Любопитни факти за училищното строителство в Трявна

Великолепно, мощно здание

За разлика от тогавашните училища, които почти не се отличавали от традиционното жилище, тревненското школо в архитектурно отношение се доближавало до българските манастири. Тъй като го изградили по подобие на Букурещкия лицей, това дало отражение върху неговото планово разпределение.

Със строежа на училището за пръв път в Трявна се появили помещения с нови функции. Това били коридорите между класните стаи на етажа в лявото крило на школото, непосредствено до реката. Сводестият вход към двора му също се явявал като един нов елемент, който дотогава не се срещал в архитектурата на селището. Опит да се отговори на изискванията на новото време било и масивното изграждане на лявото крило. В традиционен дух са чардаците, голямата стряха, лекият еркер на етажа. Въпреки новите строителни елементи, постигнатото съвършенство в архитектурно и художествено отношение, тази сграда все още била далеч от монументалната и ренесансова по дух училищна сграда, чието начало положил големият тревненски първомайстор Генчо Кънев. Тя значително се отличавала от училищата, които построил в Търговище, Карлово, Габрово, Върбица и др., и представлявала един етап към появата на този нов и по-късен тип училищна сграда.

Плановата схема на школото е съобразена с изискванията на времето. Училищата били средища на просвета, за култура не само на децата, но и за възрастните. Разбира се, по значимост на първо място били

КЛАСНИТЕ СТАИ – за главните и преуготвителни класове, за учениците от класното училище. Първата завършена класна стая на горния етаж, служила и за събрания на тревненци. През 1873 г. в нея направили сцена за театрални представления. С подобно предназначение била и

ОБЩАТА СТАЯ, която освен за събрания на първенците на Трявна, служила и за учителска.

Както всички училища по това време, тревненското разполагало с

ПОМОЩНИ ПОМЕЩЕНИЯ – за дърва, за обувките на учениците. Други стаи трябвало да служат за жилища на учителите, прислугата и на приходящите от околните колиби ученици. Големите размери на сградата, многото помещения, с които разполагало, дали възможност на училищното настоятелство да има своя стая.

Като ново явление в планировката на училищните сгради в Трявна за пръв път се явява помещение с огнище, предназначено за кухня и трапезария.

Занаятчийският бит на селището дал отражение и върху ползването на някои помещения (дюкяните в приземието с лице към църквата „Св. Архангел Михаил“, някои от стаите на етажа) за

РАБОТИЛНИЦИ И СКЛАДОВИ ПОМЕЩЕНИЯ за терзии, чехлари, халачи, тюфекчии и др. Терзийският еснаф заел една голяма стая за свои събрания и чествания на празници. Освен това по време на сбора по Архангеловден разпускали учениците и в школото отсядали търговците.

Школото направило голямо впечатление на видния габровски възрожденец Васил Априлов. В своята книга „Денница новоболгарскаго образования“, издадена на руски език в Одеса през 1841 г., той го нарича „великолепно, мощно здание“, което може да побере не само гимназия и семинария, но и висше учебно заведение. Школото било неразделна част от площадовия ансамбъл и заедно с часовниковата кула, трябвало да има и представителен характер, да отразява порасналото самочувствие, новия по-широк светоглед и националното съзнание на тревненци.

ДОЛНОМАХЛЕНСКОТО УЧИЛИЩЕ

Поради съперничеството между Горната и Долната махала през 1874 г. долномахленци построили за техните ученици училище до църквата „Св. Георги“. Ние не знаем как точно е изглеждало то, но от запазеното описание и плановата схема, можем да придобием известна представа. Долното училище било едноетажна постройка с асиметрично планово разпределение и характерните за тогава помещения: голям и малък коридор и следните стаи – обща за учители и настоятели, учителска, помощна за вода и дърва, и три класни. След Освобождението, когато двете махали престанали да враждуват, в сградата на Долното училище се помещавало Класното училище. В него се учили големите ученици, които през 1897 г. се преместили в новопостроеното училище „П. Р. Славейков“.

ДЕВИЧЕСКОТО УЧИЛИЩЕ

Отначало момичетата се учили в частното килийно училище на поп Стоян Дечев. През 1855 г. в Трявна отворило вратите си Девическото училище. То се помещавало в една от църковните килии при църквата „Св. Архангел Михаил“, след това в Метоха, в съседство с Попйовчовата къща и в различни частни сгради. Новопостроената му, завършена през 1884 г. сграда веднага изгоряла. Училището отново се местило, както пише Богомил Даскалов, „ту в кухнята и стаята на сестрите от метоха, ту в къщата на Цаню Кирев, ту в стаите над общинската фурна, или в къщата на Боня Илиев“, докато първомайстор Генчо Кънев изградил ново в двора на днешното училище „П. Р. Славейков“.

През 1899 г. девическото и мъжкото училище се слели, ученичките се преместили в новото училище „П. Р. Славейков“. В сградата на девическото училище през 1919 г. открили новото Столарско училище. Преди това в нея се помещавала Земеделската банка, съдилището и др. Сега там се намира библиотеката на СУ „П. Р. Славейков“.

Сградата на девическото училище е наследник на типовото възрожденско класно училище, оформено през 70-те години от Генчо Кънев. Архитектурата му, планировката са съвсем сходни с тези на училищата в Елена, Върбица, Калофер, Троян.

Сградата на училище „П. Р. Славейков“, завършена през 1897 г., е двуетажна, с представителна фасада. В плановото разпределение правят впечатление големите размери и просторът на класните стаи – осем на долния етаж и шест на горния с театрален салон.

През 1945 г. е пристроено второто крило на училището, което през 1949-1950 г. е удължено. Третото му крило е завършено през 1961 г.

Разгледаните до тук училищни сгради ни дават представа за етапите, през които е минало училищното строителство не само в Трявна, но и в селищата, където са строили тревненски майстори. Те свидетелстват за приноса им в оформянето на традиционната българска училищна сграда през Възраждането и след Освобождението.

 

Катя Николова

Дългогодишен уредник в Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство - Трявна

Графика на взаимното училище в Трявна, открито през 1839 г.

Старият площад преди 1897 г.
Снимка: СМРЗИ - Трявна

Сградата на Девическото училище /в ляво/
и на Славейковото /в дясно/, 1909 г.

Снимка на възрожденския площад със
Старото школо от архива на Цаньо Антонов
Снимка: ОДА - Габрово

Сградата на Славейковото училище в Трявна, началото на XX в.

Водосвет на Столарското училище в Трявна,
което първоначално се помещавало в
сградата на Девическото училище /на заден план/, 1920 г.
Снимка: СМРЗИ - Трявна

В сградата на бившето Девическо училище днес се
помещава Библиотеката на Славейковото училище