Типографското производство в България след Освобождението. През 1910 г. в Трявна има една печатница с двама работници

 Въвеждането на печатарството в днешна България, според 10-год. отчет на бившето Бълг. Типографско Д-во, трябва да се счита от отварянето печатницата на бившата Дунавска област в Русе (1865 г.), устроена от главния управител на тая област, Митхад-паша. Тя е интересна за нас не само за това, че е създала първите български печатари върху българска почва, но и защото е била добре уредена, като приемаше за ученици само просветени младежи, някои от които живеят и до днес.

Първите печатници в освободена България са били ония на Янко С. Ковачев в Пловдив и София (1877-78 г.), технически устроители и работници на които бяха някой от дошлите от Ромъния българи-словослагатели. По-сетне, в 1879 г., се откри печатницата на Б. Прошек (днешната Придворна печатница), а през февруари 1881 г. се учреди и Държавната печатница, която още от начало бе доста голямо заведение.

Върху по-нататъшния развой на българските печатници съществуват твърде оскъдни сведения. През 1883 год. е събрана една частна статистика за числото на печатниците в България и през 1891 г. е събрана втора, резултатите на която са изложени в Типографския Алманах, издаден от Бълг. Типогр. Д-во същата година. Статистиката, която ний произведохме тази година, с общото съдействие на официалните органи на Типографския Раб. Съюз в България, е вече трета. […]

През 1883 г. в България е имало всичко 23 печатници. До 1891 г. те се възкачват на 55, а в 1910 г. достигат до 164. От 1883 до 1891 г. печатниците се увеличават с 32, от 1891 до 1910 г. - със 109. Или всичко от 1883 до 1910 г. печатниците в България се увеличават с 141. /* Бел. Г. Иванова. Съгласно публикуваните в доклада статистически данни, през 1910 г. в Трявна има една печатница, а за предходните години /1883 и 1891 г./ – липсва такава/.

* * *

Развитието на печатното производство у нас се намира в тясна връзка с развитието на нашето печатно слово. А развитието на българския печат води началото си от твърде далечно време - както се знае, „Царственикът“ на Паисия, напечатан още през 60-тех години на XVIII в., бе първата книга излязла на български през време на петвековното робство. Но още много години трябваше да се минат, до гдето развитието на българското печатно слово да изиска устрояването на български печатници. Едвам към средата на XIX век в някои цариградски печатници захванали да печатят с български букви. По-нататък, от 1867-1876 г., благодарение засилването на българския революционен печат, отвориха се печатници в Букурещ, Браила, Гюргево и Белград, най-забележителната от които бе тая на покойния борец за свободата и писател Любен Каравелов. Но особен импулс за своето развитие българският печат доби след освобождението на България.

Трябва със съжаление да се констатира, че до сега липсват каквито и да било сведения върху развитието на българския периодически печат от освобождението до сега. Поне ние не знаем за съществуването на такива. А развитието на печата - главно периодическия - съставлява за нас какъв-годе исторически интерес само в свръзка с неговото влияние за досегашното техническо и количествено развитие на българските печатници и числото на работниците. Едвам напоследък г. Б. Дякович, бившият уредник на пловдивската народна библиотека, е напечатил в „Пряпорец“ (бр. бр. 33 и 55 - 1910 г.) своите изследвания по въпроса и то само за 1908 и 1909 г. При все това, г. Дякович ни дава и някои сведения за числото на основаните периодически издания от преди 1881 до 1908 г. От тях се вижда, че преди 1881 г. са били основани 1 списание и 2 вестника, всичко 3. От 1881 г. до 1908 г. са основани общо 178 вестници и 100 списания.

Поради спирането на някой вестници и списания през предшествуещите години, към 1 януари 1908 г., останаха да съществуват само 98 вестници и 82 списания - всичко 180. Броят на основаните през същата година периодически издания бе: 19 списания и 82 вестника - всичко 101. През същата година престанаха да излизат 20 списания и 32 вестника, основани в предшествуещите години и 8 списания и 39 вестника, основани през 1908 г., тъй че към 1 януари 1909 г. останаха да излизат всичко 73 списания и 109 вестника. От вестниците през 1908 г., ежедневно или 6 пъти седмично са излизали 19.

