Oт Tрявна до Народната библиотека в София: първото постъпление на документи и старопечатни книги на Христо Н. Даскалов през 1928-1929 г.

Личният архивен фонд на тревненския просветител Христо Н. Даскалов (1843–1917) № 129 от колекциите на Българския исторически архив (БИА) към Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ) се състои от 1725 документа, комплектовани в 198 архивни единици, което го прави един от богатите фондове в архивохранилището. Богатството на фонда не е само количествено, а и типологично, поради жанровото разнообразие на включените документи.

Хронологически материалите обхващат продължителен времеви диапазон – от първата половина на XIX в. до 1917 г., което позволява да се говори за относителна представителност на фонда по отношение на целия жизнен път на Христо Н. Даскалов.

Формирането на фонда може да се обособи в два хронологически етапа. Разделянето на постъпленията във времето предполага и различна логика на селекция, което влияе върху целостта и вътрешната структура на сегашната сбирка.

Още приживе възрастният Даскалов, който до края на живота си събира народни умотворения и старателно пази личните си документи и кореспонденция, ясно осъзнава значението на своите архивни материали и ги съхранява с особена грижа.

Първото постъпление на архивни материали и старопечатни книги на покойния Христо Н. Даскалов в Народната библиотека в София датира от 1928 г. и е свързано с инициатива на сина му Богомил Христов Даскалов (1876–1944). В архива на младия Даскалов в ДА Габрово (ф. № 455к) са запазени документи от преписката между него и ръководството на библиотеката, най-вече в архивна единица №256, откъдето личат основните трудности около сделката. Повечето документи представляват получени писма и телеграми, изпратени му от страна на библиотеката, докато от неговите писма към тях са съхранени чернови. Процесът по откупуване се проследява и в документи от архива на самата НБКМ (ф. № 35, оп. 1, 2). Те са главно под формата на записки в изходящи и входящи дневници на вътрешната кореспонденция за 1928 г. Сведения за решението на наследника да се раздели с част от бащиното архивно имущество се откриват в един кратък негов ръкопис, където се разказва историята на постъплението през собствения му поглед и преживяване. Текстът няма дата, но със сигурност е писан след 1928 г., когато на практика е финализирано откупуването. Ретроспективният характер на материала предполага селективна памет и оправдателен наратив, което налага използването му с повишено внимание.

Предисторията, с поред Б. Даскалов, започва по време на Славейковите тържества, вероятно през есента на 1927 г., когато в Трявна е на посещение служителят на Народната библиотека в София, и също родом тревненец, Константин Мутафов (1879–1946). Богомил се запознава с него и го води да види личните му сбирки от стари документи и книги, издадени главно до 1878 г., останали в наследство от баща му Христо Н. Даскалов. „Той остана изумен от грамадните колекции и ме посъветва най-настоятелно да ги продам на Н[ародната] библиотека, от което ще получа към стотицата хиляди лева“, споделя Богомил в увода на текста си. Авторът признава, че подобна сума го е изкушила, най-вече поради финансовата необходимост, за да откупи от сестра си Богдана Христова Даскалова (Шиварова по мъж) нейния дял от бащината им къща в Трявна /Бел. Вл. Терзиев - Богомил имал парично задължение от 85 000 лв. към сестра си за наследения дълг от къщата, останала от покойния ми баща, обявена през 20-те години на ХХ в. за народна старина. Откупена е през 1961 г. от наследниците на Богомил – Пенка и Петър Даскалови, а от 1963 г. в нея се помещава СМРЗИ Трявна/. Следва да се отчете, че младият Даскалов не действа в качеството на неутрален посредник между личния архив и институцията, а като пряк наследник, ангажиран както с опазването, така и с разпореждането с бащиното наследство.

Преписката с институцията започва през м. февруари 1928 г. Инициативата е подета първо от страна на ръководството на библиотеката в София, което изпраща на Богомил писмо с дата 2 февруари 1928 г. В него се изразява възхитата на библиотечния служител Мутафов от видените колекции от документи и книги на Даскалови в Трявна. Ласкателният тон в крайна сметка цели да убеди Богомил колко са ценни неговите притежания и как „те трябва да се приберат на едно място, да се запазят и подредят, за да бъдат достояние за използване от нашите учени, изследвачи на онази величава епоха“. Отправен е съвет към тревненеца да опише и предостави на ръководството на библиотеката опис на своите притежания, ако би желал да им ги продаде, като предварително уведоми какво възнаграждение би искал за тях.

