Голямата страст на Тодор Иванчов - министър-председателя с печална слава, са икономиката и статистиката

Преди две години публикувах в групата и блога статия за Тодор Иванчов, родом от Трявна *, който през периода 1 октомври 1899 г. - 12 януари 1901 г., е министър-председател на България и печели печална слава на този си пост. Днес допълвам темата с една едно доста задълбочено изследване на биографията му, дело на видния български икономист, статистик и математик - проф. Кирил Георгиев Попов /1870-1927/, който е дългогодишен председател на Българското икономическо дружество и главен директор на Дирекцията на статистиката в България. И двете институции са тясно свързани със съдбата на Тодор Иванчов, който е сред основателите на Дирекцията на статистиката и пръв председател на редакционния комитет на списанието на Българското икономическо дружество в България.

* * *

Тодор Иванчов е роден в Трявна през 1857 г. във видно българско семейство, което наскоро след раждането му се преселва в Търново. В тоя последния град малкия Тодор завършва първоначалното си образование и в 1872 г. бива изпратен да продължи в Цариград, в прочутия тогава в Роберт Колеж. Свършил с успех това училище и проявил вече своя темперамент на многообещаващ юноша, Тодор бива изпратен от родителите си през 1876 г. да продължи и добие виеше образование в Монпелие, в медицинския факултет. Обаче, оскъдните средства не му позволили да довърши образованието си и след две години, през 1878 г., той се завръща за винаги в България. Веднага със завръщането си Иванчов потърсва обществена служба и се ангажира за главен учител (1878) в гр. Дряново. Наскоро, обаче, той бива повикан в София в Министерството на Народната просвета, от където след късо престояване бива изпратен (1879 г.) в Кюстендил, да открие и организира първата българска реалка в тоя край. В Кюстендил Иванчов престоя 1879-83 г., когато напуска директорската служба и се установява в София, като се предава на обществен и политически живот между другарите на П. Каравелова.

След детронирането на Първия български княз Батемберг, Иванчов бива поканен да заеме поста Министър на Народната просвета, на който пост остава до избора на княз Фердинанд. През есента на 1887 г. Иванчов е бил избран народен представител от Кюстендил, след което той всецяло се предава на активна политическа дейност. Обаче, тая последнята наскоро му съвсем опротивява и през 1893 г. той се отказва от политиката и потърсва държавна служба. През 1895 г. бива назначен Директор на Статистическото бюро, което управлява 6 години и го напуска през 1899 г., за да заеме поста Министър на Народната просвета в кабинета на Греков-Радославов. Година след това той поема шефството на правителството и като Министър-председател заема портфейла на Министерството на Външните работи и Изповеданията, и временно управлява Министерството на Финансите.

През 1901 г. Иванчов напуска властта. Преживел много през време на управлението и особено непреривно след него, сломен в здравето си, се отказва за винаги от всяка политическа дейност. Той се предава на безуспешно лекуване и на 20 декемврий 1905 г. почина в странство, в Париж, в един санаториум.

Изходящ от оная генерация която изнесе възраждането на България и го оформи във финалните му прояви в предосвободителните въстания, черковния въпрос и след това в туряне първите основи на новата държава, Тодор Иванчов представлява една от едрите фигури от тая генерация. Горещ темперамент и енергична натура, Иванчов е притежавал проницателен ум и рядък организаторски талант. Още при първото съзнание за самостойна дейност Иванчов се предава на служба на обществото. Той жадува да твори и създава. Оценен още от първия момент на своята дейност, скромния дряновски учител обръща внимание на Министерството в София, където веднага бива повикан и където Дринов, Иричек и по-сетне Петко Каравелов виждат в негово лице енергична дясна ръка. 22-годишният Иванчов бива изпратен в Кюстендил, в тоя непроходим край на тъмнина, за да тури първите основи на първата реалка с пансион в западна България. Неговите ученици, вече побелели хора, и до днес разказват за оная любов, с която той вършил своето дело и за оня култ, който той представлявал за учениците си.

Учебното дело силно пристрастява Иванчов. Принуден наскоро да се отстрани от пряка служба по образованието и да се предаде на активна политика, Иванчов не престава да се занимава и работи по народната просвета. И когато след детронирането на княз Батемберг бива поканен да поеме министерски пост, той посочва и поема портофейла на Народната просвета. Също, той поема това министерство и когато 12 години по-късно, 1899 г., бе повикан да вземе участие в управлението. Ако и заемал поста на министъра на просветата през най-бурните времена на политическия живот на България и ако кратковременното му министерствувание и да не е позволило да се ориентира и прояви на широко, обаче все пак българската народна просвета носи и до днес следи от неговото управление.