През 1909 г. са излизали всичко 300 периодически издания (останали от 1908 г. - 73 списания и 109 вестника и основани през 1909 г. - 26 списания и 92 вестника); от тия издания 99 са списания и 201 вестника. От последните всекидневно са излизали 17 вестника, 2 или 3 пъти седмично - 24, седмично - 105, двумесечно - 1, тримесечно - 2, неопределено - 9. От списанията месечно са излизали 72, седмично - 4, двуседмично - 9, двумесечно - 3, тримесечно - 5 и пр. […]

Независимо от периодическия печат, който съставлява главната и постоянна работа в българскитe печатници, в послeднитe се печатят и маса непериодически издания на различни издателски фирми, учебници, разни книжа за официални учреждения и търговски фирми, числото на които, за съжаление, не притежаваме.

* * *

Паралелно с развитието на печата, както казахме, върви усилването на печатното производство, а като следствие на това - увеличаването числото на печатниците, числото на работниците и машините в тях, както и развитието на печатната техника. В събраните до сега две статистики (1883 и 1891) липсват всякакви сведения за числото на печатарските работници и печатните машини в разните градове, с изключение само на някой печатници в София.

[…]

През 1910 г. в българските печатници има общо 1549 работници и 642 машини. /* Бел. Г. Иванова. Според статистическите сведения за 1910 г., печатницата в Трявна, разполага с 2 работници и 4 машини/.

По професия, печатарските работници се делят главно на словослагатели, книговезци, машинисти, подавачи (подмашинисти), приемачи (ученици при машините) и слуги (въртачи). В българските печатници има общо словослагатели - 907, книговезци - 195, машинисти и подавачи - 152, приемачи - 23, слуги (въртачи) - 32 и разни други специалности - 240. /* Бел. Г. Според статистическите данни в печатницата в Трявна, през 1910 г., работи 1 словослагател и 1 въртач/.

След констатиране напредъка в количественото развитие на българските печатници, от особен интерес за нас е, да следим развитието на печатната техника. Ще започнем от машините. За сега у нас има главно печатни машини (които обемат най-малко ½  кола за печат или 2 обикновени вестникарски страници), американки (малки машини, които могат да печатят дребни печатни форми), машини за рязане хартия (резачки), машини за шиене с тел (шивачки), машини за дупчене (перфорирни), машини за номериране и пр.

В първите години след нашето освобождение, някои от българските печатници са започнали да печатят само на преси - машинки, които днес в печатниците служат само за вадене коректура на първоначалния набор. Други пък още тогава са въвели големите печатни машини или американки. Обикновените печатни машини, въведени у нас в началото на освобождението, са били твърде непрактични. Повечето от тях са били от система „Маринони“ или „Сигел“ (фабрики, които днес не съществуват) и докарани за по-ефтино от някой съседни държави. Поради непрактичното съчетание на разните части, тази машина се движи твърде тежко и въпреки голямата енергия, харчена от въртача, последнята не е могла да изкарва повече от 500-600 печатни листа на час. При това, движението й се съпровожда от твърде голям шум - нещо, което твърде справедливо накара печатарските работници да я наричат латерна. Подобни „латерни“ има и до днес в някои печатници из провинцията.

Като характеристика за състоянието на първите разнородни наши печатни машини може да послужи една от тях запазена и до днес в печатницата на К. Зингирлери (ромънец) в Ямбол, която няма и най-елементарните приспособления за нейното движение - самият й фундамент трябва да се бута назад и се дърпа напред с ръка.

Бързото развитие, обаче, на печатното производство изискваше и бързо усъвършенствуване на машинната техника. Към началото на 90-тех години от миналия век в България нахлуха обикновените Цилиндрически (скоропечатни) машини, повечето поръчани от фабриката АІbегt & С-о FгаnкеnthаІ в Германия, които се въведоха почти в всички софийски печатници и голяма част от провинциалните.

Поради удобната си конструкция, тази машина се движи по-леко - с въртач, изкарва средно 1000 печатни листа на час, а с мотор - до 1200-1800. Машината съдържа един цилиндър, до който, около особен друг цилиндър, се движат валците с мастило. След всяко едно завъртване на главния цилиндър, машината изкарва печатан лист.

Към началото на 1900 г. у нас се въведоха дублите скоропечатни  машини, които имат всички свойства на обикновените скоропечатни машини, с тая разлика, че в тях има по 2 цилиндра и работят двама подавачи, от което следва, че те изкарват и двойно повече работа. Ако се не лъжем, тази машина е въведена най-първо в Държавната печатница, а по-сетне в печатница „Дневник“ и в печатница „Време“ (днешна „Пряпорец“).

