Катя Рашева. Посрещането на късмета (поезия)

Додето се държахме на въже

и дърпахме на дявола рогата,

едно късметче - дребничко, дете,

се вмъкнало потайно през вратата;

 

клечало кротко в прашните ъгли,

подсмърчало - дано го забележим,

да му дадем подслон и късче хляб,

а то да ни дари една надежда:

 

че пак ще има утре светъл ден,

ще грее слънце и дъждец ще има

и в този храм от  четири ръце,

ще бъде топло и във люта зима!

 

Но ние се държахме на въже,

мълчахме в ъгъла, ръмжахме злобни...

Късметът - клето, хилаво дете,

в мъглата от злина не ни запомни!

 

Снимка: худ. Нино Чакветадзе