Днес Трявна се прощава с Бисерка Петрова - художничката с най-слънчевата усмивка…

Бисерка беше един от знаковите преподаватели на НГПИ „Тревненска школа“, уважавана, безкрайно обичана и ценена от своите ученици, колеги, приятели. Тя дари криле, сили, вяра и вдъхновение на поколения млади художници, които днес вече са утвърдени имена в изкуството. Дарена с кармата да съзерцава и претворява върху платното недостижими за претръпналите от битност човешки сетива, духовни измерения, като творец, тя определено беше целуната от Бога…

Бисерка Петрова е родена на 2 август 1963 г. в Горна Оряховица. През 1982 г. завършва „Вътрешна архитектура” в ССХУ за ПИ – Трявна, а през 1987 г. се дипломира в специалността „Изобразително изкуство – Графика” на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”. Дългогодишен преподавател по рисуване и пластична анатомия в тревненското художествено училище (НГПИ „Тревненска школа”). През годините на активната си творческа дейност тя реализира редица самостоятелни изложби в България, участва в регионални, национални и международни изложби у нас. През 2003 г. печели награда за рисунка в 16-то международно биенале на хумора и сатирата в Габрово с творбата си „Шапка за душевно равновесие”. Нейни картини са притежание на частни колекции и галерии в България, Швейцария, Англия, Италия, Япония и Германия.

„Рисувам доста сюжети от фолклора, приказни герои, женските образи също изпълват картините ми – сподели ми преди време тя в едно интервю за в. „Тревненска седмица“. - По душа съм си българка и селянка, без да съм раждана на село. Детството ми премина край баба ми, която пееше народни песни, баща ми също, аз самата пеех навремето и дори щях да ставам певица. Та баба ми разказваше много легенди за самодиви, съкровища и т.н. И си спомням, че тогава бях толкова впечатлена, че приемах всичко за истина. Пък и Цветан Колев ми е учител, знаете какви неща рисува той – българското село, интериора на старите къщи, човеците... Вероятно всичко това е намерило израз в картините ми. Мечтата ми беше да стана илюстратор на детски книжки. Навремето дори правих илюстрации за поетичните страници на тревненския вестник, но книга така и не илюстрирах. Въпреки, че нещата ми са точно такива -можеш цял разказ да си навържеш. Имам и цикъл картини на тема обичаи – оброк, герман и др. Доста четох за българската шевица и така се родиха картините с женските пазви. Мисля и премислям всяка една рисунка или картина, не съм от художниците, които рисуват по няколко неща на ден. Много обичах „История на изкуството” и имам много любими художници от старите автори, харесвам и съвременните – Салвадор Дали, Микеланджело, Ренесанса, Малките холандци, Ел Греко, Веласкес, Пикасо, Михалис Гарудис, Димитър Казаков - Нерон и др. Определено обичам сюрреализма“.

Биса, както я наричаха всички познати и приятели, си отиде от този свят без време… Но остави най-яркия си отпечатък върху тази земя – десетки прекрасни картини и спомени, които да ни напомнят за слънчевата й харизма, богата душевност и неизчерпаем, разнороден талант и ерудиция… Безкрайно тъжен момент за всички, които я обичаха и познаваха…

Искрени съболезнования на семейството и близките й!

Светлина на душата й по Пътя към Вечността и дълбок поклон пред паметта й за всяка емоция, която ни подари във времето!

Почивай в мир, Бисе!

 

Галина Иванова