Чуждите инженери, много от които и музиканти, допринесли за бурния възход на музикалното дружество „Гусла“

Преди време публикувах интересни факти из историята на музикално дружество „Гусла“, благодарение на изследователската работа на нашия съгражданин Костадин Семерджиев. Днес добавям още любопитни сведения, благодарение на записките на Никола Икономов, които се съхраняват в ОДА – Габрово, от които е видно, че за бурното развитие на музикалното дело в Трявна, съществен принос имат и чуждите специалисти – инженери, които пристигнали в града, покрай строителството на ж.п. линията Търново-Трявна-Борущица…  

През пролетта на 1906 г. започна постройката на ж.п. линията Търново – Трявна – Борущица с главно седалище Трявна – пише Н. Икономов.  За квартира на канцеларията на акционерите, на главния инженер Остерзецар и главния директор - инж. Трънка, бе нает целия горен етаж на Поп Йовчевата старинна къща, като най-удобна и просторна. Започнаха постепенно да пристигат секционните инженери за тревненската секция на предприятието – инж. Щерен, инж. Дойч, инж. Шенк, инж. Кужел, инж. Скричка с помощниците си – инж. Вайнберг, инж. Вани, инж. Велан, инж. Хусак и други, заедно с нужния канцеларски персонал. Пристигнаха и много други чужди дейци – акорданти, специалисти строители и работници за строежа на подпорни стени, мостове и тунели, каквито тогава почти нямаше у нас. От споменатите по-горе инженери се вижда, че и строителните инженери на компанията бяха в по-голямата си част чужденци, поради липса на наши /български/ инженери. Инженерите – строители, акордантите, строителите и работниците в болшинството си бяха австрийци, хървати, чехи и италианци. Само контролата на постройката по линията бе под прякото наблюдение на българските държавни инженери Васил Тантилов, Радослав Михайлов, Панайотов, Сапарев и др. Седалището, квартирата и канцеларията бе също в Трявна, в допир с нашата къща. Тежката и груба работа /изкопа на насипа/ се извършваше от местното население и работници – българи от Трънско, Радомирско, Самоковско и др. За всичкия този народ трябват жилища и помещения. Целият град се препълни с чужденци, яви се жилищна криза и много от тях бяха принудени да потърсят квартири из околните села. Даже за жилище и продоволствие на персонала – работниците, оставащи далеч от населени места, компанията се принуди да построи временна барака и леки постройки за жилища и продоволствени магазини /кантини/. Навсякъде закипя творческа работа.

Полъхнал вече в Трявна вятърът на европейската култура и чужденците със своята интелигентност, със своя начин на живот, със своите маниери и мелодичната си музика, преобрази гражданите. Трявна коренно се промени и, по европейски, почти всички чужденци, а особено италианците, бяха славни артисти – певци и инструменталисти. Всички пееха арии из опери и оперети, серенади, на всичко свиреха, като всеки носеше със себе си музикални инструменти, на които свиреха. Пееха, свиреха навсякъде и всякога  и живееха весел живот. Каквото изработваха веднага изяждаха и изпиваха, без да правят капитал. В това отношение не падаха по-долу и нашите работници – шопи и всякога в извънработно време си устройваха в питейни заведения приятелски срещи с българска музика, общи български хора и италиански танци и пр. най-разнообразни развлечения и хазартни игри. Инженерите и персонала на предприятието пък вечерно време, след работа, устройваха своите семейни срещи в новооткритите два ресторанта „Борис“ и „Роял“. Повечето от тях бяха добри музикални сили и любители на класическата музика. След кратко общуване и опознаване от музикално дружество „Гусла“ /Бел. Г. Иванова – чийто основател е учителят-краевед Богомил Даскалов/, организирахме два любителски оркестъра – струнен и мандолинен в пълен състав, в който и аз участвах с цигулка и мандолина. /Бел. Г. Иванова – По сведения на Лидия Горанова - дългогодишен уредник в Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна, началото на музикалната дейност в Трявна е поставено през 1897 г., когато учителят Никола Симеонов създава първият оркестър в града. Музикално дружество „Гусла“ е основано през 1903 г., а през 1907 г. към него се сформира и струнен оркестър/. Най-добрите музикални сили в оркестъра бяха: инж. д-р Маринов – цигулка, инж. Велин – чело, инж. Брайтвис – флейта, Атанас Пейчев – кларинет, Никола Симеонов – цигулка, Петър Папрунчев – контрабас и китара, Фриц Швецукер – мандолина и ръководител на мандолинния оркестър при музикално дружество „Гусла“. Впоследствие, през 1912 г., под ръководството на Никола Симеонов и Димитър Попов, бяха организирани два любителски певчески хора – светски и църковен, в който участвах и аз, като хорист и помощник ръководител. През този период музикалното дружество „Гусла“ достигна кулминационната си точка на развитие. Тогава то можа да се снабди с нужните на дружеството музикални инструменти – виола, чело, китара, бас и пиано.

