Местността „Катароша“ с паметника на парашутистите край Белица

Според краеведа Петър Г. Богданов името на местността е от турски произход и означава скрито, потайно място. Тя се намира на около 800 метра от центъра на с. Белица в посока към Трявна и до нея води асфалтиран път. Там е било хайдушко сборище, където с хайдушки пари, била построена къща - здрава, двуетажна постройка с „много дупки и скривалища“. До нея била построена воденица – караджейка. Къщата била съборена през 1903 г. и с камъните от нея, „по същия образец“, била построена попската къща в Белица. В близост до местността се намирало хайдушко кладенче.

По сведения от стари хора, дядо Митю - бащата на Куцар Катароша, бил родом от Райнушковци. Навремето това място било обрасло с гъста гора, та птичка не можела да прехвръкне оттам. Дядо Куцар имал син Димитър, който починал през 1880 г. от „костна туберкулоза“. Той бил заровен в градината, северозападно от мелницата в м. „Катароша“, построена от Митю Малчев от к. Чифлика. По-късно Христо Иванов от к. Дръндари, чиято майка била дъщеря на дядо Куцар, му издигнала паметник с надпис: „Тук почива Димитър Куцаров, 1880 г.“.

След смъртта на дядо Куцар Катароша, жена му останала вдовица с две дъщери. Често по нощите я навестявал дядо Малчо Петков – хайдутина от к. Уруци /дн. Белица/, „начернен със сажди“ да търси пари. Заплашвал я, че ако не му даде, ще я заколи. Тя знаела за заровени нейде жълтици, но така и не могла да ги намери.

В тази хайдушка къща израснал Богдан войвода, чиято майка овдовяла, когато бил дете и се омъжила повторно за Куцар Катароша.

В тази местност, в близост до воденицата, през 1971 г., по инициатива на Петър Г. Богданов, тогава директор на Беличенското училище и председател на читалището, бил издигнат паметник от бял врачански камък, докаран лично от него, в памет на парашутисти /българи-емигранти в бившия СССР/, загинали по тези места през есента на 1941 г. – на 18 срещу 19 септември – Стоян Палаузов – водач на III-та група парашутисти, родом от с. Светлен, Търговищко и Божин Петков Чулев от с. Згалево, Плевенско. С тях се приземил и руснака Григорий Ф. Барикин – радист от Москва. Завърнали се в родината си нелегално, за да участват в борбата против фашизма, те били убити още същата нощ от Барикин, който бил немски агент. Тази история ще ви разкажа утре.

 

 

Подготви

Галина Иванова

Паметникът на парашутистите
край Белица

По сведения на стари хора от Белица,
това е била т.н. "Попска къща" в селото...