На 13 февруари 1928 г. от ръководството на библиотеката благодарят на Богомил Даскалов, че е дал разяснения чрез неговия отговор от 5 февруари за ценните документи и стари книги, които притежава в наследство от баща си. В новото писмо му се дават препоръки как да ги сортира, за да бъдат скоро прегледани и оценени от професионалист. Във вече цитирания документ, където се описва случая с продажбата на бащиния му архив, Богомил е отбелязал, че на 2 март се е спазарил с библиотеката за сумата от 83 000 лв., срещу която да се раздели с част от документите и книгите. На 12 март от библиотеката изпращат писмо на Богомил, от което се разбира, че той им е писал на 3-ти същия месец. От текста се вижда, че към писмото е имало придружаващ кратък опис на документи, поради което от ръководството стигат до извода, че сбирката е „грижливо събирана и запазена“. На този етап обаче не може да се говори за реална архивна експертиза, тъй като те все още не са щателно прегледани от специалист. Също така става ясно, че е изпратил и опис на съхранените от баща му броеве на в. „Македония“. В отговор са му дадени нови препоръки как да продължи да сортира книгите и документите, за да бъдат прегледани през пролетта от изпратен за целта библиотечен служител.

На 22 март 1928 г. е издадена заповед за командироването на Константин Мутафов, който трябва да замине през м. април за Трявна, за да прегледа и оцени материалите. Според данните от документите изглежда, че Мутафов пристига в Трявна в края на март и стои там 10 дни, тоест до 5 април. За проучване той отделя и отнася със себе си в София 102 листа документи, писма и портрети. Книгите – 250 броя – и няколко течения вестници – остават на този етап в Трявна. На 10 април от ръководството на библиотеката съобщават, че архивите са приети и депозирани. Следва серия от трудни преговори за финансовата оценка на материалите.

На 23 май ръководството на библиотеката пише за пореден път до Богомил Даскалов, като му съобщава, че предния ден, 22, същия месец, Библиотечният комитет е прегледал и оценил сбирката от стари документи, писма, снимки и ръкописи, която Даскалов е предоставил, на 15 000 лв. Оценката на колекцията от книги, за която вероятно е имало подробен опис на заглавията, е оставена за следващо заседание. Още на 30 май Богомил получава ново писмо от библиотеката, в което сумата е увеличена на 20 000лв. Писмото е отговор на запитване, вероятно и на писмено възражение от страна на Даскалов с дата 28 май за повишаване на сумата. В друго съобщение от 15 юни 1928 г. заместник-директорът на библиотеката Райчо Райчев съобщава, че на 14 юни, тоест предходния ден, е проведено заседание на Библиотечния комитет. Комитетът разгледал двете сбирки – първата от документи, писма и ръкописи, и втората от старопечатни книги – и предложил общ хонорар от 40 000 лв. В същото писмо питат Богомил дали е съгласен с предложената сума.

На 30 юни 1928 г. Даскалов отправя възражение директно до Министерството на народното просвещение, отделението за културни учреждения и фондове, към което се числи и библиотеката, като споделя: „По частен път научавам, че библиотеката можела да ми даде още 10 000 лв. за пазарлък“. Богомил моли Министерството да се вслуша в молбата му и да се заплати подобаваща сума, която да отговаря на действителната стойност, „за да се възнагради оня труд, който е положил покойния ми баща да събере и запази тия ценни материали от тегловното ни минало и обогати нашата национална съкровищница в Народната библиотека“.

Запазен е отговорът на Министерството, в който се казва, че сумата е такава, каквато я определи Библиотечният комитет. На 14 юли, месец по-късно след по-следната кореспонденция, Богомил лично посещава заместник-директора Райчев в библиотеката в София, като се споразумява с него за увеличаване на общата стойност с още 10 000 лв., което прави общата сума 50 000 лв. за откупуването на материалите. Постепенното повишаване на сумите показва динамиката на преговорите. За визитата си разказва самият Даскалов: „Отидох в София и се явих лично при д-ра на Н[ародната] Б[иблиотека]. Той се държа твърде надменно, подозирайки, че К. Мутафов ще е уговорил някакъв хонорар с мене. В края на краищата д-р Райчев ми каза, че ако не съм бил тъй ненаситен, че землетрес и пр….27, а най-главно, че не мога намеря пазар другаде за тия вехтории, така че да не изпущам 50 000 лв…“.

Същата договорка е скрепена писмено на 20 юли 1928 г. с писмо лично от заместник-директора, което обаче не е вписано в изходящата кореспонденция на библиотеката. Липсата на регистрация е по-скоро сигнал за неформални практики в институцията. Най-вероятно това се дължи на факта, че става въпрос за лично договаряне между директора и Богомил, заобикаляйки официално установения ред. В писмото се казва, че Богомил е имал неприятности с К. Мутафов по преговорите, затова заместник-директорът приветства Даскалов да кореспондира директно с него. Дали наистина думите, разменени на личната среща между тревненеца и Райчев, са били точно такива, трудно може да се каже без други доказателства, но трябва да се вземе под внимание афектираното състояние на Богомил по повод дългите и трудни преговори и опитите на ръководството да намали сумата за откупуването на материалите, когато той описва post factum случката.

