Кратка биография на ген. майор Илия Сливков

Илия п. Йонков Сливков е роден на 10 януари 1882 г. в Трявна. Баща му поп Йонко Коев Сливков /1852-1899 г./ бил свещеник в града, а майка му Стефана Илиева, по баща - Недялкова /1855-1909 г./ се грижела за голямото им семейство. Имали шест деца – Койчо, Марийка, Никола, Костадин, Стефан /също поел по пътя на военната кариера/ и Райна.

Началното си образование Илия получил в Тревненското училище, след което завършил Софийската държавна мъжка гимназия. После постъпил във Военното на Негово Величество училище, което завършил през 1903 г. и добил офицерско звание. Като офицер, той успешно издържал конкурс и постъпил в Александровската военно-юридическа академия, която завършил с първи разряд през 1910 г.

След завръщането си в България, Илия Сливков работил във Военна прокуратура в различни градове на страната, като преминал през всички стъпала на кариерата на военен юрист. През 1919 г. му била призната и адвокатска практика. За кратко през 1920 г. работил като адвокат в Ст. Загора, но после отново се завърнал към военно-юридическа кариера и достигнал чин генерал майор и длъжност Председател на Военно касационния съд. На тази длъжност се и пенсионирал през 1936 г.

Негово дело са трудовете: „Мисли по Закона за защита на държавата“ /1925 г./; „Дисциплинарната отговорност от научно гледище“ /1927 г./; „Военно-съдебна дейност в нашите войскови части“ /1928 г./; „Военно-углавно право (обща част) /1929 г./; „Военно-углавно право (лекции) /1929 г./.

Илия Сливков бил отличен за заслуги със следните ордени:

„Св. Александър“ – III ст.; „Св. Александър“ IV ст.; „За Военна заслуга“ – III ст.; „За военна заслуга“ IV ст.; „За заслуга“ (Фердинанд); “За заслуга“ (Цар Борис); „За 10-годишна отлична служба“; „Св. Сава“ – III степен (сръбски).

Дълги години здравето на Илия Сливков било „силно разклатено“, защото през Първата Световна война, като военен юрист, през зимата трябвало да посети военна част около Сръбската граница и, падайки от коня дълго лежал полузамръзнал на земята. Въпреки лечението, живял със силни болки в гърба, вследствие на артрит на гръбначния стълб.

След 9 септември 1944 г. пенсията на ген. майор Илия Сливков била спряна. След многократни постъпки и много усилия, тя била възстановена през 1952 г. Той си отива от този свят през същата година, на 13 юни.

Единственият му син Тодор, плод на брака му със съпругата му Минка, бил роден на 26 декември 1910 г. в Пловдив. Гимназиалното си образование получил в София, където завършил Втора Мъжка гимназия и бил първи по успех в страната /Випуск’1929 г./. След това той постъпил във Военното на Негово Величество училище, което завършил през 1932 г. първи по успех. Като отличник на випуска Тодор Сливков произнесъл ответната на Н.В. Цар Борис III реч от името на випускниците. След това завършил право, а през 1943 г. защитил и докторска дисертация по специалността. В кариерата си на военен юрист достигнал до чин Капитан. Девети септември 1944 г. прекъснал кариерата му на военен. Тодор Сливков бил демобилизиран и работил за кратко на различни места, като плановик, юрисконсулт и др. Често оставал без работа, поради „черното“ си минало. През 1959 г. постъпил на работа, като юрисконсулт в Министерството на народната просвета. Починал на 2 януари 1960 г. в София.

 

 

Из архива на инж. Захари Захариев

Ген. Илия Йонков Сливков

Поп Йонко и съпругата му Стефана с децата си -
Райна, Илия и Стефан