Копринарството в Трявна бележи разцвет през втората половина на XVIII и началото на XIX век

През 1825 г. черниците и гюловете в Тревненско били изкоренени

За пренасянето на коприната по нашите места /Бел. Г. Иванова – от Китай – „отечеството на копринарството“/ съществува общоизвестна легенда, която сме слушали от старите: „Само Китайците са хранели буби и то скришом от чужденците, за да не научат и изнесат занаята им. Двама калугери, които били в Китай, с хитрост пренесли бубеното семе, като провъртели дупки в тоягите си и в кухината наместили семето. Когато ги претърсили на границата, не се досетили да има в патериците им скрито семе и така се научили и по нас хората да развъждат буби“.

Населението в Трявна и колибите е отхранвало буби много отдавна – от Българско време; с част от коприната е задоволявало домашните си нужди, а другата част продавало на търговци в Трявна, които са събирали коприната и разнасяли за продан в Узунджово, Одрин, Цариград, Русия, Румъния и пр.

С появяването на казаслъка /1680 г./, който изисква голяма част коприна за обработване, трябвало е да се задоволяват нуждите и на местния еснаф и производството се е още повече засилило. От 1770 година износът на коприна е почнал да става и в Русия, главно Моска /Москва/, за което свидетелствуват останалите от тогава писмени бележки – сметки. Може би и по-рано да е изнасяно за Русия от тревненци коприна, обаче това не може да се установи с документи. Генко Даскалов тревненец, след като забогатял от търговията на коприна в Москва, прибрал се в Трявна и от тук изпращал свои хора да носят коприна. Наредил живота си по руски, като си донесъл руска мебел: лъжици, вилици, ножове, самовар за чай с всички прибори, столове и пр. У нас се пазят няколко вилици, лъжици и ножове с вензел Г.Д. и дата 1771 г.

За да подкрепим твърдението, че копринарството е било твърде развито, ще приведем свидетелствуванията на П. Р. Славейков, който в една обширна дописка, в която укорява своите съселени в ленност и лек живот казва:

„Наумяваме си и туй още, що сме чували отъ стари хора, че в Трявна коприна излезвало до 1200-1300 оки, а сега едва ли 500 или 600 оки“. /в. „Гайда“, г. I, бр. 10/19.IX.1863 г./.

Покойният ми баща Христо Н. Даскалов в своите записки „История на Трявна“ пише:

„Копринарството е било твърде много разпространено, черници е имало голямо множество. Копринарството е било част от женската работа. Бубите са хранели жените. Коприната освен за домашно употребление се е изнасяла и вънь, като е служала продукт за търговия. Най-силно копринарството е било развито въ втората половина на XVIII и в началото на XIX векъ до 1825 г., когато черниците и гюловете са били изкоренени“. /Килифарският бей, както писахме в сп. „Роза и индустрията й“ е патентувалъ събирането на коприната/.

„Кънчо Цанювчинъ ми казваше, че у дома въ двора само е имало 60 големи черници, отъ тези дървета азъ заварихъ само четири. Копринарството следъ танзимата пакъ се повдигна и беха се засели много черници, но отъ 1862 г., когато захвана бубето да се разваля и да не става, оттогава постепенно черниците се изкорениха и сега са почти на изчезване“.

Преди да цитираме писмените документи, които установят някои дати и хвърлят светлина по търговията и производството с коприна, ще цитирам записаното в записките на баща си за Георгия Даскалов:

„Кънчо Цанювчинъ, Тапанаря ми казваше, че баща му сам е ходил няколко пъти в Росията, но най-мното е търгувалъ съ Русия чича му Малкия Генко. Отъ Малкия Генка, братъ на деда ми х. Христа имаше останало много тефтери, писма и пусули; азъ ги помня у дома на тавана цел съндъкъ, но отъ всички тези писма и сметки у мене се намира само една сметка, другите са пропаднали въ 1856-57-58, когато насъ ни изпъдиха отъ къщите и оставиха низами да живеят у насъ“ /Б. Д. можахъ да намеря части отъ тия архиви/.