На 3 октомври 1928 г. Даскалов пише отново до Райчев по повод мълчанието му след последното писмо. Богомил е притеснен, че книгите все още не са експедирани, парите не са изплатени, а опасността да изгуби имота си е все по-близо. За преноса на книгите се разбира от запис в един входящ дневник в архива на библиотеката, според който на 30 октомври 1928 г. Богомил пита дали може да изпрати старите книги по железниците. В архивните регистри на библиотеката се открива и сведение от 7 декември 1928 г., че институцията се свързва с Министерството на народното просвещение (МНП) по повод откупените документи от Б. Даскалов, които са вече на място и молят за отпускане на кредит от 50 000 лв.

Както вече бе отбелязано, документите са приети и описани във фондовете на библиотеката още през м. април, а вероятно към момента на изпращане на запитването и книгите са вече пристигнали и са обработени. На 27 декември Богомил отново пише до библиотеката, че парите не са му изплатени. На следващия ден, 28 декември, от институцията отговарят на Богомил, че правят всичко възможно за изплащане на сумата от 50 000 лв., което потвърждава, че към онзи момент все още нищо не му е платено.

Според запис в една входяща книга за кореспонденция от библиотечния архив, се вижда, че МНП отпуска кредит от 50 000 лв. с дата 1 февруари 1929 г. Без да е уточнено изрично за какво са парите, индикациите в документацията позволяват да се предположи убедително, че става дума тъкмо за сумата, която да се изплати на Б. Даскалов. Това от своя страна означава, че тревненецът е получил парите едва в първите месеци на новата година. Не се открива документ с точна дата на превода, но със сигурност е преди лятото, когато той отново ще влезе в контакт с библиотеката, без да споменава повече този финансов въпрос. Необходимостта от кредит след приключили преговори поставя под съмнение финансовата готовност на институцията и повдига въпроса дали библиотеката не е поела ангажимент, който е надхвърлял реалния ѝ бюджет.

Постъпилите през пролетта на 1928 г. документи на Христо Н. Даскалов са вписани в старите инвентарни книги на архива на библиотеката като дарение №27 от 1928 г., с изричното уточнение срещу откуп. Описани са последователно 88 различни документа. Повечето от тях не са пряко свързани със стария Даскалов, а например с Петко Р. Славейков (1827–1895), Иван П. Славейков (1853–1901) и др. видни общественици, основа за прехвърлянето им в бъдеще към самостоятелни лични архивни фондове. Някои от материалите принадлежат на фамилията Даскалови, но не са лични на Христо. Сред тях са писма от началото на XIX в. на неговите прародители и родители и други роднини. Вероятно библиотечният служител Мутафов е проявил повече интерес към по-старите документи, за да вземе предимно такива. Самият Богомил запазва много от личните документи и разработки на баща си, за да ги използва през следващите години в книжовната си дейност, с което броят на автентичните материали на стария Даскалов при първото постъпление намалява. Старопечатните книги, над 200 заглавия, са пристигнали в края на 1928 г. и са описани като част от попълненията на библиотечното имущество. Личната библиотека и читателските интереси на Христо Н. Даскалов са обект на друго самостоятелно изследване с различен от очертания тук фокус.

През 1929 г. Богомил събира още материали, останали от архива на баща му, с които е готов да се раздели. Първо пише на просветното министерство, като се обръща по следния начин: „Сега обаче като по-свободен (пенсионер) аз се заех да подредя грамадните архиви, почти захвърлени, и намерих много писма, ръкописи и документи, които мисля са от обществен интерес“. Документите разпределя на 4 отдела: 1. Учебно дело; 2. За учебното дело във Враца; 3. Писма; 4. Речи на Христо Н. Даскалов, държани на празници. Текстът на това писмо се препраща от МНП към библиотеката в София на 4 юни, ако намерят за добре, да командироват лице, което да прегледа материалите. Директорът отговаря на 11 юни, че няма нужда да се праща човек, Богомил Даскалов сам е подредил сбирките, като от името на библиотеката се отправя молба да се влезе в отношения с нея.

Тревненецът изпраща и кратки анотации на някои документи, за да привлече вниманието на институцията. Предлагането на нови материали година по-късно предполага, че икономическата мотивация е продължила да доминира над семейната емоционална привързаност към архива, но в същото време Богомил прави за себе си дословни преписи на много от материалите, за да може да ги използва в бъдещите си проучвания и публикации.

