Моят любим брат Иван Мошев

Основател на Българския учителски съюз

 

Брат ми Иван Мошев, под псевдоним „Станкин“, от името на покойната ни майка Станка, е роден н Трявна на 7 януари 1877 г., гдето получи първоначалното си образование и свърши втори клас. За наше – на всички ни, а най-вече за негово нещастие, баща ни се помина през месец декемврий 1889 г., а майка ни през януарий 1890 г. Същата 1890 г. мене, семейно, разбира се, ме преместиха, като чиновник по финансовото ведомство в Пловдив, а това, като по Божия промисъл, дойде в помощ на обичния от всички ни брат Иванчо. Още тогава наредих да го изпратят при нас, който наистина не закъсня да дойде, заедно с едната ни сестра – и двамата останали кръгли сираци. При откриване на учебната 1890/91 г. брат ми, след като издържа установения приемен изпит, постъпи в III клас на тамошната държавна гимназия, като сериозно се залови да учи и редовно, с успех, без никакви забележки, минаващи от клас в клас. Често, за да не кажа почти ежедневно, след като приготвеше уроците си, редовно четеше книги, земани от училищната библиотека или от другари. Къщата ни беше на „Сахат тепе“ и той, когато напущаше четенето, излизаше, с парче хартия в ръка, на тепето и си пишеше.

Така брат ми продължаваше до последната учебна 1894/1895 г. През януарий 1895 г. мене ме преместиха обратно в Плевен и, за да не се попречи нещо в учението на брат ми, наехме му отделна стая до свършване на последната му учебна година.

В Плевен брат ми дойде след Петровден 1895 г., завършил с пълен успех учението си. През същата учебна 1895/1896 г. го назначиха за учител в тукашното четвъртокласно училище – мъжкото. Годината изкара благополучно, без някой партизанин да обърне внимание на него. През втората учебна година брат ми пак остана тука учител, обаче започнаха да се забелязват тъмни облаци над главата му – започнаха да се чуват клюки и интриги по негов адрес от силни на деня партизани и от облечени във власт – управителя, училищния инспектор и директора на училището. Последните не се посвениха даже да ме повикат лично и да нарисуват брата ми с черни линии, като го характеризираха краен социалист, а мене ме предупреждаваха да взема мерки за неговото изправление, защото иначе, ще си напакости сам. И това не закъсня да стане, защото с изтичане на учебната година, той биде уволнен. От тогава, до когато беше съвършено здрав, се започнаха неговите теглила, поради безпаричие и крайна мизерия. Съществената, обаче, причина за неговото уволнение от учителството, както разбрах отпосле от негови интимни другари била, че той подел инициативата за учителското тогава движение.

След тази идейна инициатива, за която брат ми стана жертва, той, като разбра, че по неволя се е простил с любимото му учителство, веднага, без всякакви средства, замина за София да търси прехраната си, от гдето, не помня след колко време, ми писа, че поради риска да не умре от глад, бил принуден да постъпи на работа в Дирекцията на статистиката, а след няколко време ни съобщи, че се заел с редактирването на „Учителски другар“ и „Съзнание“, като същевременно се записал студент по история и по право. Това беше голяма изненада за нас, които знаехме, че той няма никакви средства.

За редакционната работа, с която се беше заел му писах да я напусне. И да заеме друг, по-силен от него физически, но той не ме послуша.

Колко време брат ми е редактирал гореизказаните вестници и колко семестъра е свършил във висшето училище не зная, това могат да знаят негови другари, като Станчо Ц. Баръмов и др., обаче в началото на учебната 1898/1899 г. получихме от него писмо, че е в Стара Загора, назначен там за класен учител. През есента на 1899 г. получихме съобщение, че е болен и болестта му се усложнила, питаше ме какво да прави и дали да си отиде в Трявна на лечение. Писах му да поиска отпуск, както правят всички учители и чиновници, и да дойде при нас да го пристоим да се лекува, защото в Трявна не ще намери тия удобства, които ще намери при нас, но категоричният му отговор беше: „Бате, отпуска не мога да поискам, защото не ми е съвестно да кажа на хората: дайте ми Вие отпуска да се лекувам, пък на децата Ви, които сте ми поверили да уча, горко им!“. И наистина така и направи. Писа ни, е си подал оставката и постъпил на лечение в Александровската болница в София, гдето угасна през ноемврий 1899 г.

 

К. Мошев