Къщата на зографа Иванчо Кънчев от именитата Захариевска фамилия

Наскоро покрай едно проучване за старите тревненски къщи, установих къде се е намирала къщата на зографа Иванчо Кънчов /1845-1921/ - последният иконописец от именитата Захариевска фамилия. Сведението е от архива на Кънчо Пенчев - първият уредник на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна. До този момент бе известно, че той е живял в Старата махала на Трявна /упомената в по-старите регистри, като „Томчо сокая“ и „Косювска махала“/, но къде точно, не бе ясно. Името на следващия собственик на имота – Васил Пенев /Илиев/ - шивач по занятие, отбелязано от К. Пенчев, ми помогна да установя мястото й, което напълно съвпада с информацията от старите регистри. Днешният адрес е ул. „Цаньо Захариев“ № 4. Къщата на Иванчо Кънчов е съборена, вероятно, около 50-те години на миналия век, когато е построена и новата къща – на шивача Васил Пенев. По сведение на внука му Ивайло, с когото разговарях наскоро, дядо му запазил мазата на старата къща и издигнал един етаж над нея. Днешните й собственици, които преди години купили къщата на дядо Васил, построили още един…

По описанието на изкуствоведката Христина Милчева, къщата на Иванчо Кънчов „от времето на дядо му“ /Бел. Г. Иванова – Иван Захариев, р. 1786 г./“, се намирала „до самия дол“, с маза „на пезули“. Отвсякъде „обикаляла асма“, а отсреща се виждал и „големият мост, правен от Уста Димитър Сергьов“. В очерка е отбелязано още, че в двора на къщата имало и геран /кладенец/, а днес, в близост до дувара й, наистина има такъв. Със сигурност навремето имотът е бил урегулиран по друг начин. В същото сведение от Кънчо Пенчев, се споменава още, че Иванчо Кънчев работил в съдружие, в едно зографско ателие, с братовчед си по бащина линия Тодор Генков – Ефендито /1854-1922/ и то се намирало в старата къща, на чието място, по-късно, Димитър Цанев Стойчев и съпругата му „Еленка – акушерката“, построили нов дом. Ателието е в близост до къщата на Иванчо Кънчов, а днес там се намира Милчовата къща за гости на ул. „Стара планина“ №91.

Както е отбелязал в записките си резбаря – краевед Цаньо Антонов, който през 1945 г. записва сведенията на сина на зографа – Петър, който работил 30 години, като съдия изпълнител в Търново, освен изкусен иконописец, баща му бил и добър черковен певец с „глас като звънец“, а като епитроп, продавал и свещи в черквата. Съвременниците му го запомнили като добър човек, който „не правел никому нищо лошо“. Иванчо Кънчо „дал подкрепа“ на Никола Иванов Чушков (1868-1953) да следва 4 години в Петропавловската духовна семинария. /Бел. Г. Иванова – бащата на Никола Ив. Чушков е женен за сестрата на Иванчо Кънчев – Бяла. Когато се отделя, като самостоятелен майстор, той взема за свой помощник именно зет си Иванчо Николов Чушков. Учил го да „варакосва“ и „гипсова“ и да взема поръчки от селата/.

През 1872 г. Иванчо Кънчев се жени за Сава Петрова Стойкова – Косатева /1852-1922/ г. Имали трима сина и две дъщери – Кънчо, Петър, Димитър, Ирина и Дешка /Димка/.

Баща му Кънчо Иванов Захариев умира млад – на 48 г. от тиф. След смъртта му, Иванчо се грижи за издръжката на 9-членното семейство. Майка му Ирина Михалева Буюклийска /1817-1912 г./, умира на преклонна възраст. Зографът издържа и сестра й Дона, която ослепява като дете след прекарана шарка. По спомените на сина му Петър, Иванчо Кънчев ставал към 2 ч. през нощта и работел до 6 сутринта. Не обичал да закусва - до обед пиел само по едно „чисто кафе“. След обед отново захващал любимия си занаят, а работният му ден приключвал към 18 ч. Два часа по-късно си лягал. Бил домошар, „кръчма не знаел“. Зимно време обаче, си позволявал 2-3 пъти да излезе с приятели, сред които - Цаньо Генков Калугеров, Драгошин Марангозов, Алекса Ненов, Димитър Златев…

Рисувал икони почти до смъртта си. Много от „образците“ сам си „приготвял“, голяма част от тях наследил. В последните години от живота си, когато църковните поръчки намалели, работел „триптихи-щампи“ за къщите. На младини излизал за по 6 месеца в Добруджа, където рисувал икони за църковни темпла /иконостаси/. Варакът му доставял, от Цариград, Тотю Цанев Киселов, а боите си набавял от София. Сам си приготвял и „дъските“ за иконите. Водел тефтери, в които старателно записвал поръчките и плащанията, не бил „скъпчия“. Дори, когато бил болен, не изоставял зографлъка – „да почоплим“, обичал да казва…

По сведения на Люба Цанева от книгата й „Зографи от Трявна“ /2013 г./, Иванчо Кънчов е от малцината тревненски зографи, които продължили занаята и в началото на XX век. Той бил „рутинен“ живописец, който останал встрани от модните влияния и рисувал с традиционните за фамилията иконографски схеми и художествени похвати, утвърдени още в средата на XIX век. Рисувал стотици икони за над 70 селски църкви във Варненско, Провадийско, Свищовско, Поповско, Еленско, Търновско, Новозагорско, Старозагорско, Тревненско.

 

Галина Иванова

В дигиталния архив на ИЕФЕМ - БАН в
Британската библиотека, открих тази снимка,
на която се вижда и кащата на зографа Иванчо Кънчов /в дясно/

Снимка от архива на проф. Асен Василиев,
също е запечатала част от къщата на зографина /в дясно/, 1939 г.

Семейството на зографа Иванчо Кънчев с децата му.
Вляво на снимката, е майка му Иринка, а вдясно съпругата му - Сава.
Източник: СМРЗИ - Трявна

Икона на Исус Христос от
църквата "Св. Троица"
в село Конаре, зографисана
от Иванчо Кънчов
и Йонко Поп Димитров, 1878 г.
Снимка: Люба Цанева

Семейството на зографа Тодор Генков
Източник: "Български възрожденски майстори" /1965 г./,
проф. А. Василиев