Като тръгнах за Трявна настана хубаво време и ясното слънце огря по зелената росна трева. Въздухът беше чист, като сякога подир бурно време и проливни дъждове - от Търново до Трявна минахме
неколко води, и през
неравни места и остри баири. По някои си беше даже трудно да се изкачи человек.
Тези разнообразни места макар и да бяха занимателни, искаше много нещо да са
опише, но аз нищо по пътя не можех да забележа, защото много ми беше мъчно и мечтаех
нещо особено. Когато прехфърлихме така називаемата гора „Дебел рът“, която е
толкова висока, щото ся гледаха много от Тревненските колиби, ний ся спуснахме
из баирите надолу и зехме да караме конете по скоро, защото взе да ся облачи, и
за това бързахме да избегнем дъждът. Изведнъж са надвесихме над един голям и
доста стръмен баир, щото не можехме и да седим на конете, но бяхме принудени да
ги водим. От тука Трявна, което е построено в едно твърде дълбоко или ниско гаванчесто
място и през средата му тече река. Трявна е построена от двете старни надлъж по
течението на реката. Дясната старна на Трявна обикаля един баир твърде висок и
повечето гол и над него следват честите зелени усоища; този баир е толкова висок,
че не може се премина не само с кон и кола, но даже и пеши е трудно. Лявата
старна представлява несравнено от дясната по- нисък баир, който занимава доста
широко пространство и косо ся свърши.
В Трявна къщите са повече
дървени, покрити с каменни тънки плочи. Улиците са тесни и криви. Селото ся
украшава с два доста големи каменни мостове и един сахат, който е до самото
училище. Трявна има доста голямо училищно здание на два ката с правилна
архитектура, но не свършено.
Особено внимание заслужва
това село, че жителите му не са на партии, като по някои други села и градове,
но сичките се трудят
за добрата уредба на
училището. По приглашението на епитропа училищний поп Коя /* Поп Кою Витанов/,
аз требаше у нeгo право да ся запра на квартира. Святиня му живее доста далеч
от селото на половин час растояние в колиби Поповци /* „Попски
колиби“, дн. кв. Тепавици на гр. Трявна/, в доста голяма къща,
като и други Тревненски къщи. Пpиeха ме
с особена откровеност, като да съм и друг път бивал у тях. Тука аз видях примерен
родолюбец. Колкото време бях у него, останах чрезвичайно доволен от приятните
разговори, помежду неговото многочислено нравствено семейство […].
Сичките си деца той сам учи да четат и пишат. Светиня му, кога службата му не го заствавлява да ходи,
затваря са в стаята си и работи за църквите заръчано темно. Ha стол сидял пред дребните си многочислени сечива и вестник напреде му. Докле да разгледам сичките тези дреболий, ни посети Травненският нов учител г-н Кънчо Кесаров *, с когото пръв път ся запознах и проведох с него времето в тихи и умерени разговори и останах чрезвичайно доволен. На другия ден ни покани в училището и пред нас распитва учениците за даденият им урок. Предлагаше им различни аритметически […] задачи, на които учениците отговаряха удовлетворително и свободно, без да се стеснават. Г. Кесаровъ нема повече
от месец, как е постъпил в Трявна учител, но […] по своята деятелност, без съмнение, ще принесе голяма полза на Тревненското юношество. „Денят от сутринта ся познава“ - казва една пословица. Дано
Бог даде здравие на този добър учител и на Тревненските благоразумни селяне, това постоянство на всегда!
Като са свърши класът, ни поканиха неколко лица в къщите си, както и на дригят ден, в неделя, сторихме доста много визити и в понделник ся решихме да тръгнем за в Габрово.
Един българин,
Трявна, 22 юни 1859 г.
Из „Цариградски вестник“
№443. Публикувано с незначителни съкращения
* Публикацията за Кънчо Кесаров (Сахатчиолу) (1832-1875), родом от Габрово:
** Снимка:
"Градският часовник в Трявна", худ. Богомил Даскалов, 1925 г.
Източник: ОДА - Габрово
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.