Да подражаваме на делата на предците не само на думи…

Днес православните християни почитат паметта на Св. Николай Мирликийски Чудотворец – един от най-тачените християнски светци. Покровител на моряците и рибарите, морските специалисти (капитани, инженери, докери, боцмани и др.), банките и банкерите. Навръх Никулден, както по народному е популярен този свят празник, разговарям с един личен именник – Архиерейския наместник на Трявна, отец Николай, който макар, че не е родом от Трявна, вече я е приел в сърцето си и вдъхновено следва своята богоугодна мисия в града – средище на величаво културно-историческо минало и стародавни традиции…

Николай Василев Николаев, както е светското му име, е роден на 14 декември1992 г. в София. Средното си образование завършва в 147-мо ОУ „Йордан Радичков“ в родния си град. През периода 2007-2012 г. следва в Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“, а после продължава образованието си в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, където се дипломира през 2017 г. През 2019-2020 г. завършва магистратура в ПБФ „Св. Св. Кирил и Методий“ към ВТУ. Ръкоположен е за дякон на 8 декември 2018 г. в катедрален храм "Рождество Богородично“ във Велико Търново. На 25 декември с.г., в храм „Св. Георги“ в Трявна, е ръкоположен за свещеник от Негово Високопреосвещенство Великотърновският митрополит Григорий.

-      Отец Николай, вече от почти четири години сте в Трявна, чувствате ли се удовлетворен да следвате Вашата мисия и призвание в град с толкова богато и значимо културно-историческо минало?

-      От почти четири години съм в този прекрасен град и се чувствам не само удовлетворен, но и благодарен на Всеподателя Бога за всички хора, които радушно приемат отговорността да бъдеш християнин. Вярвам, че трябва да направим всичко възможно за да оставим след себе си, колкото се може по-голямо културно и духовно наследство на идващите поколения, защото Трявна е била, е, и би трябвало да бъде един от стожерите за съхранение на вярата и българщината. От друга страна, това величаво културно-историческо и духовно минало, завещано ни от предците е много голяма отговорност, защото трябва да подражаваме на техните дела не само на думи…

-      Ако не се лъжа, едно от първите неща, с които се заехте в Трявна, е религиозното възпитание и образование на децата. Тази кауза среща ли отклик сред родителите и подрастващите, и какво се случва днес с неделното училище по религия?

-      Безспорно това беше една от първите задачи, редом с благоукрасяването на храм „Св. Никола“ в кв. „Светушка“. За моя голяма радост тази инициатива срещна подкрепата, както на местната власт, в лицето на Община Трявна, която ни предостави помещение за провеждането на неделното училище, така и от самите родители, на които първоначално им беше интересно, и дори присъстваха на заниманията, а след това с увереност продължиха да подкрепят религиозното образование на децата. Тук е мястото да обърна специално внимание и на самите деца, които с искрено желание и отдаденост отделят от така ценното си време за игра, за да присъстват на заниманията. Старая се да не прекъсваме обучението, но в тази пандемична обстановка е трудно и до голяма степен - невъзможно. Въпреки това, подготвяме една изненада за тревненци и гостите на града за Рождество Христово.

-      В ситуацията на глобална пандемия, стрес, недоимък и все по-агресивна посредственост и безпросветност, увеличиха ли се богомолците в храма?

-      За да се увеличат богомолците в храма, преди всичко трябва да осъзнаем, защо Бог ни дава такива изпитания. Не е ли, защото все повече и повече загърбваме моралните и етични ценности, които са основата на християнството…? И тук визирам всичко - отношенията в семейството, на работното място, дори и на улицата, защото отговорността на християнина е наистина голяма, въпреки, че рядко се замисляме за това. Когато сме на богослужение в храма, може да сме пет или десет човека, но се молим за всички християни, които са милиони. И така винаги разчитаме, че ако по някаква причина не можем да отидем на служба, има кой да се помоли за нас, защото християнството не е философия или наука, а преди всичко начин на живот.