Но по-нататъшните нужди на печатарството, особено при бързото увеличаване тиража на ежедневната преса, не можеха да се задоволят само с тия нововъведения в машинната техника. Обикновените машини ангажирваха около себе си и известен персонал (машинисти, подавачи, приемачи, а след това - сгъвачи и пр.) и притежателите на печатници решиха да се освободят от тоя персонал, или поне да го намалят до минимум. За тази цел те въведоха полуротационната машина („Вечерна Поща“), а по-късно и ротационната („Вечерна Поща,“ „Дневник,“ „Шангова Поща“).

Ротационната машина има това свойство, че печати на стереотип (така се запазва винаги здравината на буквите, като формата се стереотипира по-рано), формата е обвита на цилиндрите – най-малко има 2 цилиндра - и печати средно 10,000 екз. на час. Тя работи без подавач и печати безкрайна, обвита на кълбо книга, която сама машината отрязва на необходимия за всеки случай формат, сама ги подлепва, ако има нужда, и сама ги сгъва. Полуротационната машина има същите свойства, само че тя може да печати и стереотипирана форма и форма с букви.

Освен горните машини, заслужва отбелязване американската (Муhlе) машина, въведена прeди няколко години в Придворната печатница, а напослeдък и в Държавната. Тази машина има 2 фундамента - единия за формата, а другия за разбиване на мастилото. Цилиндрът й се върти два пъти за изкарване печатан лист; последният излиза над машината, в противовес на скоропечатните машини, който изкарват печатния лист зад машината и по такъв начин имат нужда от особен приемач.

* * *

След печатните машини, ние трябва да се спрем накратко и върху развитието на американката. Прогресът и в техниката на послeднята е голям. Първите наши американки са били твърде малки, обикновено движени с ръка и за това в тях е могло да се отпечатят само твърде малки форми - визитни карти, етикети и пр.

След малко у нас се въведоха големите американки, повечето от системата FгаnкеnthаІ, Pustafu-Perl, Mailаnder и пр., които днес изпълват почти всички печатници в България. Тия американки се движат с крак (където няма мотор) и могат да печатят дори по една вестникарска страница (1/8). В много от провинциалните наши печатници тази американка съставлява единствената в тях машина за печат.

Но успехът на американките у нас не спира само до тук. Преди няколко време у нас се въведе американката „Феникс“ (Придворната печатница) - една твърде усъвършенствувана американка, която дава особен подтик на производството в горнята печатарска фирма, а днешният директор на Държавната печатница г. Кирков въведе пръв преди 3 месеца автоматичната американка, която печати цели 14,000 плика (или етикети) на час!...

* * *

Трябва веднага след това, да се констатира и стремлението към изместването на работниците-сгъвачи от специални за това машини. Напоследък са въведени у нас 7 сгъвачки, от които 5 в София и 2 в Пловдив. Заедно с това, през последните години в България са внесени маса шевни машини (шивачки), машини за рязане хартия (резачки), машини за дупчене (перфорирни), машини за номериране (номерирни) и др.

Всичко в българските печатници има 197 печатни машини, 149 американки, 54 шивачки, 51 резачки, 44 перфорирни и 147 разни други (номерирни, преси, литографни, словоливни и пр.) - всичко 642 /* Бел. Г. Иванова – От тях, печатницата в Трявна, разполага с 1 печатна машина 1, шивачка - 1, резачка - 1, перфорирна – 1/.

Една промяна днес ние трябва да отбележим също и в двигателната енергия на машините. До като в първите години след освобождението машините навсякъде се караха от специален за това човек (въртач), по-нататък много от печатниците в София и някой в Пловдив и Варна въведоха газовите и бензинови мотори, както и парните машини. След въвеждането на електрическата инсталация в София, повечето от софийските печатници въведоха електрическите мотори. От 33 софийски печатници, мотори са въведени в 29. Днес ние имаме в българските печатници 92 мотора, от които 87 електрически (в София), 3 бензинови (в Пловдив) и 2 бензинови (във Варна).