Стабилизиране уредбата в народната просвета, стабилизиране на създадените и признати за полезни институти - това е характеристиката на политиката на Т. Иванчов като Министър на Народната просвета. Той не е любител на новаторството и прибързаните реформи. Той желае крепкост и положителна дейност на създадените институти.

Останал вън от управлението от 1887-1893 г. Иванчов  скоро се насища на политическите борби и потърсва непосредствено творческа работа. Положителния му ум още от първите моменти на службата му по народната просвета оцени значението на статистиката в създаването и живота на новата държава.

През 1893 г. той успява да заеме поста шеф на статистиката, тогава бюро; тук в това учреждение, основано първоначално от друг виден общественик, деец от същата генерация, Михаил Сарафов, Иванчов намира своята стихия. С порив на младенческа любов и с една буйна енергия той се предава изцяло на новата служба. Непозната за него до тогава научна област, той в скоро време я завладява. Незабавно свързва връзки с европейските статистически институти и успява чрез лични свои качества да влезе в близки отношения с видни учени, всесветски светила.

В късо време Иванчов заживява с идеята да повдигне тоя институт до висота европейска. Тая идея запълва цялото му същество и той полага за нейното осъществяване една небивала настойчивост и воля. Той не се спира пред нищо, не отстъпва пред никого. Целия му авторитет на държавник, всичките му връзки с държавници и политически лица, всичкото влияние където може да го има, той употреби за своята цел. Той обяснява, убеждава, обещава, моли и успява в срок от три години да се сдобие да му даде държавата възможност да реорганизира завареното от него Статистическо бюро в една солидна и жизнена автономна Дирекция на статистиката.

В 1897 г. Иванчов успява да прокара първия закон за Дирекцията на статистиката, който създава един автономен централен статистически институт по последната дума и желание на статистическата наука. През същата година той прокарва и първия закон за всеобщото преброяване на населението, сградите и добитъка през всеки 5 години. Заварил статистическата функция на държавата крайно ограничена, той трескаво и бързо я развива и разширява, като се мъчи да я прокара да проникне във всички клонове на стопанския и социален живот. И след 6-годишно управление, когато през 1899 г. напусна Дирекцията за да стане министър, той остави тоя институт в положение, което се признава от всички европейски компетентни среди за образцово и по организация и по дейност.

Неговия организаторски талант е бил тъй силен, че и до днес още в Дирекцията продължават традициите и установленията положени в тоя институт от покойния Иванчов.

Натура обширна и широка, сменил бурния политически живот с научно-техническа статистическа работа, Т. Иванчов не се задоволява само в нейния служебен ограничен кръг. Обществения му инстинкт не го оставя спокоен. За него е тясна служебната маса и статистическата публицистична служба. Той търси широка обществена арена от новата си кариера. И той я намира в създаденото през 1895 г. обществено течение за стопански изучвания и мероприятия.

Това е епохата на първото пробуждане у българската интелигенция за изучване и защита на националното стопанство, първото обществено раздвижаване за създаване организиран идеен живот в тая посока. В 1895 г. се създаде Българското Икономическо дружество и същевременно търговско-индустриалните камари в България. Т. Иванчов се явява между хората стоящи на чело на тая вълна. Наредил се между ония интелигентни, които много способствуваха за създаване правилна насока на това течение, той вложи целия си темперамент в тая дейност. Той пръв, с малцина свои другари, схвана правилната насока на Българското Икономическо дружество.

Като пръв председател на редакционния комитет на дружеството, той чертае плана и инициативата за създаване на неговото списание и реализирва тая идея през 1896 г. Неговата енергия в това отношение е непостижима. В оная епоха, когато за пръв път се явяваше икономическо списание в България и когато българската интелигенция бе почти чужда на стопански въпроси и писатели по тях почти не съществуваха, Иванчов влага цялата си енергия за да ги създаде. Той почва от себе си и първата книжка на списанието излиза с негова, статия за външната търговия на България, пръв опит на това поле. Съвременниците си спомнят с каква енергия и с каква преданост той ходеше из правителствените канцеларии да търси сътрудници на списанието. Той убеждаваше, насърчаваше, даваше теми и образци и се мъчеше да импровизира и създаде писатели по икономическите въпроси. Неотстъпчивостта и окуражаването му дават резултат, което се вижда от първите годишнини на списанието. Особено той бе неотстъпчив към шефовете и чиновниците с образование, заемащи служба от стопански характер. От тях той неотстъпно искаше - „да му напишат нещо за списанието“.

