квадратна форма (1 см.) съ изображение на едната страна релефно „кръстче“ и носели название „банчета кръстати“. Стойността им била една пара – ½ стотинка. Наименованието банчета имъ е дадено от Пенча, който по това време е ималъ синъ въ Букурещъ на учение и е билъ запознатъ съ румънската култура. Цели 15 години наредъ черковата е пущала емисии отъ тия банчета, които въ първо време били въ обръщение само въ черковъ, но сетне се навъдили и по пазаря и дюкяните въ Трявна и околността, а сетне и изъ габровско, даже и търновско. Когато се вестили въ Търново тия парички и властта научила местонахождението имъ, Пенчо Геневъ билъ откаран въ Търново, съденъ, машинката му конфискувана, а той освободен по застъпничеството на тревненски и търновски първенци. Пенчо бил пуснатъ съ условие да се прибератъ и въ бъдеще не употребяватъ други пари, освен признатите отъ царщината. За това, че Пенчо е сякъл пари, спечелилъ си е прозвище „Цар Пенчо“, както са го назовавали гражданите му“.

Райко Йонков Радков