-      На територията на Тревненската духовна околия има доста църкви, тънещи в разруха и забвение. Предполагам, че тяхното възстановяване и реставрация е сред приоритетите Ви, като архиерейски наместник?

-      Това е приоритет, както за мен, така и за всички нас, защото тези храмове са родовата ни памет и са символ на отношението на предците ни към вярата. Тази вяра, която все повече губим… Затова ще използвам възможността да благодаря на всички хора, които помагат за възстановяването на тези храмове. А хубавата новина е, че в близко време ще започнат ремонтно-възстановителните дейности на църквата „Св. Димитър“ в с. Скорците. В храм „Св. Преображение Господне” в с. Белица бяха извършени доста благоукрасителни дейности, предстои и вътрешен ремонт, след което храмът ще придобие един подобаващ вид. Започваме инициатива и за възстановяването на църквата „Св. Пророк Илия“ в с. Станчов хан. Преди няколко години е ремонтиран и храм „Св. Успение Богородично“ в с. Енчовци, и с радост мога да споделя, че тази година богослужебният живот там се завърна с пълна сила. Отслужвани бяха различни богослужения, сред които кръщения и дори венчание.

-      Споделете ни малко повече за Вашите инициативи до момента и за онези, които предстоят в бъдеще…

-      Бих казал, че духовният живот в града се развива много добре. Повечето инициативи, които вече реализирахме са известни на тревненци. А тези, които тепърва инициираме, са свързани, както вече споменах, с възстановяването на храмовете в селата Станчов хан, Скорци и Белица. Имаме и друга, по-амбициозна кауза - за обособяването на енорийски център в най-стария тревненски храм „Св. Архангел Михаил“. Ще направим всичко по силите си за възстановяването и обогатяването на музейната експозиция в храма, обособяването на библиотека, при възможност - кухня за нуждаещите се, информационен център, който ще се занимава с различни книжовни дейности, сред които и списването и издаването на енорийски вестник. В бъдеще ще положим усилия и за възстановяването и ремонта на гробищния парк в двора на църквата „Св. Георги“, направата на чешма в двора на същия храм, изографисване на църквата „Св. Никола“ в кв. „Светушка“. Всъщност, най-голямата кауза и приоритет пред всеки един духовник, е с делото на живота си да покаже и докаже, че наистина невъзможното за човеците, е възможно за Бог. И по този начин да върне вярата на хората, не само в църквата, като институция, но и в църквата като жив Богочовешки организъм, защото църквата - това сме всички ние. Всеки един от нас е отделен член или орган на този организъм, и за да може той да функционира нормално, трябва да осъзнаем колко важна е вярата, надеждата, любовта, взаимната помощ и подкрепа, за да може и главата на този организъм - Нашият Господ Иисус Христос да ни дава не само изпитания и трудности, но и радости. Дай Боже, и най-голямата радост - вечен живот в райското блаженство…

-      Какво е Вашето послание към тревненци и в частност към всички именици днес?

-      На всички именници и жители на града, пожелавам най-вече здраве и весел и щастлив празник, и нека не забравят, че Трявна вече си има трети покровител, след св. Архангел Михаил и св. Георги. Нека следваме примерите в живота и делото на Св. Николай, два от които са емблематични. Първият, когато дарява три кесии със злато за всяка от дъщерите на един човек, за да ги предпази от обезчестяване. А вторият, когато без страх удря шамар на безбожника и еретик Арий, въвеждал в заблуждение хората. Първият пример ни показва как трябва да сме отдадени един на друг, а вторият - как да пазим вярата си чиста и истинска, както са правили нашите предци. Мнозина от тях са жертвали живота си за вярата, а днес ние, като че ли сме готови да я жертваме с лека ръка…

 

Интервю

Галина Иванова

Архиерейският наместник на
Трявна отец Николай