Ето по хронологически ред няколко документи, които хвърлят малко светлина по копринарството в Трявна:

На един лист, много стара работа, има изложени в подробности за продаваната коприна в Москва в XVIII в. Числата и сборовете са писани със славянски цифри. Тук ще изнесем най-характерните извадки касающи се до копринарството.

1. „Да се знае лето 1782 що пратихме коприна на Моска сасъ Пеня:

583 оки 290 драми и стори 7426 гроша и 32 пари сумата паха 12 гр. на два дела“.

2. „Лето 1783 авгостъ 15 день на Моска коприна 4 дали 845 оки 230 драми стори 12743 гр. 20 пари, паха 14 гр. 17 пари“.

3. „Лето 1784 септемврий 3 ден Воиме славу Христову що дадохме Пеню коприна науртакъ на читверто занего 1352 оки 125 др. похата 15 гроша 10 пари стори 20635 гр. 35 пари“.

4. На гърба на листа има равносметка правена въ края забелязано: „Уста Пеню да взема откуприната 1000 гроша 1785 септ. 5 число“. Равносметката е за годините 1783 и 1784.

5. Въ 1798 година, когато даалиите нападнали Трявна, изгорили една част, ограбили населението, отвлекли на чорбаджи Генка /Даскаловъ/ два денка коприна. Историята на която ще разкажемъ при другъ случай.

6. Въ специално търговски тевтеръ, начертанъ споредъ изискването на модерното счетоводство и заведени сметките доста правилно: на началната корица записано: „1803 марта 8-го дня сия книжна принадлежить Георгию Даскалову, тревналия, куплена въ Москва“. На втората непосредствено страница има забелязана сметка: „Коприна заддунайская“, което въ последствие зачеркнато и записано „Да дава каса“, като са направени твърде оригинални записвания /пера/.

7. На същия тефтеръ за 1810 г. има открита сметка: „Геню и Каню Сахатчи, отъ коприна що дадохъ оки 222 по 28 гр. 30 стори гр. 6372:20“.

8. На същия тефтеръ на стр. 11 има сметка: „1811 г. Да зема Христо и Боню за коприна 52 гр.“.

9. На същия тефтеръ има една бележка осамотена: „1813 декемврий Христова коприна 3:100“.

10. Въ части отъ другъ тефтеръ, синь цветь: „1815 февраль 1. Що зехъ куприна отъ селу /Трявна/ за Букурещъ 340 по 28 гроша улови гр. 9520“.

„1815 марта 19 що земами пари отъ куприната: дадухъ 100 оки куприна по 34 улови 3400; дадухъ 231 оки куприна по 30 ½ улови 6945. Що бехми зели куприна /събрано/ 10345“.

По дули следва разплащането на коприната въ Трявна на кредиторите.

11. Въ същия тефтеръ: „1815. Отъ техъ пари самъ давалъ на дося 50 гр.; на киражиите за кирия отъ селу до букурещъ за куприната що караха… 112 гроша“ и т.н.

12. В същия тефтеръ:

„1815 мартъ 20 дня букурещъ: отъ куприната що бех зелъ чичува дадохъ на Коча сасъ ваде 14 уловиха… 1400 (?)“

13. Въ същия тефтеръ: за направени разноски въ букурещъ по продажба на коприна, споменува се „1818 октомврия 12-и дня Букурещъ:

„4 оки коприна зехъ отъ Габровския субашъ… 240:20“.

14. Въ същия тефтеръ редовна сметка: „Челеби Димитраки – филибелията 1819 г. септебра 26 Да дава: 120 оки коприна по 56 гр. проводихъ сосъ Христа кирадж. 6720“ […].

16. Въ същия тефтеръ:

„1820 априлъ 4 Що дадохме на бея сас файда „до коприна“ /срок/.

