За материала, инструментариума и технологията на тревненската резба в края на XIX и началото на XX век. Част I

За да бъде по-пълно изследването за тревненската резбарска школа, необходимо е да се засегне и въпроса за материала, техниката и технологията. Този въпрос е свързан със стила, традициите и влиянието на чуждото изкуство, предимно западно-европейското върху тревненската резба.

Новият ренесансов светоглед, който налага Възраждането на майсторите, неговите изисквания, поставени от следосвобожденския период към резбарското изкуство, дават отражение не само върху стиловите особености, но съща така и върху използването на различните видове материали и технически похвати. С настоящето съобщение не претендирам за едно пълно изчерпване на тези въпроси. С него само се полагат основите на едно по-цялостно и задълбочено бъдещо изследване. За написването на съобщението се запознах с малкото данни, публикувани фрагментарно в нашата научна литература. Особено ценни са сведенията, които ми дадоха резбарят Цаньо Антонов, учителите – резбари Станчо Станчев и Николина Генчева, Христо Василев и Цаньо Митев. Направено е проучване на инструментите, които се намират в музея в Трявна.

Както по време на Възраждането, така и днес основните изисквания към дървения материал, който се използва в резбарството са едни и същи. Преди всичко не трябва да има недостатъци, които да влошават качеството на резбата. Едно от първите и най-важни изисквания е подходящата влажност на дървесината, която трябва да бъде между 7 и 10 %. Влажната дървесина се реже по-леко, но чистотата на резбата не е добра, детайлите след изсъхването може да се напукат или изкривят. На прекалено сухата дървесина се получава добра резба, но физически трудно се реже.

Материалът при резбата трябва да бъде от такова качество и вид, че да не се напука и изкривява. Необходимо е така да се подбира и подготви предварително, че да не се напада от дървояди. Нежелателни са дърветата с чепове, затова са предпочитани прави и хубави дървени трупи.

Класически материал, използван в църковната възрожденска резба бил орехът, винаги предпочитан при изработване на църковни и домашни иконостаси, владишки тронове и амвони, тавани, филунги за стенни долапи, фенери и други по-дребни предмети. Ореховата дървесина е красива, реже се добре и чисто, но поради това, че е по-твърда, е трудна за работа. Най-подходяща е за ажурна резба.

Един от най-употребяваните за резба дървесни видове е липата – „мазно“ дърво с мека дървесина и сбита структура, която се работи лесно и хубаво. Особено добре се реже върху нея геометричната резба. Нейн недостатък е, че в отделните части на дъската може да има различна твърдост – по-мека е към сърцевината. От нея се изработват домашни и църковни иконостаси, а по-късно – рамки на огледала, закачалки и други по-дребни предмети. Тревненци познавали и работели резба върху всички видове дъб с изключение на цера, който не става дори за дървен материал и за огрев, поради специфичната си миризма, съдържание на много смоли и дъбилни вещества. С широките си годишни кръгове, церът е „дамарлия“ – кръговете му се отделят на „дамари“ – чуплив е.

Дървесината на дъба е с красив цвят, но се работи трудно. Най-здравият вид дъб е „мешето“, употребяван предимно в строителството за направата на колони, мостове и други. „Мешето“ е особено ценно и с това, че не го напада „мушиката“ – дървоядът. Друг вид дъб е „гурунът“, наричан още „гарница“. „Стежерът“ расте обикновено в усойните места. Близък е до т.н. „Славонски дъб“. Дървесината му е по-мека в сравнение с тази на „мешето“ и „гуруна“. Стежерът е особено подходящ за дървоскулптура. За наличието на вековни дъбови гори около Трявна свидетелстват имената на някои местности като: Голи гурун, Горуна, Стежера, Цера и др.

Понякога върху дъба са правели по-едра резба, по-груба и то от самите строители. Разбира се, това не значи, че дъбът като материал не е използван от резбарите.

Предпочитан от тревненци бил яворът с подобна на ореха структура, но по-крехък. Особено се употребявал за изработване на струговани дребни предмети, които се използвали в бита. За струговане се предпочитала и черницата, един интересен материал с красив фладър.

Крушата е подходяща за дърворезба. Тя е „мазен“ материал, но твърд. Подобни качества имат и ябълката и киселицата. Един от най-твърдите и издръжливи широколистни видове е акацията, която се резбова бавно и трудно. Чемширът е хубава дървесина и се употребявал за изработването на дребни, фини предмети.

Поддаващ се на резба бил и букът. От него правели мебели – стенни дулапи, миндери, решетки, ракли, прозорци и ламперии, врати, тавани, в по-редки случаи и домашни иконостаси.

