166 години от Капитанниколовото въстание от 1856 година *

„Ще завъртя хорото, че каквото господ даде“…

 

Капитанниколовото въстание през 1856 г. е отзвук на събудените, но отново неосъществени надежди на поробените българи за освобождение от османско владичество с помощта на руското оръжие. Център на въстанието е Търново. Водачът на съзаклятниците от Силистра, наречен от народа Капитан Дядо Никола, си поставя за цел да отвори жива рана в тила на турските войски, охраняващи северните граници на империята, да създаде безредици, да предизвика бунтове в Северна България и по този начин да провокира нова намеса на Русия, останала твърде недоволна от изхода на руско-турската война през 1853-1856 г., наречена Източна или Кримска, и преди всичко от клаузите на Парижкия договор за мир от 1856 г.

Планът на съзаклятниците е да превземат търновската крепост, сетне да се укрепят в Стара планина между Шипченския и Хаинбоазкия проход до разразяването на въстанието в съседните райони. В съзаклятието участват чорбаджи Кънчо Генков и Маню Цанев Манев от Трявна. Посветени са в него и някои интелигенти: Никола Михайловски от Елена, Кънчо Кесаров от Трявна, Пандели Кисимов и Петко Славейков от Търново. Секретар на четата е Ради Колесов от Ямбол.

„Ще завъртя хорото, че каквото господ даде" - казва Капитан Никола в навечерието на въстанието. Но разочарованията започват още сутринта на определения за обявяване на въстанието ден - 28. VII.1856 г.

В двора на лясковския манастир „Св. Св. Петър и Павел", отреден за сборен пункт на въстаниците, се явяват малцина. По тази причина водачът на въстанието Капитан Никола се отказва от намерението да превземе търновската крепост. Четата се отправя през капиновския манастир „Св. Никола" към габровското село Нова махала, увеличава временно състава си, сетне отново става малобройна, за да бъде накрая ударена от засада в покрайнините на Габрово и разпръсната.

Намерил спасение чак в тревненските колиби Дончовци, Капитан Никола е убит на 2.VIII.1856 г., след като е предаден. Участвуващият в сражението край Габрово тревненец Маню Цанев Манев спасява живота си, понеже забягва в Румъния. Кънчо Генков е арестуван и отведен в Търново, дето умира. Макар участието им в Капитанниколовото въстание да е слабо, тревненци високо тачат паметта на трагично загиналия войвода Никола Филиповски. По този начин те зачитат и паметта на малцината негови съратници от Трявна, а също така изкупуват и вината на предателя чорбаджи Белчо Цанев.

Макар стихнало твърде скоро, създаденото от въстанието настроение намира отражение в народната песен в чест и памет на неговия водач Капитан Никола Филиповски:

„Повдигнал ми се й, мамо, капитан Никола,

капитан Никола, мамо, капитанско чедо.

Аскер събира, мамо, все отбор юнаци,

все отбор юнаци, мамо, с пушки и маждраци.

След него се пишат, мамо, млади търновчани,

млади търновчани, мамо, сербез лясковчани,

сербез лясковчани, мамо, джамбаз ряховчани,

джамбаз ряховчани, мамо, луди еленчани,

луди еленчани, мамо, голи дряновчани,

голи дряновчани, мамо, фудул тревненчани,

фудул тревненчани, мамо, хайдут габровчани.

……

Били са се що се били, мале, горе над Габрово,

че се пръснаха момчета, мале, на дяда Никола,

сам остана саменичък, мале, капитан Никола,

че се дръпна из боаза, мале, към Трявна опъти.

Стигнал ми е на Дончовци, мале, близичко до Трявна,

кундисал е капитан Никола, мале, в малка градинка,

че изпраща човек в Трявна, мале, човек да обади

на тревненски чорбаджии, мале, негови ятаци:

Кънчо Генков, дядо Чушко, мале, и чорбаджи Белчо,

да му пратят върла, мамо, сливова ракия.

да му пратят тютюн, мамо, ески захарлийски.

Тревненските чорбаджии, мале, хабер му изпращат.

Георги Радков му занася, мамо, тютюн и ракия.

От конака в Трявна, мамо, сеймени изпращат.

три сеймени прозни, мамо, с три пушки бойлии.

Че са го в градинка, мамо, турци заградили

и тук са го, мила мамо, пустодан убили“.

Дали скъпи жертви по време на Велчовата завера през 1835 г. и Капитанниколовото въстание през 1856 г., тревненци не се показват равнодушни нито към една революционна акция, разразила се в близките райони през последните десетилетия на османското владичество в България. Те вземат участие и в избухналото през 1862 г. в Габрово и Търново въстание, организирано по почин на Георги Раковски от хаджи Ставри и Никола Стефанов, което също завършва с неуспех, поради липса на достатъчно оръжие и на добра организация. Някои от участниците в него са заловени, съдени и заточени в Диарбекир. Между тях е и тревненецът Тодор Попкойчев. Други, между които и тревненецът Георги Чохаджията, успяват да забягнат във Влашко. Амнистирани са едва през 1871 г.

 

Поклон пред паметта и делото на Капитан Никола!

 

 

Иван Богданов

Из книгата „Трявна през Възраждането“ /1977 г./

 

* Традицията за отбелязване годишнината от гибелта на Капитан Дядо Никола в Трявна /на големия християнски празник Успение Богородично – 15 август/, води своето начало от 1927 г. Инициативата е на тогавашния кмет Никола Захариев.

Паметната плоча на лобното място
на Капитан Никола в с. Дончевци

Отбелязване на годишнината от гибелта на
Капитан Дядо Никола в Трявна, 20-те години на 20 век
/* вероятно - 1927 г./
Снимка: СМРЗИ - Трявна

На Успение Богородично /15 август/,
тревненци почитат паметта на Капитан дядо Никола