17. Въ единъ обширенъ тефтеръ на Хаджи Таха Ангеловъ:

„1823 иуния 6 день – дету са писали коприна врахъ мени; мои максулъ“ и пр. отъ разни колиби – сборъ 11 оки 130 др.

„1824 ноебрия 16 день дету давамъ на хаджи Иванча коприна да я носи въ Цариградъ да я продава за мой хисапъ сафи 11 оки 300 драми“.

От 1824 година тефтерът на Г. Даскалов е воден от друго лице. Има много подробни сведения записани по събиране и изтакане на пашкулите. Понеже сведенията са много обширни, ще се задоволим да цитираме само по-типични извадки:

18. „1824 юлия 27 максулъ коприна 19:300

Цоню Кишишъ долаби.

Цаню Захарий 15 келепи… оки…   2:180

Иванчо Захарий 6 келепи… оки…  1:120

Стойко Къзаса рачовци 3 келепи…  :200

Боню Чушка долаби……………..     4:100

Стоянъ белчу бошковци 4 кел…     1:200

Ангелъ дончу долабъ

Димитра Станю 10 келепи               1:210

Каню Казаса 3 келепи                        :200

и т.н.                                                  

Личат имената на повече от 11 долапчии: Ценю Кешишъ, Боню Чущка, Ангел Дончу, Ангелъ Петаръ, Пенчо Куюмджи, Цаню Димия, Нейку Качулъ, Грозю Качулъ, Дончу Колю, Рачу Колю, Стойчо Бабокчи и пр. всички тревненци.

19. Лица, които са отивали да точат на долапите коприна са били тревненци от колибите.

„Петковица от Керените

Димитър боню от нейковци /борунджукъ/

Власъ Стойчу от стойчувци

Драгни отъ чакали горни

Колю Станювица отъ селу

Георги драгни отъ Семкувци“ и пр.

Споменуват се имена на колиби: Стайновци, Стояновци, Тодореци, Раювци, Фъртуни, Добревци, Войниците, Чакали, Поповци, Рачовци, Дълбоки Томчевци, Станчовци, Йововци, Дебели рът, Цеперани и пр. и пр.

20. „1825 отъ Габрово коприна максулъ, що я донеси Станчо Василъ /баща на В. Ев. Априловъ/ 1:280.

21. 1826 г. Също както за 24 и 25 година. В края на сметките има:

„Ваковска коприна сас поп Стояна зех по 40 гр. 2:260 оки; Отъ духовника зехъ по 48 гр. Отъ свяка Таха зехъ коприна по 58 гр. Отъ Габрово коприна максулъ 17 келепи 3 оки“.

22. 1828 февроаръ 26 що проваждамъ коприна сасъ Ангела свяковъ за Букурещъ на 2 денга сафи излезе 106:300.

23. Въ един тефтеръ на наследниците на Чорбаджи Генка има забелязано:

Сине 1829 пукле; юлие 5 день да се знае куга се разболе тати /Б.Д. Чорбаджи Генко/. И тогизи са кара сасъ гюмрюкчията на долапити и като си доде чи падна да се разболе /Б.Д. Въ същата година е умрелъ Чорбаджи Генко/.

24. 1847. Въ една бележка на дяда ми Никифоръ х. Христовъ Даскаловъ при подялбата съ сестри 6 и братя 4 му се паднало:

„Що остава бакаръ за мени написвамъ 1847 августъ 13: оки 14-тава копринарска“.

Може би ще се намерят много още данни, които да хвърлят повече светлина за копринарството в Трявна: как се е развивало, как заслабвало или усилвало. Тия сведения са частични. Все пак можем да имаме представа за производството на коприна, като вземем за пример 1784 год., когато само за Москва е изнесено 1352 оки, като не изпущаме из предвид нуждите на местния казаслък, който е употребен не по-малко от 200 оки и изнесената за Узунджово, Одрин, Цариград партиди коприна от други търговци; ще се достигне числото 2000 оки, което разхвърлено на 20,000 население дава на глава по 40 драма средно. От това сравнение можем да съдим и колко черничеви дървета са били насадени.

