Майстор от Трявна вдигнал църква, без султански ферман, в русенското село Екзарх Йосиф

Интересна е историята около градежа на църквата „Св. Архангел Михаил“ в русенското село Екзарх Йосиф. Сведенията за построяването й дава местния историк и краевед Илия Калинов. През 1856 г. преселниците от Севлиевско, поканили свещеникът Стефан Иванов да се засели в селото. Тъй като нямало църква, той приспособил един „коптор“ за молитвен дом. За това научава обаче турската управа в Русе. Свещеникът успял да укрие иконите, направил огнище и комин. Така властите не успели да докажат, че в селото имало българска църква.

По това време в Кара коджалий, както се наричало селото тогава, живял виден турчин на име Ризаа бей, с когото свещеникът се сближил. Той изпратил майсторите Вечо и Господин да ремонтират разклатената конструкция на турската джамия. Узнавайки за добрата работа на българските дюлгери, беят ги поканил на угощение в одаята си. Така се създал близък контакт между тях, а в разговорите им се подхванала и идеята за изграждане на молитвен дом и за българите. Беят бил затрогнат от добрите чувства на свещеника, който изпратил в помощ на бея българи да му работят нивите ангария, но ферман от султана не можело да се очаква. Тогава решили да подкупят русенския валия и да вземат неговото съгласие. Изпратили му богати дарове – масло, сирене, птици, също и лири. След това при него лично се явили беят и свещеникът. Валията отстъпил пред настоятелните искания и уверения, че това дело ще се запази в тайна от Истанбул и никой няма да узнае за градежа на българска църква в селото. Гостите му поднесли и още дарове и лири.

Планът за изграждане на църквата бил готов /18 метра дължина и 9 метра широчина/. За майстор на градежа бил повикан Тодор Николов от Трявна. Останал висящ въпросът с намирането на средства. Беят дал съгласието си да се събират помощи и извън селото. За целта българите стигнали чак до Видинско. А беят наредил всички турци, с впрегнати волски коли, заедно с българите, да прекарват камъка от с. Бъзовец, Русенско /на 15 километра от Екзарх Йосиф/.

„Единствен писмен паметник за църквата, намираме надписа, който е над задните й врати. Той гласи: „Този свят храм се съгради в 1862 година месец ноември от майстора Тодор Николов от Трявна *”. Останалите думи, както и годината 1881, остават неизвестни”, пише в книгата си краеведът Илия Калинов. Преданието разказва, че при построяването на църквата, била вградена сянката на съпругата на майстора. Храмът бил издигнат без султански ферман, а интересното е, че бил осветен от гръцки, а не от тогавашния български владика. И понеже била довършена през ноември, затова била именувана „Св. Архангел Михаил”, на най-личния християнски празник през месеца.

 

Подготви

Галина Иванова

 

* За съжаление, не успях да открия биографични сведения за тревненски майстор на име Тодор Николов. От известните имена на възрожденските ни строители, а и според арх. Ивелин Любенов, вероятно става дума за Тодор Тончев от дряновското с. Дурча /по онова време Тревненско/, упоменат и от проф. Асен Василиев. Не се знае кога е роден майсторът, нито кога е починал, но било „след Освобождението“. През 1864 г. той възстановил Часовниковата кула в Разград /1764 г./, разрушена от турците.