Живота на Икономическото дружество става живот на Иванчева. Не задоволен само от списанието на дружеството, Иванчов замислюва да организира неговите дружествени срещи. Инициативата се реализира и през 1897 г. той открива първата публична другарска среща на Българското Икономическо дружество. Заедно със своите другари и сътрудници от учения комитет на дружеството, Иванчов съумя да създаде от тия срещи един популярен стопански съвет за изучване и разглеждане всички актуални стопански въпроси из българския живот. И ето вече 28 години поставената цел на дружествените срещи се поддържа и пази като скъпа традиция и през аудиторията на ежеседмичните другарски срещи на Българското Икономическо дружество са минали, като през стопански парламент, всички злободневни въпроси от стопански характер през тоя период.

Като държавник Т. Иванчов има нещастието да заема министерски пост в един от най-трудните политически моменти. Идването на власт на правителството, в което Иванчов стана министър в началото на 1899 г., съвпада с епохата на най-жестоката финансова и стопанска криза известна в България отначало до последните войни. Народното стопанство, преживявайки последиците от най-неплодородните и гладни години 1897-1898, бе наложило своя гнет в управлението на страната, която се намираше в крайно затруднително положение. Въпреки това, Иванчов се мъчи да прояви своя темперамент. Той енергично се залавя да дири спасение. Сменил в късо време министерството на Народната просвета с министерството на Външните работи и заел председатeлското място и през късо време управляващ Финансовото министерство, Иванчов има щастливата идея да сключи междусъседската търговска спогодба с Турция (1900 г.), една спогодба с толкова благоприятни последствия за българското народно стопанство. Същевременно той замислюва да организира Финансовото министерство, за която цел, като първа крачка, открива специална статистическа служба при министерството. Обаче, в търсенето средства за спасение, правителството попадна на нещастната идея за десятъка, която има за последствие държавния съд и големи огорчения за Иванчова, които му сломиха живота.

Починал през 1905 г., Т. Иванчов остави траен спомен между първите дейци, общественици и държавници, строители на нова България и два свои вечни паметници - едина в Дирекцията на статистиката, другия в Българското Икономическо дружество.

 

Кирил Георгиев Попов

Списание на Българското икономическо дружество, кн. 1-3, 1926 г.

 

 

* Тодор Иванчов /1858-1905/ е родом от Трявна и е внук чорбаджи Тодор Попиванов (р. 1789 г.). Дядо му, на когото е кръстен, е първият селски чорбаджия, избран от населението в Трявна през 1858 г., след влизането в сила на наредбата за чорбаджилъка в Търновския санджак. Личният тревненски чорбаджия е син на поп Иван Тодоров, свещеник в църквата „Св. Архангел Михаил“ (1800 г.) и брат на бунтовния тревненски свещеник поп Алекса Скевофилат. Съпруг на Ана х. Христова Даскалова – дъщеря на стария чорбаджи Христо Даскалов /1750-1830/, собственик на емблематичната Даскалова къща в Трявна. Неговият син Георги Тодоров Попов /1839-1885/ пък е сред пионерите на фабричната индустрия в Трявна, кмет на „градеца“ (1881-1882) и народен представител (1881 г.). А брат му хаджи Иванчо Казасов (р. 1810 г.) е баща на бъдещият министър – председател Тодор Иванчов. Майка му се казвала Йона, но за съжаление, не се знае нищо повече за нея. Тодор Иванчов се жени за сестрата на проф. П. Н. Райков – Деша /1854-1927/ и двамата имат три дъщери – Тота, Йона и Мария. Последната е съпруга на юриста д-р Петър Тотев Брънеков.

Тодор Иванчов като директор на
Педагогическото училище в Кюстендил.
Източник: РИМ - София

Деша Райкова,
съпругата на
Тодор Иванчов.
Източник: "Пантеон на
тревненския елит",
Лалю Метев, 2012 г.

Тодор Иванчов заедно със служител на турското дипломатическо
представителство в София.
Източник: РИМ - София