Копринарството след „Шуменската кавга“ /1829/ (Бел. Г. Иванова. обсадата на Шумен по време на Руско-турската война от 1828 – 1829 г.) е задоволявало само локалните нужди на занаятите и домакинствата и малко се е изнасяло навън, за което свидетелствува и Славейков – 500-600 оки производство.

В 1859 година през сезона на бубохраненето са дошли в Трявна двама французи, които почват да купуват пашкули и да произвеждат семе. Дона Поп Алексова /по баща/ ми разказва следните сведения: „Азъ съмъ 80 годишна. Зная като дойдоха и се установиха у дома на квартиръ двама французи: Арнаръ и Давидъ, купуваха пашкули, разстилаха широки америкамени платна въ тъмни стаи и като изхвъркваха пеперудите, снасяха семето по платната. Те събираха платната и семето и си отиваха. Продавали го по техните места, където било кесапъ. Арнаръ беше много весел и искаше да се учи български, даже задиряше момите въ махалата. Те стояха до къмъ Илинденъ, докато се превърши съ пашкулите и си отиваха. На следнята година идваха пакъ и хубава работа направиха. Дойдоха и други: Таленци /Бел. Г. Иванова – италианци/ ли беха ил Французи – не зная, но имаше на още две места семенари. Баща ми Попъ Алекса се подскокороса и той на третата година да въди семе. Ходихме въ Самоводене и тамъ купува баща ми заедно съ Г. Димитрушковъ отъ Търново пашкули, цел месецъ всички ний работихме и даже бе наелъ и други помагачи работнички отъ Трявна, които заведе. Извадиха много семе, но цената му нали падна. Арнаръ съветваше баща ми да го продаде, за-що по-шо, но баща ми беше инатъ нерачи. Ходи на следнята пролетъ по Влашко да го продава, неможе да намери пазаръ, семето се излупило и той се принудилъ да го хвърли въ Дунава. Загубиха много, но баща ми извлече всичката загуба“.

Италианците, които са събирали семе и коприна са отвели със себе си и някои тревненски младежи между които Иванчо П. Николов, който ги придружавал в Румъния и остановил се впоследствие там, до смъртта на баща си.

В едно писмо от Н. П. Василев /Златарски/ от Търново, отправено до даскал Цвятка Недюв от Габрово, между другото в края споменува:

18 юлий 1860 г. „За семето ако питате както е въ Габрово, тъй и въ Трявна, Елена, тука и вредъ, все споразумени Италианците“.

От тоя крах в семепроизводството, населението в Тревненско вече се отказа да произвежда семе освен за собствени нужди, а пашкулите да точи за коприна, която може да стои с години.

До освобождението копринарството е съставлявало едно доходно занятие поне казаския еснаф е консумирал почти всичко производство, обаче от 1880 г. казаслъка замре, днес вече не съществува ателие и копринарството с това се намали до степен да задоволява домашните нужди. Все таки спорадически има години на по-изобилна реколта в зависимост от неплодородието.

От най-първи времена тук са се отгледвали две раси пашкули: жълти и бели. Жълтите са били много повече и се предпочитали като търговска стока; от белите са изтакали бяла коприна – налима, която се е употребявала изключително в домакинството при тъкане платна и шев на „конзари“, „гергьовъ“ и др. Желтата коприна „бурунджукъ“ се е боядисвала в разноцветни тонове и е служела за украса – шев на „месали за сукаи“, копринени гайтани, пескюли, подвръзки, платна, тъкане смесена с вълна на аладжи, коразе и др. В първите времена е имало и втора реколта пашкули, които са храняли от повторката лист, но не давали добра коприна и служала повече за домашно употребление.

