148 години от Априлската епопея. Когато плътта е отстъпвала, оставал е да действува Духът…

"Да сочиш смъртта за родината като свят дълг на въстаника е себеотрицание. Да смяташ зандана и бесилката за позор е гордост. Да питаш: "Кой не е умрял?" - е героизъм. Да отхвърлиш всички изкушения, когато си богат, е святост. Но да искаш да умреш за свободата на толкова милиона народ, когато си млад, е предопределение"

 

Из романа „Бенковски“ на Яна Язова

 

 

След неуспеха на Старозагорското въстание /1875 г./, апостолите под председателството на Стефан Стамболов се събират в Гюргево /11 ноември – 25 декември 1875 г./ и съставят план за ново въстание, което трябва да избухне през май 1876 г.

България е разделена на четири революционни окръга: Първи – Търновски, Втори – Сливенски, Трети – Врачански и Четвърти – Пловдивски (Панагюрски). Още през януари 1876 г. апостолите идват в страната и започват усилено подготовка на въстанието.

Най-широка и активна е подготовката в ІV революционен окръг с главен апостол Панайот Волов, заменен по-късно от Георги Бенковски. За център е избрано Панагюрище.

На 14 април 1876 г. в местността Оборище е свикано Общо събрание, което гласува специални пълномощия на главния апостол Георги Бенковски. Определена е и датата на въстанието – 1 май с.г., но се намира и предател - Ненко Терзийски. На 19 април от Пловдив в Копривщица пристигат заптиета, за да арестуват водачите и Тодор Каблешков, съгласно взетите решения, вдига въстанието на 20 април 1876 г. Конакът е превзет. До Панагюрище е изпратено „Кървавото писмо”. Бенковски и Волов незабавно обявяват въстанието. Населението се събира на площада, където се освещава знамето, ушито от Райна Попгеоргиева /Райна Княгиня/. Бенковски сформира известната „Хвърковата чета”. Въстават селата в Средногорието и Родопите: Перущица, Батак, Брацигово и др.

Турците най-напред нападат Стрелча, след това Клисура, която се брани героично, но е опожарена на 26 април. Следващите дни боеве се водят за Панагюрище, което е превзето и опожарено на 30 април. Разорени и запалени са повечето от въстаналите селища в района. Георги Бенковски пада убит от засада до р. Костина, Тетевенско.

Въстанието в Родопската област избухва на 21 април и продължава повече от седмица. На 5 май в Батак, жестоко избити са десетки жени и деца, потърсили закрила и упование в църквата „Св. Неделя“. На 7 май пада Брацигово. Героична и трагична е защитата на Перущица чрез саможертвата на Кочо Честименски, Спас Гинев и други мъже и техните семейства.

В Търновско въстанието е обявено на 28 април. В селата Бяла Черква, Михалци, Мусина и др. поп Харитон и Бачо Киро Петров сформират чета от около 200 души, която пристига в Дряновския манастир. Башибозук и редовна турска армия с над 10 хиляди души и две оръдия, обгражда манастира и започва 9-дневната Дряновска епопея. На деветата нощ въстаниците щурмуват обсадата и около 40 души се спасяват, сред тях е и Бачо Киро, който по-късно е заловен и обесен в Търново. Разбити са и другите две чети – Габровската на Цанко Дюстабанов и Тревненската /* т.н. „Чета на зографите“, която излиза в Балкана на 5 май/ начело с Христо Патрев. Потушено е въстанието и в Батошево, Кръвеник и Ново село.

В Сливенски окръг няколко дни в Балкана действа четата на Стоил войвода, към която се присъединява и Иларион Драгостинов.

Във Враца на 18 май е даден сигнал за въстание, но съзаклятниците скоро се разпръскват поради своята малобройност.

Грандиозен по своя международен отзвук е походът на Ботевата чета от кораба „Радецки” и Козлодуй до Врачанския балкан, където на 20 май (1 юни) 1876 г. намира смъртта си гениалният поет – воеводата Христо Ботев.

На 16 май при Тутракан преминава четата на Таньо Стоянов от 20 души, която е разбита в района на Попово. / * В нея е и Кара Петър Тревналията, който намира смъртта си в последното, трето сражение на четата, на 27 май, когато загива и Таньо войвода/.

Въстанието в Българско е потушено с жестоки кланета, издевателства и грабежи. Това предизвиква справедливо възмущение в Европа и Америка. В Цариград е свикана международна анкетна комисия. Велики личности като Виктор Юго и Достоевски издигат глас в защита на българите.

Априлското въстание през 1876 г. задълбочава Източната криза, а неговият успех е в международния му отзвук, постигнат с героизма на многохилядните жертви.

 

Подготви

Галина Иванова

 

Кратка историческа справка: istoria.bg

 

* За Тревненската чета на зографите, четете на 5 май

Апостолите на Априлското въстание:
Георги Бенковски, Панайот Волов, Георги Измирлиев,
Стефан Стамболов, Христо Караминков, Георги Икономов,
Георги Обретенов, Иларион Драгостинов,
Георги Апостолов, Стоян Заимов,
Никола Обретенов, Никола Славков.
Източник: НБКМ

Райна Попгеоргиева Футекова,
известна като Райна Княгиня,
която ушива знамето на
IV Революционен окръг.
Източник: НБКМ

Хвърковатата чета на Бенковски
Худ. Петър Морозов

Кървавото писмо на Тодор Каблешков /рисунка/,
с което е прогласено избухването на Априлското въстание.
Худ. Христо Коев, очевидец на въстанието

Участници в Априлското въстание,
фотографирани пред
паметника на Оборище.
Източник: НБКМ

Възпоменание за жертвите на Баташкото клане
по време на Априлското въстание.
Източник: НБКМ