Колю Бояджийкин

Никола Стоянов, или както е известен в нас Колю Бояджийкин, е роден около 1780 г. в Трявна. Родителите му били бедни. Останал сирак – невръстно дете, се е школувал в Трявна и подпомагал майка си в занаята бояджийство. Когато поотраснал отваря дюкян самостоятелно. С тихия си скромен, даже затворен живот, сполучил в скоро време да спечели достатъчно пари, и забогатее. Богатите момци са били по него време за показ и съблазън; ето кое е накарало видния и влиятелен в Трявна и Търновско Чорбаджи Генко да се покаже разположен и вземе за зет този богат момък. Колю на радо сърце се съгласил и се сгодява за Чорбаджи Генковата дъщеря Пена. На сгоденицата си Колю дал такава мена – наниз, каквато до тогава не било виждано нито чувано в Трявна. Всичко било добре, но Пена не искала Коля Бояджийкин, защото бил прост, не ходел на хоро и седенките, а по цял ден стоял да варди дюкяна си; тя искала Витана на Коя Цонева, хубавец, герджик и пръв на хората и седенките. Съчувственик на Пена се явява брат й Кънчо Генков. Чорбаджи Генко най-сетне, като видял, че упорството на дъщеря му не може да се сломи, съгласил се и сгодява Колювата сгоденица за Витана. Чорбаджи Генко е искал да повърне наниза на Коля, обаче последният от срам, яд и скръб не приел нищо, разпродал що има и забегнал зад Дунава във Влашко.

В Букурещ се залавя за търговия и в скоро време забогатял много, но при все това, той дал клетва да не се жени до гроб.

Знае се каква роля са играли емигрантите българи в Русия и Румъния, за просвещението в България: Априловци, Палаузовци, Килифаровци (Габрово), Кифаловци, Мироновци и пр. и пр., които макар и в чужбина са останали българи и със съвети, печатно слово и материални дарения, са подканяли съотечествениците си да отварят училища. В 1835 г. се отваря Габровското училище, благодарение на сподвижничеството на Букурешките габровци: Бакалови, Мустакови и др., всички другари на Коля Бояджийкин.

Между колонистите българи в Букурещ, освен споменатите по-горе, са били и скромните еснафи Колю Бояджийкин от Трявна и Теодосий поп Йовчев от Габрово. Тия двамата простички, ала богати патриоти, без да дигат шум около си, решили да подпомогнат отечеството си, като направят материални дарения за просветното дело в България. Теодосий поп Йовчев направя завещание, на което като свидетел е подписал и Колю Стоянов – Бояджийкин.

На 19 септември 1832 г. душеприказчиците на Теодоси поп Йовчев заявяват на Генерал Киселски, пълномощен представител на Руския двор в Букурещ за завета на Теодосия, който завет е записан в Руското дипломатическо агентство под №410. В завещанието си той моли братя Мустакови „да се грижат за да определят учители в Габровското училище, почетенни и благонравни, щото учащите си, не само да успяват в учението, но и да станат добри и полезни граждани“. От завещанието е видно, че главната идея на Теодосий Поп Йовчев е била да се създаде едно главно училище в Габрово, което да послужи, като майка за възраждането на български народ.

Тоя скромен, но пламенен родолюбец, който пръв от всички се притича с материална помощ за създаване на такова училище, подпомогнат от своите съграждани – Палаузов, Мустакови, Бакалооглу, както и от Тошковича и Василия Априлов, който положи най-големи грижи, за да се осъществи мечтата на първия дарител и ревнител на народната просвета Теодосий Поп Йовчев.

Ето този Теодосий Поп Йовчев е бил най-добрият другар и приятел на Коля Бояджийкин, с когото са замислили тая високопатриотична идея – откриване на училища в родните им градове. Не може да не допуснем, че Колю от съревнование е искал да надмине приятеля си в пожертвувателността.

Идеите, които са възпламенявали българската колония в Букурещ не били чужди за Коля Бояджийкин, който по ред още съображения, решил да направи всичко, за да види издигнато народно школо в родното му село Трявна. На живот още, той е дал тържествено обещание, че ще направи дарение. Какво е било състоянието на Никола Тревнала по това време, не може точно да се определи, но от скромния, даже скъпернически начин на живот, който е водил, от мнението на неговите другари съотечественици, може да се предполага, че Колю Бояджийкин не е бил с по-малко от 300-400 000 гроша сухи пари.

През 1831 г. се поминал Теодосий Поп Йовчев. През 1834 г. Колю Бояджийкин пада болен и предчувствал края на живота си. Петър Сапунов се явява в дома му, погрижва се да го настани в удобно помещение, поставил жена да му прислужва и почнал да го спохожда постоянно. Според желанието на Коля и съветите на Сапунова, всичкият имот ще трябвало да послужи за изграждането на голямо общо школо в Трявна, да се обзаведе образцово, като се настанят добри и добре плащани учители; към училището да има пансион за жилище на странни /от други градове/ ученици. Една незначителна малка част от имота ще се даде на сродниците му в Трявна. За изпълнител на тоя завет се натоварвал Петър Сапунов. Имало ли е писмено завещание за това дарение на Никола Стоянов? – е въпрос, на който не е даден положителен отговор и е забулен с мистерия. На завета са били пренебрегнати братя Мустакови – най-добрите и доверени Колюви другари, а всичката работа е станала нелегално и тайно от българската колония в Букурещ, за да не се възбужда завист и некаилство, което да попречи на делото. Да не научавала и румънската власт и турне ръка на завещаните суми. През есента на 1834 г. Колю Бояджийкин умира в Букурещ, гдето бива и погребан.

 

Богомил Даскалов

/по записките на Христо Н. Даскалов/

 

 

Из кн. 9 от поредицата „Трявна в миналото“, озаглавена „Тревненското училище /1836-1936 г./. По случай стогодишнината му“, 1936 г.