Нови сведения за творби на тревненските зографи в Странджа

Едни от най-старите действащи и до наши дни християнски църкви във вътрешността на Странджа, според наблюденията на арх. Н. Тулешков, са тези в твърде изолираните и трудно достъпни села Заберново (XVI-XVII в.) и Бяла вода (XVII-XVIII в.), като досега липсват сведения някой от тези храмове да е съхранил елементи от своята първоначална украса. Наред с това обаче, в научната литература отдавна е документирано, че в доста по-късните църкви на гр. Малко Търново (1830) и с. Бродилово (1909) са съхранени части от иконостаси и икони, отнасящи се съответно към 1750 и 1754 г., които свидетелстват за по-старата история на местните храмове. Според наблюденията на К. Паскалева, подкрепени напоследък от Л. Цанева, автор на бродиловския иконостас * от 1754 г. е Захари Стари – основоположникът на една от най-големите зографски фамилии в Трявна. В своя доклад пред настоящата конференция Иванка Гергова също подкрепя тезата, че фрагментарно съхранените иконостаси от Малко Търново и Бродилово са дело на ранни тревненски майстори, макар да поставя под въпрос авторството на Захари Стари, що се отнася до случая със с. Бродилово. В контекста на тази дискусия заслужават внимание някои съвършено неизвестни досега свидетелства за дейността на тревненци във вътрешността на Странджа, които бяха документирани при обходите ни на територията на община Малко Търново. На първо място можем да поставим една икона на св. Архангел Михаил (Фиг. 1) от построената през 1856 г. църква „Св. Троица“ в с. Визица. Няма съмнение, че тя е дело на тревненския зограф, рисувал през 1754 г. в с. Бродилово. Подробности за дейността на този анонимен майстор дава И. Гергова: тя съпоставя иконата на св. Архангел Михаил от Бродилово с наскоро публикуваната от В. Сапунджиева икона на св. Архангел Михаил от гр. Златарица, приписвана на работилия през първата четвърт на XVIII в. тревненски зограф даскал Стойо, за да покаже, че става дума за изключително сходни произведения на двама майстори от един кръг, макар и от различни поколения.

Нещо повече - направената от нас съпоставка между силно пострадалата от времето царска икона на св. Георги от бродиловския иконостас от 1754 г. (Фиг. 2, 3) и оригиналните части на царската икона на св. Георги от построената през 1860 г. църква „Св. Георги“ в с. Калово (Фиг. 4, 5, 6), частично преизписана в по-късно време, показа, че двете произведения са много сходни, макар и вероятно да не принадлежат на един и същ автор. От църквата на с. Калово произхожда и друго интересно произведение на същия тревненски зограф, нарисувал там иконата на св. Георги – една арковидна дъска с изображение на Новозаветната Троица и ангели, която днес е поставена над владишкия трон, но не е изключено първоначално да е представлявала иконостасно кръжило (Фиг. 7–9а). И така, представените материали от Визица и Калово, които изискват допълнително и подробно проучване, представляват още един сериозен аргумент в подкрепа на тезата за мащабното присъствие представители на ранната Тревненска школа в Странджанския край около средата на XVIII в.

През следващите десетилетия в Странджа се появяват и други произведения на тревненски майстори, като например:

1./ царските двери в църквата „Св. Димитър“ в с. Бръшлян (Фиг. 10), които условно могат да се отнесат към края на XVIII – началото на XIX в. въз основа на изключителното им сходство с публикуваните напоследък от М. Стойкова царски двери на църквата „Св. св. Константин и Елена“ в с. Долно Луково, общ. Ивайловград, рисувани ок. 1806 г. (Фиг. 11);

2./ рисуваните през 1832 г. пет царски икони от първоначалния иконостас на построената през 1830 г. църква „Св. Успение Богородично“ в Малко Търново, които Л. Цанева напоследък свързва с творчеството на Иван Захариев – третия син на Захари Стари. В светлината на всичко гореизложено имаме основание да приемем, че контактите между тревненските зографи и Странджанския край, започнали още около средата на XVIII в., не са заглъхнали напълно през епохата на кърджалийските размирици, за да намерят по-нататъшно развитие през първата половина на XIX в.

В хода на теренните ни проучвания бяха изяснени и редица детайли около коментираното неведнъж в научната литература проникване на дюлгерски групи от Централна Стара планина в Странджанския край, което започнало още преди Освобождението, но добило масови измерения през последните две десетилетия на XIX и в началото на ХХ в. в онези територии на интересуващия ни регион, които през 1878 г. останали в пределите на Източна Румелия, а след Съединението през 1885 г. – в Княжество България **.

Заедно със старопланинските дюлгери, в годините непосредствено след Освобождението в северните краища на Странджа придошли и тревненски зографи, които се заели с украсата на ремонтираните и новоизградените храмове. Тук ще се ограничим само с най-общи сведения за иконописците, за дейността на които бяха събрани нови сведения в хода нашите теренни изследвания.

Работата на Димитър Минев (1824–1897) и сина му Георги Димитров (1869–1937) в гр. Средец и селата Факия, Горно и Долно Ябълково, Индже войвода е добре документирана още от А. Василиев по време на Странджанската експедиция на Българската академия на науките през 1955 г. Нашите проучвания разкриха, че двамата зографи са изрисували и иконите в църквата на с. Светлина (общ. Средец), за което свидетелства летописната книга на храма. Открити бяха архивни материали, които дават основание да се твърди, че Г. Димитров не е работил самостоятелно, а съвместно с баща си в църквата на с. Долно Ябълково. Има основание да се смята, че двамата зографи заедно с други тревненски майстори са творили в редица църкви в зоната на Средец, Созопол и Приморско. Така например, именно през 80-те и 90-те години на XIX в. в този район се появяват множество твърде еднотипни и неподписани тревненски икони на св. Кирил и св. Методий, за някои от които е документирано авторството на Д. Минев и Г. Димитров. Въз основа на документални материали от Държавен архив – Габрово беше установено, че голяма част от иконите в църквата на с. Голямо Буково (1884) са дело на тревненския зограф Тодор Генков (1854–1922). На същия творец принадлежат и царските икони на Христос и Богородица в църквата „Св. Богородица“ в с. Ясна поляна.

