Една „обикновена“ история в снимки и спомени от Райковския край

Историята, която ще ви разкажа днес не е необикновена. Тя е една от стотиците истории в родовите хроники, които ожидат да бъдат разказани, спомняни, препредавани. Но по своему е безценна, защото е памет за отминали, близки на сърцето хора, макар и в тесните рамки на едно фамилно дърво. И все пак, тя е част от летописа на нашия край и заслужава да бъде разказана, тъй като всяка една съдба е ценна, и оставя своя следа във вечността. Бих се радвала, ако мога по-често да чета и споделям подобни истории, защото те са малките парченца от пъзела на нашето общо минало. Затова съм безкрайно благодарна на моята събеседничка „леля Дида“, както я знаем в квартала, че откликна на молбата ми и ми предостави стари снимки от семейните албуми и допълни тяхната история със скъпи спомени за своите близки, повечето от които, вече не са между живите… 

Димитрина Иванова Петрова, както е пълното й име, е родена през 1939 г. в махала Николчовци на кметство Райковци /Великотърновско/. От началото на 60-те години на миналия век тя живее в Трявна със семейството си. Установили се тук, няколко години след сватбата през 1959 г. Допреди това, 2-3 години живели на Ивановци. Венчали се в черквата „Успение на Пресвета Богородица“ в Райковци. Съпругът на леля Дида - Цаньо Димов Петров /р. 1931г./ е родом от с. Ивановци /км. Райковци/. Когато заживели в Трявна, тя започнала работа в Болницата, като санитарка. След това работила известно време в кооперация „Мир“, после от 1971 до 1989 г. - в завод „Иван Йонков“, а преди пенсионирането си – в детската ясла към ОДЗ „Калина“. Съпругът й, Цаньо, работил в бившия завод „Ангел Кънчев“. Двамата имат само едно дете – Радко, роден през 1960 г. в с. Ивановци.

Вела Калчева /р. 1916 г./, майката на леля Дида, била родом от Бойчевци. Красива и лъчезарна още от малка, както личи от снимката й, като слугинче в Стара Загора. Починала на 64 години. Съпругът й се казвал Иван Димитров Дангов /р. 1916 г./, родом от Николчовци. Двамата имали седем деца – Иванка, Стоян, Иван, Димитрина, Кина, Колю и Георги. Иван /р. 1942 г./, починал като малък от дизентерия. Иванка и Стоян също вече не са между живите.

Свекървата на леля Дида, Рада Колева /р. 1907 г./ била от Терзиевци, а съпругът й Димо /р. 1906 г./ - от с. Ивановци, починал само на 36 години, премазан от дърво…   

Димитрина била кръстена на дядо си по бащина линия, който се казвал Димитър и бил родом от Николчовци. Той бил убит през Първата световна война в 1916 г. Годината, в която се родил синът му Иван Д. Дангов. Таткото успял да види детето си, за първи и последен път, когато се прибрал „по жътва“, тъй като бил ранен на фронта. И въпреки раната, жънал наравно с близките си… Съпругата му се казвала Ваца и била родом от Армянковци. Леля Дида си спомня с много обич за нея. Починала през 1958 г. Другият дядо на леля Дида, по майчина линия, който се казвал Калчо Радославов, бил убит във войната в същата 1916 г. Оставил три деца сираци.  

За съжаление, няма запазени снимки на прапрабабата на леля Дида, по бащина линия, която се казвала Иванка и била родом от Горановци и съпругът й Илия Дангата от к. Николчовци, за които тезисно споменава краеведът на Райковския край Митьо Недялков Митев в книгата си „Цеперанските хайдути“ /2003 г./. „Наред с мъжете в борбата с вековния поробител и притеснител участвали и жени. Помнят се имената на Пена Рамаданска от село Горановци, омъжена за Стойко Димитров от село Райковци, на нейната дружка Иванка също от Горановци, омъжена за Илия Дангата от с. Николчовци. Те станали хайдушки ятачки още като моми, а след като се омъжили, заедно с тях, помагали и мъжете им“. Леля Дида допълва историята с още един спомен за прапрабаба си, която според родовата хроника, укривала хайдути от четата на Хаджи Димитър, че и самият войвода…  И споделя още един интересен факт от миналото на родното си село, на който е била пряк свидетел. През 1970 г. в Николчовци дошли „хора от Гурково“, за да „вземат“ костите на трима руски войници от отряда на ген. Гурко, погребани в селото, и да ги препогребат в Гурково. Вероятно в „Братска могила на руски войни от отряда на генерал Йосиф Гурко, загинали на 2 юли 1877 г. край селото“, монумент, построен през 1969 г. За съжаление, не успях да открия други сведения в потвърждение на този факт…

