Даскал Генко Кънчев Зографски

Днес ще ви разкажа за един даскал - зограф от Венковската фамилия -  Генко Кънчев Зографски по записките на учителя – краевед Христо Н. Даскалов *, който го споменава под името - Генко Кръстев Зографский. Генко се родил през 1825/1826 г. в Трявна. Баща му Кънчо бил „прост зографин от Тетевенските преселници Кара-Кънчовци“. В книгата си „Зографи от Трявна“ /2013 г./ Люба Цанева, цитира проф. Асен Василиев, според който въпросният Кънчо, бил един от четиримата синове на основателя на Венковската зографска фамилия – дядо Венко /р. ок. 1770-1789 г./. Известен бил под името Кънчю Венкувич. Според сведенията от Хр. Даскалов, вероятно умира млад, тъй като Генко „от малък останал сирак, без баща“.

По времето, когато Петър Сапунов пристигнал от Букурещ в Трявна, да буди местните да построят училището /Бел. Г. Иванова - Вероятно през 1837 г., по сведения на Б. Даскалов от книжката му, посветена на 100-годишнината на Тревненското училище (1936 г.)/. На тръгване взел със себе си пет момчета да ги „възпитава“ за учители. Между тях бил и Генко Кънчев. /Бел. Г. Иванова - Според Б. Даскалов въпросните пет момчета били - Христо Тодоров, Генко Кръстев Зографски, Недялко Делинедялков, Йовчо Бончев и Н. Костадинов – Мачката/. В кое училище учили, е неизвестно, пише Христо Даскалов. По думите му, Сапунов „твърде много ги инджитисвал /наказвал/“ – хранил ги, колкото да не умрат от глад, пращал ги в една печатница да „словослагателствуват“, вечер ги карал да се кръстят и „струват“ поклони по цели часове и т.н. Другите три момчета от Трявна, които били „богаташки синове“, избягали, а в Букурещ продължили обучението си само Генко и Недялко Джуров „Дели-Недялков“. /Бел. Г. Иванова - По сведения на Б. Даскалов, курса на обучение, завършили само Генко Зографски и Хр. Тодоров/. Когато приключили обучението си Генко и Недялко се завърнали в Трявна и станали учители, пише баща му Хр. Даскалов. По всяка вероятност, това се случило през 1847/1848 г. Освен всичко друго, преподавали и нотно пеене. След това Генко се условил за учител в Стара Загора, а Недялко се върнал във Влашко, оженил се, след което следите му се губят. В своята книжка за истроията на Тревненското училище /1936 г./, Б. Даскалов е отбелязъл, че Недялко Джуров, учителствал в Трявна през учебната 1845-1846 г.: „едни казват, че той се е завърнал наново във Влашко и се оженил за една богата наследница, станал чокоин. Според други – Недялко умрял във Влашко в крайна бедност“.

Колко време даскал Генко учителствал в Стара Загора, е неизвестно, но след това заминал да преподава в Котел, откъдето се завърнал в Трявна през 1855/1856 г. и бил главен учител в Тревненското школо заедно с Петко Славейков, отбелязва Хр. Даскалов. По това време той бил ученик и даскал Генко му преподавал по Славянски и Френски език, и по Аритметика. От 1858 до 1866 г. даскал Генко бил учител в класното училище в Габрово, първоначално с Христодул Костович, Никифор П. Костадинов и О. Бурмов, а после и с Илия Христович, Игнат и Сава Илиев /Сирманов/. От 1886/1887 г. Христо Н. Даскалов учителствал в Трявна заедно с тогавашния главен учител - даскал Генко, който след година отново отишъл в Габрово, а две години по-късно, се завърнал в Трявна. В продължение на пет години стоял „празен“ и „пишел“ капаклии икони, за да изкарва прехраната си. Най-после тревненци го условили за учител. Христо Н. Даскалов не е отбелязал годината на смъртта му, но Л. Цанева пише, че той си отишъл от този свят през 1879 г.

В книгата си за историята на Тревненското школо, Б. Даскалов е доста по-конкретен по отношение на хронологията и уточнява, че даскал Генко „…завършил с много добър успех Букурещкото висше за времето си училище. И днес у единствения му син се съхранява диплом, издаден на Генко Кръстев Зографски с текст Румънски и Латински, подписан от професори, преподаватели по Естествена история, География, Гръцки, Елински и пр. Издаден в Букурещ в 1845 г., месец ноемврий, скрепен с печат и герб. Даскал Генко се отдал на учителство през целия си живот. След учителстването си в Трявна (1845-46 г.) отива за учител в Котел, после в Стара Загора, после пак в Трявна (1855-1858 г.); след това в Габрово (1859-1862 г.). От 1862 до 1866 г. Даскал Генко остава без работа, прибира се в Трявна и почва да работи зографство /* при баща си/, рисувал е малки икони (капаклии – триптихи); 1866 – 1867 г. наново учителства в Трявна, след това пак учителствал в Габрово, отгдето се завръща в Трявна, гдето учителствал до смъртта си (1879 г.)“.

А ето какво си спомня за него, неговият ученик, а после и колега Христо Н. Даскалов: „Даскал Генко беше човек с познания, но беше необщителен, беше в някои случаи груб към учениците, учениците не можеха нито да го обичат, нито да го почитат, нито да му се боят. Той не знаеше да прави интриги, от това ставаше играч постоянно на чорбаджиите и на своите колеги. Габровци, според неговото казване, му съсипали 15000 гроша от платата, която не му платили. Даскал Генко умря в голяма бедност и днес жена му и единствената му дъщеря, приема пенсия от държавата 20 лева на месец“.

 

 

Подготви

Галина Иванова

 

* Из ръкописа "История на Трявна" на Христо Н. Даскалов (1843-1917 г.), чийто оригинал се съхранява във фонда на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, а негово дигитално копие пази и Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна

 

* Любопитен момент е, че спрод едно сведение от страниците на в. „Тревненско ехо“ /бр. 10/12 юли 1929 г./, братовчедът на даскал Генко, зографът Венко Калчев Венков /1835-1891 г./ е „направил“ знамето на Тревненското въстание /1876 г./

 

** Снимката на иконата на бащата на даскал Генко – зографа Кънчо Венкович , е от книгата на Люба Цанева „Зографи от Трявна“

Успение Богородично, 1825 г.,
зограф - Кънчо Венкович, СМРЗИ - Трявна