Тревненски бУдил: Интервю в минало време

Страдам за младите хора

Почти всички в Трявна я познават или са чували за нея. Мнозина свързват ученическите си години с нейното име. Научила е много деца да четат и пишат и на поглед към света. 35 години от живота си г-жа Кина Резачева посвещава на тревненското училище „П. Р. Славейков“.

Родена е на 25 май 1920 г. в с. Околиите, до Бижовци. Завършила средното си образование в Русе, където семейството й живее дълги години. Заради работата на баща й, строител, често сменят дома. Така, през 1930 г. заминават чак за Цариград. Там Кина Резачева постъпва в прогимназията „Екзарх Йосиф“ и още от първи клас (сегашния пети) започва да учи и френски, освен български и турски. След това продължава във френско училище в квартал Галата.

Баща й заминава на гурбет в Персия и повече не се връща. Помни го като добър, скромен и работлив човек. По-късно правят опити да го издирят, дори чрез Червения кръст, но напразно. По онова време много българи са имали същата участ.

За семейството настъпват тежки години и през 1935 г. се връщат в Русе, вече сами. Там Кина продължава да учи във френска гимназия. Налагало се и да работи, за да бъде по-леко на семейството. После заминава в Пловдив, в учителския институт „Неофит Рилски“. Имала и други желания – за медицина или фармация, но сега смята, че Господ си е знаел работата и не случайно попаднала в учителството.

Според правилника на института, студенти, желаещи да получават стипендии, предоставяли не само свидетелство „за бедност“, но се явявали и на конкурс. Трябвало да направят съчинение по изразите „къдрав перчем, кавал и привечер“, както и да напишат каквото знаят за Енвер Ходжа и стихотворение наизуст. Г-жа Резачева е една от тримата, получили право на стипендия от фонд „Даровити деца“.

В Пловдив, както казва, среща най-красивия мъж, който става спътник в живота й – Васил Резачев. Забележителен бил по излъчване и вътрешно богатство. А се оказало, че и той оценил нея заради същото…

Едновременно завършват и се оженват и през 1942 година. Заминават за Айтоско и там учителстват една година. За да не бъде сама през времето, когато той служи, г-жа Резачева, си подава документите за учителка в Трявна, Станчов хан, Царева ливада. Назначават я в Трявна. По онова време, 1943 г., директор на гимназията е Борис Попалександров, баща на композитора Александър Попов. 14 души общо е учителският колектив, между които Петър Сергев, Иван Пинтев. Г-жа Резачева преподава български, френски, история, география, конституция.

Оттогава, докато се пенсионира, през 1975 г., работи все в гимназията. И сега й е приятно да ходи там, а и винаги я канят за празника на училището. Има си дори любимо място в учителската стая.

Четири години е работила в музея, като екскурзовод. И оттам пази скъпи спомени. Продължава да се вълнува, когато минава край училището и музея. За нея те са светини. Обича много Трявна, заради будното й минало, но смята, че не умеем да се гордеем с нашата история… Страда за днешните млади хора. Според нея всички трябва да участват във възпитанието им – да говорят, да съветват. Държи на униформата – тя респектира човека. След училище могат да се обличат, както си искат и имат време да изградят вкуса си. За жалост няма го вече и онова здраво българско семейство от миналото, което изграждаше личности. Отвращава се от т.н. „домашно кино“. А и по телевизията вървят толкова лоши неща. Липсва подбор, и никой не си прави труда да обяснява на децата какво гледат, а те всичко попиват…

Тревожи я сегашното икономическо състояние на държавата. Никой не произвежда, всеки търгува. Презира днешните „нагодчии“. Човек трябва да е скромно облечен, дори беден, но честен пред себе си. Олекна душевността на българина, смята г-жа Резачева. Материалното преобладава и няма милост към хората. Ужасен за нея е фактът, че се рушат манастири и църкви, а те заслужават най-голямо внимание, защото са поддръжници на нацията. Религията е много важна – определя същността на един народ. Нужно е да има почит към нещо, което е по-голямо от нас – към Бога, но българинът трябва да почита нашите си празници, нрави, обичаи, език.

Какво прави сега?

Готви сладки манджи – стари, български… За един човек в „третата възраст“ здравето е най-важно, да се радва на деца и внуци, да им помага. Гледа телевизия, слуша радио, интересува се от съдбата на България. Всеки месец учителките пенсионерки се събират на гости в някоя от тях и това са приятни часове, изпълнени със спомени от миналото.

***

Отдавнашна нейна мечта е да иде в Париж. Да усети духа на този световен център на културата. А също много иска да обиколи България, да и се порадва още – да тръгне към Сандански и да иде чак в Одрин…

Станимира Стоянова

в. „Тревненска седмица“, бр. 8/24 февруари 1994 г.

* Всички статии и краеведски проучвания на г-жа Кина Резачева, които споделяме в групата, се радват на огромен, заслужен интерес, най-вече заради богатия й, неподражаем художествен изказ и огромната й обич към Трявна и Тревненското…

Тя си отива от този свят на 2 февруари 2007 г.