Как е позлатявал зографът Васил Михалев

Васил Михалев е роден през 1848 година. Син е на потомствени зографи. Баща му, Михаил Тодоров, учил зографство при своя баща Тодор Минчов /от известната Минчевска фамилия/ и бил известен из Добруджанските земи и в Старозагорско, като изкусен иконописец. Синът му Васил Михалев се е учил от него на иконопиство и вероятно - на позлатяване на иконите и резбите.

През 1876 г. Васил Михалев бил един от най-активните организатори и участници в тревненската чета. Той вървял под знамето на четата от началото до нейния разгром. По-късно взел участие и в Освободителната война. След Освобождението Васил Михалев ни е оставил спомените си за въстанието в Трявна, записани от учителя Никола Станчев Балабанов /с псевдоним Трисе/, излезли в отделна книжка през 1901 г. Това е първата и най-рано излязла книжка със спомени за Априлското въстание в Трявна, преди да се появят книжките със спомени на Цаню Захариев и Цаню Шишков, излезли през 1930 и 1932 г.

Васил Михалев работил зографство на север и юг от Балкана, а е доста известен и в Добруджанския край. В Преображенския манастир е работил заедно с художника Иван Йонков и с Цаню Захариев. Опитал четката си и в стенописното изкуство в черквите в Плачковци и Енчевци, а в Трявна, освен с иконите, някои от които се намират в Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство, е оставил спомени за себе си – голямата икона-врата в църквата „Св. Архангел Михаил“ – Христос с агнето.

Как позлатяваше резбите и иконите зографът Васил Михалев?

Ще разкажа както си спомням. Баща ми беше един от най-добрите майстори на позлащането. Най-напред подготвяше гипса. Гипсът беше на едни парченца /пецелуди/, прозрачни. Като ги нацепи, слага ги в големи тави и ги занася вечерно време, когато сложат дървата, да се запичат и като ги извадят сутринта, гипсът е станал бял като тебешир. Тати взема този опечен гипс и го слага в каче с вода и го оставя през нощта. На сутринта става, изважда гипса, изцедява го, слага го в торбички като да цеди в цедачките сирене и го закача да се отцеди. След като се отцеди хубаво, изсипва го на масата и го нарязва на резени, като сирене. Оставя го да изсъхне и го прибира. Така приготвен той може да стои и година и две. Нищо не му става. Това е готов гипс. После взема от готовия гипс и го смелва на машинка. Имаше специална машинка за мелене на бои. Смелва гипса заедно с ракия /слаба, патоки/. Става, като боя. Гипсът кипва от ракията и сместа се маже като масло. Взема предмета, който ще позлатява /той предварително е добре почистен и изтъркан/ и с четка го намазва един път с така приготвения гипс. Като изсъхне, намазва го още веднъж и като изсъхне пак, опитва дали е добре станало. Като дращи с нокът по засъхналия гипс, намазаното място не трябва да оставя следа, да драще. Ако се дращи, не е добре. След това взема гласпапир и го изчиства хубаво. Става гладко, много гладко. След това иде охрата. Охрата си я правеха самите зографи, но точно как, не мога да ви кажа. Знам, че слагаха восък и други работи, но какво, не знам. Ставаше една жълта боя. Тази охра, като изстине, ставаше на парчета. Когато ще почне позлащането и гипсът е вече изчистен, тати вземаше от охрата, смесваше я пак с ракия, разбъркваше я добре и тя ставаше като боя. С четка, натопена в тази боя, минава по изчистеното място. След като изсъхне, взема варака. Варакът беше на тестета. Всяко тесте около 25 см. дълго и 5-6 см. широко. Състои се от тънки листчета. Всяко тесте има по 10 листа, а 50 листа правят едно тефе. Преди да започне работа, тати най-напред си приготвяше тумби. Едно тумбенце доста голямо, отдолу с дъска, вътре напълнено с памук, а отгоре – мешина. Взема врака, изсипва го на тумбето и със специално ножче, което си беше направил сам от хубава, тънка, бяла тенекия, нарязва си каквито парчета му трябват. Имаше и специална четка. От едната страна я топи в ракията, а от другата в охрата. Намазва предмета с ракия /след като там вече е положен гипсът и охрата/, наплюмчва си върха на пръстите, взема внимателно от варака и го залепва. След като го залепи и изсъхне, проверява първо дали е добре изсъхнало и залепнало и след това с мюйре го „изпердавса“ хубаво /т.е. търка го силно/ и става много хубаво.

Когато правеха венците /нимбите/ на светците, той отрязваше от варака толкова широко, колкото му трябваше. Намазваше пак отдолу с гипс и охра, после слагаше варака и почукваше на четири места по два пъти върху варака и той се задържаше. Предварително намазваше отдолу с тампон, потопен в ракия. Оставя го да изсъхне и след това го „изпердасва“.

Понякога слагаха мижулит варак, т.е. не истински, не златен, а смесен, бакърен. Варакът го купуваха от Цариград. Тук го продаваше Тотю Киселков. Той ходеше там да търгува. Караше от тук платове и гайтани. Тук имаше чаркове за гайтани. А докарваше от там варак и други работи. Тотю Киселков умря в Цариград.

Тати е работил на много места и на много места са го викали да прави позлащането. Беше голям майстор. Работил е в Казанлъшките села, в Силистра. През последните си години работи в Ганчовец. Темплото там той го позлати цялото. Когато Иван Попдимитров ходи да работи в Преображенския манастир, той взе тати само за позлащането.

 

Христо Василев Михалев

/Сведенията на 93-годишния син на зографа Васил Михалев са записани на магнетофонна лента. Записите, историческата справка за Васил Михалев, редактирането и подготвянето за печат на материала е дело на Вера Христова/

Зографът Васил Михалев

Надгробният паметник на зографа в двора на 
църквата "Св. Архангел Михаил" в Трявна

Снимката от надгробния паметник на зографа