След констатирането техническия напредък в печатните машини, американките и сгъвачките, ние трябва да отбележим накратко и промяната в набора на печатните форми. Известно е, че печатните форми (с обикновен набор) се набират на компас от словослагателите. Всеки един от обучените словослагатели, при една средна енергия, и при един 8 ½ - часов работен ден може да набере до 8,000 букви (около 4 стр. - формат 63/95). Изключение се прави при акциденцията (сложна табелна работа), за изработването на която се изисква по-дълго време. През 1909 г. в София се въведоха за пръв път наборните машини. За да се види какво влияние указва наборната машина върху производството, както и върху положението на работническия труд, ние трябва да споменем, че една от тия машини по работата, която изкарва, може да замести от 3 до 4 души словослагатели! Ето защо въвеждането на наборните машини у нас, заедно с автоматичните печатни машини, съставлява цял преврат в нашето печатно производство, който дава силен подтик на неговото развитие.

За сега у нас са въведени 4 наборни машини, от които 3 в Държавната печатница и 1 в Придворната - всички в София.

* * *

Както отбелязахме в началото на статията си, главната работа в нашите печатници съставлява периодическия печат. От сведенията, които г. Дякович дава за днешното състояние на последния се вижда, че той е концентриран главно в София - всички ежедневни вестници у нас (17), както и по-голямата част от списанията (72), излизат тук. Независимо от това, в София излизат и маса други вестници и брошури. Съществуването на голям брой издателски фирми в София, както и на много научни дружества, които имат свои печатни органи, дава възможност на софийските печатници да бъдат винаги претрупани с работа. Дребните поръчки на разните държавни, обществени и търговски учреждения (с изключение ония, които имат голям тираж), съставляват второстепенната работа на софийските печатници. С последнята се занимават главно по-дребните печатници в столицата, които нямат възможност да се ангажират с по-крупна работа. Другояче стои работата с провинциалните печатници. Там поради слабият развой на периодическия печат, както и поради липсата на що-годе закрепнали издателски фирми, главната работа в печатниците съставляват поръчките на окръжното, околийското или общинско управления и тия на разните дребни и едри търговци. Само в някои по-главни градове (Пловдив, Варна, Търново, Русе, Шумен) печатниците се занимават и с отпечатване на учебници.

Това положение на работата, разбира се, не може да не укаже своето влияние и върху развитието на печатното производство в различнитe градове, както и върху трудовитe условия, при които са поставени работниците, заети в него. […]

В София има общо 33 печатници, в които са заети 959 работника. Благодарение на силната работа, а още повече благодарение покровителството на закона за насърдчение местната индустрия, в софийските печатници са въведени 316 машини, движени от 87 електрически мотора. […].

/* Бел. Г. Иванова – Печатниците в провинцията са общо 131, сред които и е и тази в Трявна, която носи името „Учител“ и разполага с 1 печатна машина, 1 резачка, 1 перфорирна, 1 шивачка; Словослагател-машинист - 1, въртач – 1/.

* * *

Заключението, което може да се извлече от всичко горeизложено е, че печатарството у нас, както количествено, тъй и технически се развива главно в София - културният център на цяла България. Общо взето, печатното производство в нашата страна от освобождението насам има един неочакван напредък, сравнително нормалния развой на печатарството в другите страни, особено в Сърбия. Като се има предвид, обаче, слабият сегашен процент на четящия и грамотен свят, в България - от една страна и от друга - стремежът към разширяване образованието всред по-голямата маса на подрастваещите поколения, ние можем с положителност да речем, че българското печатно производство тепърва има да преживява свой период на разцвет. Близкият подем в печатарството ще бъде същевременно и неизбежната логика от бързо развиващите се производителни сили у нас, а следователно, и от общите културни нужди на съвременна България.

 

 

М. Бенмайор

Секретар на Типографския работнически съюз

 

Из „Списание на Българското икономическо дружество“, кн. 3-4, 1910 г.

 

** Бел. Г. Иванова - Препубликувам богатата на статистически данни статия, със съкращения, заради големия й обем, като споменавам само сведенията, отнасящи се до Трявна. За съжаление, не успях да открия повече информация за, вероятно, първата печатница в нашия град и за нейния собственик. Предполагам, че в „Учител“, както се е наричала, са отпечатвани по-скоро разни материали за учрежденията и др., а не периодика и книги. Другите две печатници в Трявна – на Боню Ненков и на Васил Зидаров, функционират през 30-те години на миналия век…

 

* Словослагатели в печатницата на Христо Г. Данов, Пловдив, 1905 г. Снимката е илюстративна.