Навръх Гергьовден през 1929 г., отваря врати първата механотехническа работилница в Трявна, а по това време нейният собственик - Борис Павлов е само 29-годишен... Следват дни, месеци, години на усилна работа, подчинена на житейската му максима: "Труд, труд и пак труд!". И така цели 18 години, когато идва Национализацията и поставя край на всичкия този труд, мечти и усилия за замогване, разширяване на работилницата и оборудването й с модерни за времето си машини и инструменти... На нейно място, години по-късно, с подкрепата на държавата, израства голям машиностроителен завод - "Иван Йонков"... Аз обаче продължавам да се питам каква ли щеше да бъде съдбата на тази малка работилничка, на някогашната фабрика „Св. Георги“, на Копринената фабрика на Кънчо Стефанов Кънчев, както и на останалите работилници, даракчийници, мелници, маслобойни и др., ако не бяха завзети силово при национализацията? Какъв ли щеше да е днешният облик на Трявна, ако не беше тази черна за развиващата се с все по-бързи темпове местна индустрия дата – 23 декември 1947 г.?
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.