При посещението ни в с. Габър (общ. Созопол) имахме възможност да установим, че през 1884 г. местният храм „Св. Троица“ е бил украсен с икони от тревненския иконописец Цаню Захариев Млади (1840–1902), съратник на В. Левски и организатор на Тревненското въстание през 1876 г. (Фиг. 12). Доколкото ни е известно, в досегашната изкуствоведска литература липсват каквито и да е сведения за дейността на този художник в Странджа. Друг известен тревненец, който работи в този район, е Йонко Попдимитров (1840–1919), трети син на зографа поп Димитър Кънчев (1815–1885) и ученик на знаменития майстор Йоаникий Папавитанов (1790–1853), който е негов кръстник. През 1889 г. Йонко Попдимитров зографисва царски и празнични икони за църквата „Св. Атанасий“ в с. Крушевец (общ. Созопол) (Фиг. 13) – обстоятелство, бегло маркирано единствено в изготвения въз основа на анкетни данни от Специализирания музей в Трявна списък на селищата, където са работили тревненски майстори. Проучванията ни в храма на с. Крушевец позволиха да документираме не само красивите икони на Йонко Попдимитров, но и факта, че този зограф се е придържал към една характерна за късните тревненци патриотична практика, като е украсил владишкия трон не с образа на Христос Велик архиерей, а с икона на светите братя Кирил и Методий (Фиг. 14). Впрочем, трябва да отбележим, че практически по същото време Уста Генчо Кънев изгражда църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в гр. Созопол. Иконите за нейната украса, включително и патронната с образите на светите братя, са дело на по-малкия брат на Йонко Попдимитров – Иван Димитров Кънчев (1850–1944), възпитаник на Букурещката художествена академия и ученик на известния френски художник А. Кабанел (1823–1889). Както се убедихме, в наши дни произведенията на Иван Димитров се съхраняват зад иконостаса на църквата „Св. св. Кирил и Методий“ и засега са в добро състояние. …

В странджанските църкви са запазени и немалко документи и старинни книги, които в наши дни се съхраняват като правило много небрежно и при твърде неподходящи условия. Удаде ни се също да заснемем и публикуваме летописните книги на църквите в гр. Средец и в разположеното наблизо с. Светлина, които дават нови сведения за дейността на тревненските зографи Д. Минев и Г. Димитров в този район. …

 

доц. д-р Ангел Николов

СУ„Св. Климент Охридски“

Из статията „Нови сведения за иконите и ръкописно-документалните богатства на Странджа по материали от четири теренни проучвания“, публикувана в сборника на УИ „Св. Климент Охридски“ - „Културното наследство на Странджа. Богатство, рискове, предизвикателства“, 2019 г.

 

* Според Иванка Гергова, бродиловският иконостас е най-ранният, по-цялостно запазен тревненски иконостас. По думите й, той е рядък пример на ранната тревненска дърворезба. Резбованите мотиви са еднообразни: лалета, карамфили, розети и издължени цветни пъпки, рязани едро, обобщено и категорично. Характерни са хоризонталните канелюри на колонките в апостолския фриз. Докато лалетата и карамфилите са повлияни от модата в Османската империя, оформила стила „лале деври“, то хоризонталните канелюри са запазен знак на ранните тревненски резбари, вероятно опростена версия на колонките, оформени като палмови стебла в арбанашките иконостаси от влашки произход.

 

** През 1868–1869 г. майстор Уста Петър от Габровския край изградил църквата „Св. Димитър в с. Светлина (общ. Средец), а камбанарията на същия храм била изградена през 1899 г. от майстор Станю Тодоров от с. Жълтеш. През 1879–1885 г. Цаню Ганчев (1855–1929), племенник на известния възрожденски строител Уста Генчо Кънев Големия от с. Генчовци (община Трявна), възстановил опожарената църква в дн. гр. Средец, изработил иконостаса на църквата в с. Факия (ок. 1887 г.) и построил нови храмове в с. Момина църква (1892), с. Драчево (1903) и с. Горска поляна (1908). През 1892 г. той изградил съвместно със своя съселянин от с. Генчовци майстор Никола Касев (1855–1940) църквата в с. Оман (община Болярово). Приблизително по същото време Н. Касев построил църквите в с. Долно Ябълково (1892–1893) и в съседното с. Горно Ябълково (1893–1894). Негово дело са и иконостасите в тези храмове, чието сходство с иконостаса в с. Факия навежда на мисълта за системното единодействие на Н. Касев и Ц. Ганчев по време на престоя им в този район през 1891–1894 г. През 1887 г. тревненският майстор Колю Минев изградил църквата на манастира „Живоприемен източник“ край с. Голямо Буково. С дейността на дюлгери от Тревненско и Габровско можем да свържем изграждането на църквата в с. Бистрец (1885) на изток от гр. Средец, построена от майстор Цаню Тодоров, както и на храмовете в с. Факия, с. Вълчаново и с. Варовник (последният основно реконструиран през 1928 г.)