По-малко употребявани като материал за дърворезба били: елшата, клена, червената върба и ясена.

Иглолистните дървесни видове – бор, мура, ела – са хубав, но скъп материал. Поради съдържанието на смола се режат лесно. Най-предпочитани от тях били мурата и черния бор. От чамов материал изработвали домашни иконостаси, рамки за огледала и др. В по-ново време навлязъл повече в резбарството.

Грижите на старите тревненски майстори за осигуряване на най-подходяща дървесина започвали още с отсичането на дървото. Затова те избирали мъртъв сезон на застудяването през късна есен или зимно време, когато движението на соковете е спряло. Никога резбар не приемал да работи с дърво, отсечено през пролетта с „млезгъ“ (мъзга), защото не само, че влажността на неговата дървесина била голяма, но такова дърво било нападано по-често от дървояд. За да се подсушат, отсечените дървета, нарязани на дебели „главини“ (дъски) с дължина около 2 метра и дебелина 0.05-0.06 метра се държали на сянка, покрити със сено, слама или чолове, най-често под сайванта. Не се подлагали на преки слънчеви лъчи.

С цел получаването на по-големи детайли старите тревненци предпочитали тангентално срязаното дърво – успоредно на влакната на дървесината. Преди появата на дъскорезниците нарязването на дървения материал на дъски ставало с големи триони – „шаран“ и „бичкия“. С „шарана“ се извършвало „претрупването“ или напречното срязване на дървения труп. С голяма „бичкия“ ставало разбичването на талпи. Дървеният труп, предварително разчертан на успоредни линии с конец, натопен в разтвор от счукани дървени въглища, се поставял на скеле. С триона работели двама души – единият, покачен на скелето, а другият – долу на земята. Разбичването ставало като се движели бичкията равномерно във вертикална посока.

С цел подобряване качеството на дървесината, дъските от някои дървесни видове се изпарвали с гореща вода в арании – големи медни котли. Така се обработвал бука, за да се предотврати изкривяването му. Поради това отрицателно качество на този ценен и красив материал и днес в тревненско се употребява за някои хора израза „измята се като бук“. В миналото дъските, върху които щяло да се резбова били обработвани предварително като най-напред се нарязвали детайлите със съответните размери, повърхността им за резба се оглаждала с ренде. При подготвянето на дървения материал се използвали метър и чап – дървено кубче за размерване, пергел – железен или дървен, чук, обикновена тесла, триони „звъна“ и „злодейка“, обирачка, маткап, пила и бургии. Помощен инструмент в резбарството била и брадвата – „кривица“ с къса изкривена дръжка. С кривицата се дълбаело. Това са общи столарски и дюлгерски инструменти.

Важен етап в резбарството бил и изработването на плановете, скиците и чертежите на по-големите резбарски изделия – като църковните иконостаси, владишките тронове, амвоните, таваните и други. Те се чертаели от самите резбари, които предлагали на клиентите си скиците и чертежите при пазарлъка. Чертежите се правели върху хартия, внасяна от чужбина. Чертаели с молив и черно мастило. „Изводите“ или копирките с модели също били рисувани от самите резбари. Те приличали на зографските, но за тях се използвала по-плътна и здрава хартия. По-късно, в началото на XX век последните стари резбари от Трявна и Тревненско рисували модели и шаблони на пощенски картички и вестници. Такива се съхраняват в музея в Трявна. Били собственост на Иван Касев и Тотю Славков – резбари от с. Пещерите (Генчевци) и кв. Раданци – Трявна. От описанието на работилниците на видния тревненски резбар поп Кою Витанов, направено от австро-унгарския пътешественик Феликс Каниц в книгата му „Дунавска България и Балканът“, разбираме, че резбарите наследявали изводите от бащите и дедите си, също така рисували и сами от натура, стилизирали. Именно при изводите те проявявали творчество. Изкопирването на контурите на резбарските мотиви върху предварително подготвения и огладен детайл ставало по следния начин: изводът се налагал върху дъската, като предварително бил надупчен по контурите на мотивите с инструмент, завършващ с игла. Върху надупчените контури се тупало с торбичка от рядко платно, напълнено със счукани, стрити на прах дървени въглища. На дъската се очертавали с черни точки контурите на мотивите, предварително предвидени от извода. Често черните точки се съединявали с молив и острие, с което се правела непрекъсната, съвсем леко вдлъбната линия.

План на църковен иконост, част от изложбата "В ателието на тревненските майстори"
 на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна

(Следва)

 

Катя Николова

Краеведчески сборник, посветен на 1300-та годишнина на България, 1981 г.