Оставам благодарен и признателен навеки

Интервю с Петко Рачев Славейков

 

Похватът е нов. Интервюирани са паметници, къщи и мебели. По-трайна от бронз, камък и дърво, Славейковата мисъл отговаря на много въпроси, с които животът днес ни интервюира всеки ден.

И така:

-      Демокрация и самоуправление. Ето какво ни е днес на устата повече от всякога. Какво мислите за държавния механизъм, какво бихте ни посъветвали?

-      Искате ли управление… по-стъкмено, гледайте машината на управлението да бъде колкото е възможно по-проста, по-малосложна, на която преимуществата, както и недостатките отведнъж да се видят, да могат да се поправят, и вий ще имате по-малко главоболия и работата ще отива по-успешно. Имайте, господа, по-голяма вяра към народа, към неговото благоразумие, вгледайте се по-добре в него, изучете по-положително неговите качества и свойства и бъдете уверени, че вие ще си съставите едно по-добре мнение за него…

-      Откъде е Вас тази увереност в здравия народен разум?

-      Много по-добре и по-право мисли за себе си един народ, който носи тегобите, който и разбира де го утрепват, отколкото могат да мислят за него лица привилегировани, които често и при добрата воля и присърце, що биха имали да са полезни, мъчно угаждат де и как трябва да му помогнат и излязва, че много пъти те го чешат тамо, дето не го сърби…

-      Вие сте били учител отначало на децата, а после на цял един народ. Кои хора могат да бъдат учители, според Вас?

-      Истински учители са онези, които могат да се въздигнат духом над обществото, в което живеят, които могат да оценяват неговото състояние, да определят неговите здрави и слаби страни и при това още, които са въодушевени с топла любов към народа си и искрено желаят неговото напредване – таквиз человеци вземат високото звание да показват народу пътя, по който трябва да върви, за да поправи материалното и нравственото си състояние, таквиз человеци се решават да го поучават и наставляват във всичко, що е добро и полезно, като го отвръщат от всичко онова, което е лошо и вредително.

-      Какво да правим с готованците, с егоистите, с тези, които гледат да използуват обществените блага, ако може даром?

-      Додето человек се счита член на едно общество, той трябва да дели и злото, и доброто на това общество. Който се показва член само тогаз, когато има да се ползува, а в тежки минути оставя обществото и дори отива срещу неговите интереси, той не трябва да се счита за част от обществото и не трябва да казва, че принадлежи на еди кой си народ. Обществото трябва да отсича от себе си таквизи членове и да ги покрива с всеобщо презрение.

-      Много от големите деятели на световната култура са имали честта и достойнството да се оценяват сами. Какво мислите за себе си и за своя живот?

-      Може славни някои и знаменити подвизи да не съм извършил, но встъпил съм длъжността си на българин. Винаги и навсякъде съм държал страната на народа и при никакви обстоятелства не съм отстъпвал правото на народа. Затова съм бил изложен на лишения, гонения, затвори и злострадания, но затова същото съм спечелил безграничното доверие на народа, за което му оставам благодарен и признателен навеки.

-      Кое е веруюто на Вашия живот?

-      Аз едно знам, едно признавам, и изповядвам, че всичко, което се прави за народа, без народа – не е праведно, не е законно.

 

Въпросите зададе

Вера Христова

Б.А. Отговорите на Петко Славейков са взети дословно от речта му в Търновското учредително събрание – 1879 г., от статиите - „Народните учители“, 1869 г., „Петна в нашия обществен живот“, 1871 г., „Последното ми ходене в София“, 1883 г., и от молбата на Петко Славейков за освобождаване от министерския пост, 1885 г.

 

Интервюто е публикувано в бр. 46-47/17 ноември 1987 г. на в. „Тревненски зов“