Днес ще ви разкажа за един непознат тревненски майстор – много добър и опитен каменоделец, за когото успях да открия съвсем малко биографични сведения. За съжаление, не и за строителната му дейност. Прекалено много време е минало оттогава, а в паметта на днешните му потомци са останали откъслечни спомени, слушани навремето от баби и дядовци, и няколко снимки. Но и то е памет. И трябва да бъде съхранена и препредавана. Роден в Генчовци – селото на именитите майстори – дюлгери и резбари. Племенник на един от най-изкусните от тях – уста Генчо Новаков /1838-1913/, чието име и усталък и до днес твърде слабо познаваме и споменаваме. Името му е Генчо Христов Новаков /1880-1936/, братов син на уста Генчо – Малкия и по всяка вероятност – кръстен на него. Баща му Христо /1853-1934/ и майка му Цана Павлева Колева /1861-1935/, родом от с. Бижевци, имали още 5 деца – все момичета – Кина, Йона, Рада, Павуна и Димка. Единственият им син Генчо, със сигурност е учил занаят при чичо си – уста Генчо Новаков. Когато дошло времето да се задоми, обаче, близките му все не одобрявали момата, която им водел, дори скришом зашивали в дрехата му някакви муски с „магии“, за да намрази изгората си. Най-накрая кандисали. Ще да е минало доста време, докато се ожени. Съпругата му, Цана Иванова Цанева от с. Матешовци, била със 17 години по-малка от него. Двамата имали две деца - момичета – Цана /р.1922/ и Ирина /1930 г./.
Потомците не помнят, кога дядо Генчо тръгнал да гради собствен дом в Генчовци, „изпъден“ от близките си – да се оправя сам, така, както било навремето. Родната му къща в Генчовци, която била „близнак“ с тази на уста Генчо Новаков, била тясна за многобройната челяд и вероятно затова племенникът му бил „натирен“ и решил да строи свой дом в селото. Не ще да е печелил кой знае колко, за да се реши да замине за Персия /Иран/, за да събере средства за своя къща. Всяка година се прибирал от гурбет, а после пак заминавал. Не се знае колко години е работил в странство. Снимката, която споделям, предоставена ми от неговата внучка Нанка /дъщеря на Ирина/, вероятно е последната, която изпратил на семейството си от чужбина. На гърба й се чете: „Изпращам втора снимка от Персия. 7.IV.1935 годината“. Същата година, след поредното си завръщане от гурбет, дядо Генчо се разболял тежко. За зла участ се случила и лоша зима – с обилен снеговалеж и виелици. Натрупал толкова сняг, че дори железницата спряла за цели 20 дни. Когато все пак успели да го закарат в болницата в Търново, вече било късно и не след дълго той починал. Било 1 януари 1936 г. Погребали го в Старопрестолния град, споделя неговата внучка, която и до днес съжалява, че навремето не е питала и записвала спомените за своите предци. Като много от нас, днешните. И все пак, благодарна съм й за споделеното.
Светла им памет на майстор Генчо и на неговите именити предци, чийто съдби не заслужават забрава…
Галина Иванова
 |
| Майстор Генчо Христов Новаков - племенник на уста Генчо Новаков |
 |
| Уста Генчо Новаков - Малкия Източник: Държавен архив - Габрово |
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.