Кондика на църквата „Св. Димитър“ в Скорците

Църковните кондики са едно от документалните свидетелства за възрожденската дарителска традиция. Помни се и се знае как със средства на благочестиви християни и волни пожертвования са съградени и украсени много български храмове.

Кондиката на църквата „Св. Димитър“ в с. Скорците, както и нейната летописна книга се съхраняват в Държавния архив в Габрово и дават отговор на редица въпроси, свързани с нейната история. През 1875 г. със султански ферман на местното население било разрешено да има своя църква и енория. В енорията влизали махалите Скорци, Кръстинеци, Бижевци, Томчевци, Околиите, Тодореци, Войници, Рачовци и Гаджулите. Инициатори за построяването на църквата са Митьо Скорчев, Петър Топалов, Недялко Русинов, Мато Нешев и Дончо Мотев, а градежът бил възложен на Уста Генчо Кънев, признат авторитет в строителното дело, създал емблематични за Българското възраждане храмове, което се потвърждава и от следната приписка: „1875. Март 30-й основанието почнаха тектонъ искусний Генчу Кънюв отъ Трявна, Колю Цанюв от Укулийте“. Църквата била завършена за една година и на 28 ноември 1876 г. в кондиката е записано: „… освети ся от Негово високопреосвещенство Г-ну Григорий Червенодоростолскаго Тарновскаго надзирателя“. Авторът на двете приписки е свещеник Стефан Андреювич /Стоян Андреев/ от Долната махала на Трявна.

Кондиката на църквата „Св. Димитър“ е започната на 26.10.1876 г. от епитроп Русин Недялков, а надписът гласи: „Скорчанский церковни тевтер за записване на церковните разходи“. Съдържа 15 изписани листа и е водена до 19.09.1939 г. През 1962 г. е предадена на ДА – Габрово от свещеник Тодор Георгиев.

В нея са отразени благотворителни жестове на дарители, приходи от продажба на тронове, свещи и гробове в двора на църквата, имената на църковните епитропи през периода 1878-1896 г., както и направени разходи за ремонти, закупуване на църковни книги и др. Кратка приписка съобщава за трагичната участ на двама епитропи, написана, за да се съхрани жива паметта за тях: „Покойни епитропи вечна им памят: Недялку Русинов, когото заклаха 1876, август. Иванчо Карадимитров от Боженци убесиха 1876, май 12“.

Кондиката дава частична представа за финансовото състояние на църквата. Отразени са печалби за годините: 1878 г. – 5067 гр., 1880 – 2152 гр. Периодът 1887-1890 г. завършва със загуби. През 1892 г. епитроп Дончо Иванов оставя приход от 7660 гр., а през 1894 г. епитроп Продан Станюв предава 6992 гр. предимно от продажба на свещи. Най-големи са приходите от закупени гробове в църковния двор. През периода 1917-1934 г. от тях в църковната каса влизат 24 хил. лв.

Интериорът на църквата – икони, тронове, църковна утвар и одежди, е изцяло дело на дарения. Сред дарителите, записани в църковната кондика, се четат имената на хора от Скорците, Рачовци, Боженци, Новаковци, Околиите, Кръстинеци, Трявна. Много са дарствените жестове. С различни суми в изграждането и обзавеждането на храма участва населението на редица села. Приписка от 1895 г. гласи: „Подарявами за Скорченската църква 10824 гр. /от с. Скорци/… Селата Болтата и Трепесковци – 110 гр…. Село Боженците – 1912 гр… ”На лист 4 от кондиката е записано: ”1876: За мечанiе кой каквото е дарил”: следват имената на Новак Минюв от Новаковци, Колю Ганчев от Хитревци, Поп Стефан от Дебелец, Белчо Попа от Боженци, Богдан Минчев от Веленци и десетки други.

През 1894 г. Костадин Колев от Скорците подарява част от желязната ограда на двора на църквата, а през 1897 г. – икона на Христос. Същият през 1912 г. дарява шкаф за църковните одежди в олтара, покривка за Светия престол и 1000 лв. за направата на дюшемето. Сред дарителите са още Димо Дончев, Колю Скорчев и Георги Тотев от Скорците, Тотю Семов от Томчевци, Станю Пенчев от Войниците. Едни от най-големите дарители на църквата са Костадин Колев от Скорците и Мотю Семов от Томчевци. Последният дарява църковна утвар на стойност 10 хил. лв. /напрестолен кръст, напрестолен седмокадилник, дискос, кадилница и свещник/, за което му е изказана благодарност от страниците на „Търновски епархийски вести” и на „Общински вестник Трявна”. Като дарител в кондиката е записано и името на Цоню изограф /Цоню Симеонов/ от Трявна.

На последната страница в кондиката е отбелязано: „1876 септемврия 15 ден. Тука подписвам колко книги купувами за Свети Димитра: миней, евангелие голямо, апостол голям, псалтир, ирмология, октоих, лютергия, цветник, типикон, триод, псалтика, наустница“.

През 1936 г. започва изграждането на църковната камбанария от предприемача Ангел Денев от Куманите, а 220–килограмовата камбана е изработена в камбанолеярната фабрика на Атанас Алексов в София. Средствата на стойност 21 хил. лв. са дарени от габровския фабрикант Христо Райков, родом от Томчевци. Името му е увековечено с паметна плоча, поставена в нартиката на храма. Дарение прави и Тревненската популярна банка.

Първият свещеник на църквата е Стоян Андреев от Трявна – дългогодишен килиен учител, а от 1852 г. - свещеник в църквата ”Св. Георги”. Според Летописната книга на храма, за периода 1876–1962 г. в него са служили 14 свещеници от различни краища на страната. Това са: Цаню Кулев от Боженци /1884-1886 г./, Христо Минчев от с. Шипка /1886-1909 г./, йеромонах Йосиф Соколски /1909-1914 г./, Георги Димитров от Радомирско /1914-1917 г./, Стефан Тихолов от Трявна /1917-1920 г./, Георги Стаменков от Скопие /1920-1927 г./, Стефан Денев от Боженци /1927-1928 г./, Енчо Ангелов от Търново /1928-1930 г./. На 7 април 1930 г. Великотърновският митрополит Филип ръкополага в свещенически сан Илия Проданов от Скорците и същият служи в църквата до 1957 г. През същата година за няколко месеца е назначен Сава Момчев Станев от Горни Маренци, а след него Тодор Георгиев Тодоров от тревненския храм „Св. Георги“. Последният свещенослужител в църквата „Св. Димитър“ в Скорците е Георги Пеев, дългогодишен служител в църквата „Св. Архангел Михаил“ в Трявна.

Поради това, че Скорчанската енория е малка, състояща се от 116 обитаеми къщи, в които живеят 323-ма православни християни, с решение на Великотърновската митрополия от 15.03.1959 г. тя се закрива като самостоятелна и се присъединява към двете енории на църквата ”Св. Георги” в Трявна. Селата Скорци, Кръстинеци, Рачевци и Томчевци преминават към енорията на свещеник Тодор Георгиев, а Бижевци, Войници, Околии, Тодореци към енорията на протоиерей Христо Кънчев.

 

Лидия Горанова

Из сборника „Известия на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство“ – Трявна, т. 3/2012 г.

Църквата "Св. Димитър" в с. Скорците

Из кондиката на църквата