Повечето от снимките в семейния албум на леля Дида, са правени през 30-те години на миналия век, когато Райковци и съставните му селца и махали, Станчов хан и Фъревци, били обединени в община Белица, Дряновска околия /1935-1936 г./. Според сведения от книгата на Митьо Н. Митев, Райковската община обхващала 21 махали и селца - Сеймени, Самсии (Вилари), Цеперани, Клъшка река, Хубановци, Димовци, Бойчевци, Дойновци, Ушевци, Бочковци, Цонковци, Семковци, Русковци, Бижевци, Първовци (Лагерите), Мишеморков хан (* Грамадливо /1976 г./, през 1992 г. връща името си Мишеморков хан), Терзиевци (* заличено през 1976 г. и присъединено като квартал на Мишеморков хан), Горановци и Николчевци (дн. Пирамидата).

И понеже стана дума за Райковци, няма как да не припомним и факта, че църквата „Успение на Пресвета Богородица“ в селото е построена през 1867 г. /според арх. Н. Тулешков и сведенията от сборника „Тревненска художествена школа /1985 г.// от майстор Стоян Божков от тревненските колиби Армянковци. Друг тревненски майстор – Недю Ив. Недев от к. Малчевци, изработил полилей в църквата преди Освобождението. А двама изкусни тревненски зографи - Иванчо Кънчов и Захария Цанюв, изписват икони за храма. От Райковци е и личният майстор – строител и резбар Илия Недялков Илиев /Раевски/ (1816-1898), преселил се в Трявна.

Според официалния сайт на Община Велико Търново и краеведа Митьо Н. Митев обаче, църквата в Райковци е строена много по-рано – през 1846 г., за съжаление, не се споменава името на нейния майстор. Отбелязано е само, че иконостасът и стенописите са дело на прочутата Тревненска художествена школа.

В Летописните бележки за храма /1925 г./, се сочи още по-ранна година на нейното построяване – 1843. Църквата била осветена през 1847 г. Сведения за майсторите на градежа и украсата й, липсват.

На финала ще припомня и факта, че Райковци е родното село на Капитан Райчо Николов /1840-1885/ - опълченец – поборник, български военен деец, автор на първия български военен устав – Закон за българските войници, отпечатан през 1877 година в Плоещ.

 

 

Галина Иванова

Вела Калчева, р. 1916 г. от Бойчевци,
майка на Димитрина, като слугиня в Стара Загора,
30-те години на миналия век

Майката на Димитрина - Вела с брат й Иван,
починал през 1942 г. от дизентерия

Една от последните снимки на Вела Калчева,
майка на леля Дида

Иван Димитров Дангов, баща на леля Дида

На снимката в дясно: дядото на Димитрина -
Димитър от Николчовци,
убит през войната /1916 г./

Рада Колева от Терзиевци,
свекърва на Димитрина, 1930 г.

Рада Колева от с. Терзиевци
/в дясно на снимката/, 1930 г.

Димо, свекърът на Димитрина,
баща на четири деца, починал на 36 г.,
премазан от дърво

Вършитба в с. Ивановци.
На преден план е Димитрина, на заден план -
синът й Радко /по-малкото дете/ с братовчед си Митко

Оран в с. Николчовци.
Стоян, братът на Димитрина оре, а другият й брат Гошо, води кравите

Баба Рада Колева,
с внуците си Радко /по-малкото дете/ и
Митко в с. Ивановци

Димитрина и Цаньо Петрови,
заедно със сина си Радко

Димитрина Петрова /леля Дида/