На 17 юни той лично се свързва с библиотеката, за да предостави за оценка още материали от архива на баща си и по-специално предлага на институцията съхранени от Христо Даскалов течения на стари вестници. На 25 юни той изпраща опис на наличните броеве от в. „Македония“ и „Борба“. Отговорът на институцията до Богомил е изпратен на 23 юли 1929 г., като в него се казва, че библиотеката няма достатъчно средства, за да откупи вестниците и да поддържа и по два екземпляра. По отношение на документите: за тях се препоръчва да се изпратят за преглеждане и откупуване. На 20 юни 1929 г. той пише отново до просветното министерство, което поддържа педагогически музей, като предлага материали от архива на баща си Христо Н. Даскалов, свързани с историята на учебното дело. Към писмото си той прилага и кратка анотация на отделни документи.

Паралелно с преговорите с Народната библиотека, Богомил предприема и друга инициатива. Той изготвя общо писмо до някои от основните местни институции във Враца като градската община, врачанския митрополит, ученическото дружество и читалище „Развитие“, в което отправя запитване дали проявяват интерес към материали, касаещи историята на учебното дело в града от периода, когато неговият баща е бил учител там (1873– 1880 г)47. До ученолюбивото дружество „Развитие“ той изпраща дословен собствен препис на онази част от ръкописа на стария Даскалов със заглавие „Моето учителствуване“, която отразява дейността му във Враца, като моли текстовете да се запазят в архива на дружеството, „за да послужи донякога на историографа като материал за миналото на града Ви“. Сред описаните документи са писма, дописки, молби, слова, изложения и др., писани от Христо Н. Даскалов в качеството му на общински писар по време окупационното руско гражданско управление във Враца, по време и след Руско-турската война от 1877–1878 г. Също така се открояват лични спомени на покойния, като например за положението в града около Априлското въстание и по-специално покрай преминаването на Ботевата чета и последвалите арести, включително и неговия собствен.

В кореспонденцията си с врачанските институции Богомил подробно описва отделните групи документи, които би могъл да им предостави. Самият той счита за свой дълг да отправи подобно запитване към врачани, защото от една страна е педагог и човек с отношение към историята и образованието, но от друга и той самият е родом оттам и за известен период работи в града като учител.

Към настоящия момент не са открити сведения за отговор от Враца. Спомената бе и реакцията на библиотеката, но не се откриват данни за това дали Богомил отговаря на писмото от 23 юли. Вероятно материалите остават у Богомил, което се подкрепя от факта, че след като съвсем наскоро той е приключил няколко месечни терзания с откупуването на първата партида от архивни материали от страна на Народната библиотека, този път е преценил да ги задържи у себе си.

Не се откриват документи, които да проследяват някакво развитие на въпроса в периода от 1929 г. през следващите години чак до 1943–1944 г., когато Богомил отново ще се свърже с библиотеката, за да предложи документи от баща си, макар и да не се стига до сделка поради военната обстановка и преждевременната му кончина. Липсата на свидетелства между 1929–1943 г. показва по-скоро прекратяване на опитите за продажба. Като доказателство за предположението, че документите остават у Богомил, могат да послужат редицата публикации на същите документи от врачанския период на Христо Н. Даскалов, които синът му публикува през 30-те години по страниците на отделни местни вестници като „Врачанско слово“, „Правда“, както и политическите издания – в. „Мир“, „Пряпорец“, „Демократически преглед“ и др. Днес материалите от врачанския период на стария Даскалов във Враца са съхранени в архивния му фонд № 129 от колекциите на БИА, НБКМ, което означава, че те са останали у Богомил до второто постъпление на материали при неговите наследници в началото на 60-те години на ХХ в.

В заключение може да се отбележи, че първото постъпление на документи и старопечатни книги на Христо Н. Даскалов в Народната библиотека през 1928–1929 г. представлява важен етап както в историята на фонда му, така и в процеса на институционализиране на възрожденското документално наследство в България.

Проследените преговори между Богомил Даскалов и библиотеката разкриват сложното взаимодействие между личната памет, финансовите затруднения и държавната културна политика през междувоенния период. Същевременно случаят показва значението на частната инициатива и наследническата грижа за съхраняването на ценни архивни материали и намирането на подходящо място за тяхното дългосрочно опазване – принципи, които днес често биват пренебрегвани заради изкушаващите възможности за бърза печалба, която предоставя антикварният пазар. Така немалка част от семейната и националната памет рискува да бъде изгубена безвъзвратно, превърната от исторически извор в обикновена търговска стока, продавана на части, лишена от своя контекст и научна стойност.

 

Владимир Терзиев

Софийски университет „Св. Климент Охридски“

 

Сп. „Библиотека“ бр. 3/2026 г.

 

На снимката: Семеен портрет на фамилия Даскалови от Трявна в началото на XX в. Христо Н. Даскалов и съпругата му Пенка /на преден план/, синът им Богомил със съпругата му Минка и техните деца – Пенка, Христо /в ляво/ и Петър.

Източник: НБКМ, БИА "Портрети и снимки", С II 3949.