Храненето на буби е ставало твърде примитивно, но все пак подобрено. И сега са запазени „леси“ 10-12 у дома на Поп Алекса, които са оплетени от пръчки измазани с говежди тор и глина. Лесите са се нареждали една върху друга на скеля с разстояние помежду два педея. Ще дадем в кратце процесът на храненето.

Щом почнат черниците да „надуват пъпки“, жените вземат семето, което се е пазило от миналото лято на сухо место, ни топло, ни студено; завръзват семето в кърпичка и го влагат в пъзва да се излупи. Излупеното семе прибират с коприва и нареждат на танур /дървена кръгла пиата/, като го подхранват с нежните черничови листа, нарязани с ножици на дребно. Бубите почват да нарастват, а вследствие на това се разширява леговището им, докато обземат цели тавани и стаи. Стаите гдето се помещават бубите се пазят от слънце, затулят се прозорците с черги. Най-голем неприятел на бубите са мравките, ето защо старателно се пазят да ги не подушат. Не се допуща други лица да виждат бубите, освен тия които редовно ги хранят. Спят 4 съня, и четири пъти си събличат кожата; последния сън се казва „Царски“, след който бубите ядат най-много и тогава е най-големия зор. Макар да е женска тая работа, обаче в тоя период на хранене е участвало цялото домочадие с бране на лист. Листът се бере след като се дигне росата и ако е мокър се изсушава – проветрява, иначе бубите се поболяват – стават бистри – водняци и мрът. Манав лист също се избягва, понеже бубите получават болест – жълтаци. След 12-15 нахранвания – 5-7 дни бубите потегляват да вият: тогава настава най-голямата радост на бубовъдеца. Заграждат се кошарите с папрат или храсти и след като се свият добре, обират се и веднага отнасят на долапа да се източат. Отбират се за семе най-коравите и хубави пашкули, нанизват се леко на конец и окачват на стената до бял плат, гдето се снася семето. За да предържат по-дълго време пашкули без да изхвръкнат, т.е. да умъртвят какавидите простират ги на слънце или пекат в пещи.

Точене на коприна е ставало от специални долапчии, които инсталирали долапите си и тавите край вадите и реката, за по-лесно изхвърляне остатъците какавиди и снабдяване с мека речна вода. Долапи е имало 30-40. Копринарските тави, които и днес има в Трявна и служат за варене маджун, са били в диаметър до 1-1.20 метра и дълбочина 18-25 см. Под пълна с вода тава е голял огън, а отстрани е бил инсталиран долап, който се е движал с крак от долапчията. Долапът е бил в диаметър до 1.50 метра. Нишките от отмекналите пашкули се залавят с една тояшка с която постоянно се разбъркват пашкулите и ловят нови. Събраните 10-15 нишки се слепяват през едно тесно отвърстие и се овиват на долапа. Келепите са тежали разно, но обикновено средно 60-80 драма, т.е. 200-250 гр. За долаплък през 1825 г. е плащано според сметката за 3 оки 320 драма – 35 гроша.

 

 

Богомил Даскалов

Из книжката „Копринарство“ /1931 г./ от поредицата на Б. Даскалов – „Трявна в миналото“

 

* Припомням, че преди години публикувах в групата и блога изследването на Вера Христова за копринената фабрика в Трявна, основана през 1876 г., от Стефан Кънчев /внук на чорбаджи Генко Петров/, чието дело е и първия чарк за копринени конци и гайтани в България...

Казаски изделия - част от експозицията в Даскаловата къща в Трявна.
Източник: СМРЗИ - Трявна

Млада жена в народна носия пред изкуствено създадени храсти
с пашкули, предназначени за отглеждане на копринени буби,
30-те години на ХХ век.
Източник: lostbulgaria.com

Хранене на копринени буби с черничеви листа, началото на ХХ век.
Източник: lostbulgaria.com

Почистване на пашкули на копринени буби, Ветрен дол, 1928 г.
Източник: lostbulgaria.com