Ръката на тревненци. Част III

Не можем да си представим работата на тревненските строители без резбарите. И те като тях били гурбетчии, а и в повечето случаи самите строители владеели резбарството. Те били търсени не само като изкусни майстори, но и заради хубостта, що дарявали на хората, за радостта, що внасяли в къщите им. Ще клъцнат тук-таме някоя рязка по гредите, ще „накъдрят“ башлъците, а с няколко нокътчета, проточили се като жеравчета едно след друго, ще дадат живинка на долапите. А на по-имотните – ружи и гергини ще сложат по вратите, слънца ще грейнат по таваните им. И всичко това от обич към красотата. Обичал старият тревненец да ошари всичко, даже и такива неща, които не би очаквал човек – хомоти, рендета, мутафчийски инструменти.

Стотици са паметниците на тревненското резбарско изкуство по българските земи. Резбарите горели в огъня на творчеството, оставили своята младост, мечти и любов по стотици църкви, домове и обществени сгради. Особено се слави Трявна с възрожденските си резби, които се срещат на доста места. По селата из къщите я домашен иконостас с резбичка ще срещнеш, я табле или колонка, а и самите къщи – тревненски тип – са едни от най-уютните, най-българските къщи. И сега като островчета стоят тук-таме едни от най-старите местни жилища – дървените, талпени, като отзвук от прастария славянски начин на градеж. Това са родната къща на Ангел Кънчев, Попангеловата къща, сгушила се до стария бор и в сянката на новия блок на МЗ „Иван Йонков“, някои къщи в Стайновци, Глутниците, Иван Димов и другаде. Малко по-късно, в размирните кърджалийски времена, домовете също били паянтови, но с измазани с кал и варосани стени, обрамчени с дърво, със скривалища и високи дворни огради. Но дошли и по-спокойни години. Къщите се изнесли на уличното платно, обърнали лицето си към света. В дюкяните им се влизало направо от улицата. Във високите, просторни стаи се появили кьошелии прозорци, от които се виждало всичко надлъж по улицата. Тези късновъзрожденски къщи били израз на новото светоусещане, на събуденото национално съзнание не само на майсторите, що ги съградили, но и на обитателите им. Полека-лека, в съответствие с новите изисквания на живота, в тревненските къщи започнали да се обособяват нови помещения – спални, гостни. Появили се нови вещи и мебели – легла, виенски маси и столове. Дошло Освобождението. „Европеизирането“ нахлуло като порой в бита и строителството. Своеобразните нашенски приеми и вечеринки, журове от рода на тези, които се правели в дома на Даскалови – с модерни градски танци под звуците на сантиментални шлагери, бълвани от огромната грамофонна фуния, с присъствието на неизменния талисман на тези увеселения от нов тип – Бонфльора, изисквали и нова обстановка. Не вървели старите дървени ракли, джамалите и полиците. Даскаловата къща била „модернизирана“ с остъклен чардак, по средата с малка издадена верандичка. Не закъснели и промените във вътрешната уредба. Те били направени към 1880 г. Оттогава е и „условното писмо“ – договор между собственика на Даскаловата къща Христо Даскалов и майстор Димо Петров със свидетел Марко Коюв Витанов. Кой знае как това „условно писмо“ е останало досега скрито от погледа на изследвачите на тревненското възрожденско архитектурно наследство, скрито някъде между хилядите страници на архива на Христо Даскалов. Според договора майсторът се „уславял“ да преправи двете стаи на къщата му. И, както гласи, той щял да сложи „в двете стаи четири нови пенджери, баданите ще се махнат, тъй щото пенджерите да са съразмерни една с друга. Те ще бъдат с нови, от един кат черчевета. Под пенджерите ще стоят нови подвижни миндери и в двете стаи. Второ – посред стаите ще стане едно немско кюмбе, което ще се пали отвътре в лявата стая. Дулапя в дясната стая ще се развали. Подът на стаите ще се дюшедиса, таваните им ще се измажат. Стълбата ще се поправи, като се променят стъпалата й, също и под стълбата камъните й да се наместят добре. Ще му направи и един дулап подвижен за книги, който ще е от четири преградки, трите преградки ще се отварят и затварят с едно изцяло джам-червеси, четвъртото ще е с вратца. За всички гореспоменати работи услових с Г-на Хр. Даскалова да ми заплати за труда 1100 или хиляда и сто гроша, от които сега приех 230 или двеста и трийсет гроша. Остатъка ще получа съразмерно работата си, т.е. наспоред колкото изработвам. С изкарването на сичката гореспомената работа ще приема остатъка от условената ми заплата“.

Добре, че не е била изпълнена точката от договора за измазване на таваните – единият от тях е с прочутото майско слънце на Димитър Ошанеца, но все пак другият таван и прозорците в това крило на къщата бяха така боядисани с някаква сиво-синкава силно устойчива стара немска боя, че реставраторите при махането й се стъписаха. Дълго умуваха и не можаха да открият подходящи химикали. Накрая се заловиха мъжки със скалпелите и като Микеланджело в Сикстинската капела работиха с вдигнати нагоре глави, стъргаха, бърсаха педя по педя, докато упоритата боя се махна.

 

(Следва)

 Катя Николова