За нерадата съдба на една стара тревненска къща… Дом на единия от синовете на зографа Иванчо Кънчов

Често минавам покрай тази къща. Винаги ме е впечатлявала с красивата си, макар и запусната фасада откъм Старата улица. Преди година пред входната й порта ме доведе едно интересно сведение от художника – резбар, карикатурист и майстор на макетите на старите ни възрожденски къщи - Светлин Стефанов, а именно, че на нея е изписана година – „1893“. Именно тогава огледах по-детайлно и самата къща, доколкото можах, тъй като изглеждаше отдавна необитаема, но не си позволих да надникна в двора й. Питах и разпитвах чия е била, но така и не научих нищо. Наскоро отново минах оттам и се огорчих от вида, който бе придобила само за година – изпочупени прозорци, рухнала мазилка, спукани и изпопадали керемиди и т.н. Забвението и разрухата я поглъщаха бавно и неумолимо. Видно беше не само, че е доста по-стара от изписаната година на вратата й, но и, че някога е била красива, богата и лична. Благодарение на г-жа Стефка Гвоздиева - един от собствениците на съседния имот, където някога се е издигала къщата на зографа поп Димитър Кънчов, успях да се свържа с единия от собствениците на старата къща. Първо, за да науча повече факти от нейната история, а след това и да го алармирам за плачевното състояние на имота, който освен всичко друго, създава и сериозна опасност за преминаващите покрай къщата пешеходци. Оказа се, че 85-годишният ми събеседник Кирил Цанков Иванов, който е собственик на първия й етаж, живее във Варна и вече е уведомен от Община Трявна по надлежния законов ред за състоянието на къщата и мерките, които следва да предприеме за обезопасяването и „спасяването“ на имота. Дядо Кирил сподели чистосърдечно, че никога не е живял в тази къща и като дете рядко ходел там, най-вече през летните месеци, когато за кратко, гостувал на баба си и дядо си. Получил я в наследство от баща си и я стопанисвал, докато можел. В момента не е в състояние да се грижи за нея. Купувачи не липсвали, но искали да купят цялата къща, не само етажа. И до сделка така и не се стигнало.

Бащата му Цаню е роден през 1904 г. в Трявна. Занимавал се с финанси. А майка му Елена Иванова Иванова, р. 1907 г., е родом от с. Драгижево, Търновско.

Дядо Кирил не успя да ми разкаже почти нищо за историята на тази къща и своите предшественици. Но запомнил от баща си, че тя била наследство от баба му Рада. Именно тя се води собственик на имота през 1967 г., когато са категоризирани всички недвижими паметници на културата в Трявна. Записана е по името на мъжа си – Рада Кънчева Иванова. Дядо му, по бащина линия, се казвал Кънчо Иванов /р. 1874 г./. Той е син на Иванчо Кънчов /1845-1921/ - последния зограф от Захариевската фамилия. Именно, докато проучвах сведенията за него и семейството му, успях да открия къде се е намирала и родната му къща, за която ви разказах наскоро…

Кънчо Иванчов не продължил занаята на предците си, а завършил химия в Германия, после се завърнал в родна Трявна и станал учител, разказва дядо Кирил. Записан е под №88 в списъка на учителите, преподавали в Тревненското школо, поместен в книжката на Богомил Даскалов за историята на Тревненското училище. На 16 април 1900 г., както свидетелстват и старите регистри на църквата „Св. Архангел Михаил“, минал под венчило с Рада Цанюва Кирюва, по онова време – 20-годишна. Тя е дъщеря на Цаню Димитров Кирев /1848-1910/ – собственик на емблематичната Кирева къща, строена от Архитектон Димитър Сергюв /1851 г./. Радвам се, че дядо Кирил успя да намери и снимка, макар и похабена, на баба си Рада и дядо си Кънчо, снимани четири години след сватбата им. Оставена в дар на сина им Цаню, за да я „подарява на наследниците си“. Двамата имали трима сина – Иван /р. 1902 г./, преселил се да живее в Кюстендил, Цаню /1904 г./ - бащата на дядо Кирил, и Петър /р. 1909 г./. Последният от синовете наследил втория етаж на въпросната къща. Съпругата му се казвала Верка Сотирова Иванова /1914-1994/. След смъртта му през 1978 г., етажът наследил синът им Кънчо, който си отишъл от този свят миналата година…

