Тревненски бУдил: Строил ли е уста Генчо Кънев месджида в днешното село Любичево?

Преди време, когато публикувах материала за градежите на уста Генчо Кънев /1828-1890/ в Омуртаг, където той строи църквата „Св. Димитър“ /1860 г./, както и къщата на баба Иванка Хаджийката /1876 г./, в която днес се помещава Историческият музей в града, получих едно сведение от г-н Мирослав Тошев – директор на музея, че оцелялата до наши дни „джамия“ в с. Любичево, Търговищко, е строена от нашия именит Първомайстор. В същия времеви период уста Генчо Кънев работи в Търговище, където през 1863 г., заедно с Архитектон Димитър Сергюв строят училището „Св. Седмочисленици“, както и Хаджиангеловата къща /1863 г./, в която днес се помещава Етнографския музей в Търговище. Първомайсторът строил и още редица „неуточнени“ постройки в днешния областен град, според сборника „Тревненска художествена школа“.

Сведението от директора на музея в Омуртаг за майстора на „джамията“ в с. Любичево, достигнало до него при проучванията му в района на Тозлука и Герлово /Североизточна България/, но за съжаление не успял да открие никакви документални доказателства за авторството на този градеж. Благодарна съм му и за снимките на „джамията“, заснети през 2012 г., които днес прилагам към публикацията. Свързах се с Районното мюфтийство в Търговище, от където обаче ми съобщиха, че не разполагат с исторически сведения за този мюсюлмански молитвен дом. И тъй като той е доста преустроен във времето, вероятно авторството на личния ни тревненски майстор, който освен християнски черкви, обществени сгради, къщи, мостове и др., гради и синагоги и джамии в България, за съжаление рядко документирани, трудно би могло да бъде установено. Знайно е, че той строи джамията „Саид Паша“ в Русе /между 1856-1860 г. според арх. Н. Тулешков, а други източници сочат годината на градежа й през 1876 или 1839 г./. Колкото до Ашъклар (дн. с. Любичево), според историческите сведения, в миналото официално действали два месджида * - „Ходжа Хюсеин джамия“ (Hoca Hüseyin) и „Бербер Мехмед джамия“ (Berber Mehmed). Те са документирани от изследователя Екрем Хакъ Айверди. До наши дни в селото е запазена сградата само на една от тях, но липсват сведения коя точно от двете описани от Екрем Айверси, е оцеляла до наши дни. Поради липсата на оцелели надписи (китабе) върху самата постройка и факта, че през ХХ век много от старите храмове в района са претърпели основни ремонти или пълно преустройство, съвременната действаща сграда на джамията, обединява наследството на някогашните две махали, но в архивите на Главното мюфтийство тя се води под общото наименование на населеното място – „Джамия – с. Любичево“.

В статията си за култовите селища на мюсюлманите сунити в Герлово и Тозлука през XVIII – XIX век, д-р Невена Неделчева – главен уредник в Исторически музей - Попово, отбелязва, че характерна архитектурна особеност на голяма част от джамиите в Герлово и Тозлука е тяхната дървена конструкция, изключително разпространена в Североизточна България, но като тип култова архитектура, те не са изолирано явление, свойствено единствено за този регион, а се откриват и в други части на империята.

„Голяма част от запазените и до днес джамии в селища от двете области не са точно датирани и липсват документи, потвърждаващи датата на тяхното строителство – пише още д-р Неделчева. - Това, което установихме по време на собствените ни проучвания е, че почти без изключение джамиите и месджидите в Тозлука са от периода XVIII – първата половина на XIX в. Общото между всички тях е обстоятелството, че, с известни изключения, са претърпели някакви ремонтни или поддържащи дейности, в някои случаи оказали се „животоспасяващи“. Поради това е трудно да представим в пълнота оригиналния вид на една част от тях и да открием следи от строителен надпис, който да спомогне за по-точното датиране на сградата“.

Нидерландският историк и изследовател на Османската империя Махиел Кийл също не посочва конкретна година на съществуването на джамията в днешно Любичево, нито описва самата сграда, тъй като в студията си за Тозлука, споменавайки името на въпросното селище, той прави това изцяло на базата на исторически документи и регистри от османската епоха, а не чрез описание на реални сгради на терен. Хронологията на документите, които той използва и цитира за селото, обхваща периода от 1479 г. до 1873 г.

Ето какво пише М. Кийл по адрес на османската архитектура в „дунавските земи“ и по-конкретно по адрес на джамиите:

„като вземем предвид старите фотографии, можем да установим, че в тази обширна област се е появил и развил един особен вид джамия: обширна правоъгълна сграда с плосък дървен таван или най-много с вписан дървен купол, покрит с керемиден покрив с малък наклон. Една такава конструкция е много по-лека от покритата с каменен купол джамия, тъй като стените могат да са много по-тънки и цената да е наполовина или на две трети от тази на една каменна сграда. Ако се използва зидария с ломен камък, цената би била дори по-ниска, отколкото ако градежите са изпълнени с финия бял варовик, който изобилства в Дунавска България. Запазените останки показват, че пашите и аяните предпочитат каменните джамии. Богатите занаятчии използват ломен камък, а дарителите от по-малко заможните групи се задоволяват с дърво и кирпич“…

Строил ли е уста Генчо Кънев месджида в днешното село Любичево? Или пък само е ремонтирал, или възстановил сградата на старата джамия, оцеляла в едната от махалите на селото? А, може би, този градеж няма общо с името и строителната му дейност в района… Все въпроси, на които, уви, едва ли бихме могли да отговорим с категоричност, но си заслужава да се проучат, въпреки многобройните ремонти и преустройства на сградата през годините.

Галина Иванова

* В конкретния случай става дума за по-малка джамия или специално обособено помещение за молитва, което няма минаре и в което обикновено не се провежда голямата петъчна молитва (Джума), а се използва за петте ежедневни молитви