Тишината казва всичко, Дяконе!
Онази гръмовна тишина, в която тънем от
години, дамгосана и от спомена за онова черно бесило. Оттогава и досега – все
същата орисия и „чест“. Нищо, че портрета ти стърчи по стените на властта и
прелива от виртуала, „изографисан“, без свян и памет, върху какво ли не – от
тела и крайници до салати. Нищо, че обърнахме паметта ти в алиби за собствената
си духовна нищета. Нищо, че колкото по-гръмки стават думите ни за тебе, толкова
по-сигурно е, че сме погребали делата ти…
Колко от тебе живее и днес? Колко от това,
заради което увисна на бесилото, сбъднахме? Тази ли България жадуваше? Или пък - тази слободия, паркетен патриотизъм и уродливо родолюбие? Този ли венец от
злоба, алчност и безхаберие…? Какво би казал сега? И, какво би премълчал?
Народе????
Почивай в мир, Дяконе Игнатий! И прощавай!
* Снимка: Васил Левски, худ. Георги Данчов
Зографина
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.