С разрешението на дядо Кирил влязох в двора, за да разгледам от всички страни красивата иначе къща, която обаче, се оказа безумно достроявана и ремонтирана във времето. Уви, от достолепието на някогашния стар дом, не бе останало почти нищо. Задната фасада, по която все още личат чертите на зазидания с тухли чардак, е „реконструирана“ до неузнаваемост. По изкъртената на места мазилка на предната фасада, която заедно с входната порта, е запазена в автентичния си вид, личи паянтовия скелет на къщата - с пълнеж и измазан. Източната й фасада е с тухли и прозорци от „съвременен тип“. По думите на дядо Кирил, преди много години се наложило да я изградят наново след като рухнала… Запазен в автентичния му вид е и дуварът, който огражда имота, потънал в бурени и забрава. В близост до къщата се намира и някогашната стопанска постройка, под чиято порутена на места мазилка, личи старият паянтов градеж. По-късно тя е ремонтирана за жилищни нужди. От дядо Кирил научих и още един любопитен факт, а именно, че в мазето на къщата има кладенец, като в Райковата къща. За съжаление, нямаше как да разгледам къщата и отвътре…

„Подобренията“ по сградата са факт още през 1967 г., но според арх. Васил Паскалев, заради запазената автентична фасада към улицата и портата, както и поради факта, че тя е част от архитектурното богатство на Старата улица, „къщата, заедно с двора“ е обявена за „Паметник на културата в ансамбъл“:

„Къщата е построена на два етажа – отбелязва той. - Приземието и етажа са жилищни помещения. Етажът е изцяло наддаден с изключение на източната част, която е изцяло подновена. Уличната фасада е разчленена с два симетрично разположени еркери с видими обработени конзолни греди. Стрехата към улицата е обшита. Покривът е с керемиди. Прозорците в приземието са редово, а в етажа – групово разположени“…

Най-интересният факт около собствеността на въпросния имот, открих в архива с досиетата към най-старата кадастрална карта на Трявна от 1903 г. Оказа се, че по това време, собственик на къщата е Цаню Д. Кирев и твърде вероятно, е закупена от него като дар за семейството на дъщеря му Рада и съпругът й Кънчо, които, както вече споменах се венчали през 1900 г. На тази мисъл ме навежда и факта, че в регистъра от преброяването на населението от 1888 г., започнат през 1887 г., който се съхранява в СМРЗИ – Трявна, не намерих сведение за друг имот на името на Цаню Д. Кирев на тази улица и конкретно в близост до къщата на Поп Димитър Кънчов…

Както споменах в началото, твърде вероятно е къщата на ул. „Петко Р. Славейков“ №17 да е доста по-стара от годината изписана на входната й врата. Но тук на ход са специалистите и архитектите. Надявам се, въпреки нерадата й съдба, все пак да бъде спасена за идните поколения и да не последва печалния финал на редица знакови тревненски къщи, съхранили усталъка и обичта на своите знайни и незнайни майстори…

 

Галина Иванова 

Рада и Кънчо Иванови
Източник: Кирил Ц. Иванов

Къщата на ул. "П. Р. Славейков" 17 в Трявна,
в която някога е живяло семейството на
Кънчо Иванов - син на зографа Иванчо Кънчов
Снимка: Иван Даш

Източната фасада на къщата,
изградена от тухли и с прозорци от съвременен тип, 2025 г.
Снимка: Галина Иванова

Забвението и разрухата бавно поглъщат
и тази стара къща...
Снимка: Иван Даш

Един от прозорците на първия й етаж...
Снимка: Иван Даш

Поглед към фасадата и от вътрешния й двор...
Снимка: Галина Иванова

На преден план се вижда къщата със зазидания й чардак,
а в дясно - някогашната стопанска постройка,
пригодена за жилищни нужди...
Снимка: Галина Иванова

Входната врата за първия етаж на къщата...
Снимка: Галина Иванова

Част от автентичния дувар, който огражда имота, все още се крепи...
Снимка: Галина Иванова

Поглед към къщата /в далечината/ от двора на съседния имот...
Снимка: Галина Иванова

Частта от запазената в автентичния вид фасада на
стопанската постройка, снимана от двора на съседия имот...
Снимка: Галина Иванова