Уста Боню Драгошинов построил сградата на Общината в Стара Загора след Освобождението

Уста Боню Драгошинов Колев /1836-1904 г./, родом от тревненското село Кисийци, построил сградата на Общината в Стара Загора –първата обществена сграда в града след опожаряването му от турците в края на юли 1877 г. Дълго време тя била „едничката украса на разорения град“.

Началото е поставено на 26 януари (7 февруари) 1880 г., когато Старозагорският градски съвет подписал контракт с тревненския майстор за построяването й. Строежът започнал през май и приключил през ноември същата година. Повече сведения за този градеж откриваме на сайта: https://www.stara-zagora.libsz.org/, където е публикуван и откъс от книгата на Атанас Трифонов Илиев „Спомени…“ /1926 г./, по онова време секретар на префектурата в Стара Загора. Ето какво пише той: „На 8 май се взе решение да се построи едно здраво градско здание от сумите, които се събраха от продажба с наддаване градските изгорели дворни места. То се започна през лятото и се свърши наесен. Струваше около 4000 турски лири. Разположен срещу площад Богориди (сега градска градина „Богориди“), то дълго време бе едничката украса на разорения град. В него много години се помещаваха префектурното и околийското управление в 4 стаи, финансовото управление, околийското съдилище, градското управление с техническото отделение. Можем да съдим, до какво развитие стигнаха с време всичките тези служби, като ги виждаме сега в отделни обширни здания, а голямото градско здание стана тясно дори само за градско управление, което отначало се задоволяваше с 3-4 стаи“.

През 1895 г. бил приет план за озеленяването на площада и превръщането му в градска градина…

За съжаление, сградата на Общината, изградена от Боню Драгошинов, не оцеляла до наши дни. Тя изгоряла напълно, при вероятно умишлен пожар, в нощта на 2 срещу 3 януари 1945 г. …

Странно, но в сборника „Тревненска художествена школа“ /1985 г./, както и в приложенията към т. 3 на книгата „Архитектурното изкуство на старите българи“ от арх. Николай Тулешков, не откриваме сведения за този негов значим градеж. Твърде обща е и информацията за другите постройки на майстора, който работил активно в края на XIX в. и началото на XX в. Според записите от сборника „Тревненска художествена школа“, той строил къщи, складове, мостове и гара, заедно с Петър Генчев Томев в Горна Джумая /Благоевградско/. В Русе двамата градили къщи, складове и гара, а в старозагорските села Шипка и Шейново – къщи, мостове, складове. По сведения от същия сборник, заедно с уста Колю от Късовци, построили църквата в с. Шейново /1892 г./. Според арх. Н. Тулешков, става въпрос за храм „Св. Благовещение“ в същото село, строен през 1882 г. В списъците към книгата на арх. Тулешков, е отбелязано, че Боню Драгошинов построил още черквата „Св. Петка“ /1864 г./ в старозагорското село Сърнево. Майсторът вдигнал и собствената си къща в Кисийците през 1871 г., градил къщи в Русе, къщи и мостове в Благоевград, както и мост, складове и къщи в старозагорското село Шипка.

 

 

Подготви

Галина Иванова

 

 

 

* Снимките на сградата на Общината, построена от уста Боню Драгошинов, са от фонда на Регионална библиотека „Захарий Княжески“ – Стара Загора и от частни колекции и са публикувани на - https://www.stara-zagora.libsz.org/

Сградата на Общината в Стара Загора,
построена от уста Боню Драгошинов

Една от ранните снимки на сградата

Снимка от високо, на която се вижда и
сградата на Общинското управление

Снимка пред сградата на Общината, 1932 г.