Навръх Гергьовден през 1929 г., отваря врати първата механотехническа работилница в Трявна, а по това време нейният собственик - Борис Павлов е само 29-годишен... Следват дни, месеци, години на усилна работа, подчинена на житейската му максима: "Труд, труд и пак труд!". И така цели 18 години, когато идва Национализацията и поставя край на всичкия този труд, мечти и усилия за замогване, разширяване на работилницата и оборудването й с модерни за времето си машини и инструменти... На нейно място, години по-късно, с подкрепата на държавата, израства голям машиностроителен завод - "Иван Йонков"... Аз обаче продължавам да се питам каква ли щеше да бъде съдбата на тази малка работилничка, на някогашната фабрика „Св. Георги“, на Копринената фабрика на Кънчо Стефанов Кънчев, както и на останалите работилници, даракчийници, мелници, маслобойни и др., ако не бяха завзети силово при национализацията? Какъв ли щеше да е днешният облик на Трявна, ако не беше тази черна за развиващата се с все по-бързи темпове местна индустрия дата – 23 декември 1947 г.?
None
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Дължим дела, а не шаблони… Зомбита и будители
На днешния ден няма да говоря за делата на будителите. Не защото е непотребно, а защото всичко онова, което е обратно на техните достижения ...
-
Днес, след кратко боледуване, почина арх. Петър Сергев /1954-2026/ – внук на учителя Петър Сергев и прапраправнук на Архитектон Димитър Серг...
-
Преди няколко месеца случайно се запознах с прапраправнука на един от емблематичните тревненски майстори-дюлгери - Архитектон Димитър Сергюв...
-
Интересно сведение от архива на Богомил Даскалов в ОДА – Габрово, променя фактите около историята на една от старите чешми в Трявна, паметни...

Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.