Трънливият път на музикалното дружество преди това време бе ярко отразен в художествения надпис – табела, представляващ цигулка /виола/, обвита в шипкови трънливи клони, изработени от минния инженер Йозеф Логар – ревностен член на дружеството, за когото позволете ми да кажа няколко думи. Този човек, малко по-възрастен от мене, красив, рус, със сини очи, представителен, крайно дискретен, чувствителен, честен, интелигентен на музикални и художествени творби, дохожда за ръководител на каменовъглената мина „Лев“ на братя Х. Славчев от Търново. Поради нарушение на договора му със собствениците на мината, той напуска работата, установява се на местожителство в гр. Трявна и цели 7 години остана без работа. Есенно време Логар си приготовляваше за зимнина сушени плодове – сливи, ябълки, които сушеше на слънце. Зиме пък се занимаваше с оцветяване на илюстративни картички, предимно със сюфети от Трявна. През тези 7 години за него той намираше начин да се справи с всички несгоди, без да се оплаче някога някому. Йозеф Логар беше най-редовният член и ревностен домакин на музикалното дружество. Всички ноти за отделните партии на смесения хор и на оркестъра той извличаше от партитурите, и след всяка сполучливо изнесена музикална вечеринка, той се радваше като дете и отправяше поотделно, на всеки хорист и оркестрант, благодарствено писмо от името на музикалното дружество.

Всякога можехте да го намерите в канцеларията на дружеството да преписва ноти, да пали печката зимно време, в ден на репетиция, или да си тананика неговата любима песен, собствено творение: „Трявна, ти мила, що си ми покосила 7 години, вятър ги вей! Града планирах, само намирах сушени сливи и глогинки“. Мелодията бе по музика на „Млада овчарка“. Като безработен, беше поканен от страна на предприятието на мината да заеме някоя чертожническа длъжност, но като инженер, той отказваше тези покани.

Музикалното дружество „Гусла“ дължи на инженер Логар много и неговото име трябва да бъде записано в паметната книга на дружеството, ако изобщо има такава. След тоя 7-годишен живот в Трявна, той постъпи на работа като градски инженер в Осман пазар /дн. Омуртаг/ и щом получи първата си заплата, дойде в Трявна да се издължи на всички свои благородни кредитори и на хазаина си дядо Рачо Рибаров. Запитах за адреса му в Осман пазар, а той ми отговори: Моят адрес е: Логар Магар - инженер в Осман пазар. Сбогувахме се и той замина, и там, мисля, почина.

Повечето от инженерите и чиновниците останаха редовни членове на музиката и културността, и на градското читалище, и със своето активно участие в дейността им, помогнаха за техния бърз възход. При читалището се образува любителска самодейна театрална трупа. Културното дружество продължаваше трескавата си дейност по залесяването и укрепването на града. Тревненци и чужденци се сближиха като родни братя. Зачестиха танцови забави, литературно-музикални вечери, театрални представления, карнавални шествия и Трявна заприлича на едно малко европейско градче.

 

Подготви

Галина Иванова

Попйовчовата къща в Трявна

Мандолинен оркестър в Трявна, 1907-1908 г.
Източник: фотоархив на Никола В. Сърнев

Църковният хор от 1912 г.
Източник: НЧ "Пенчо Славейков 1871" - Трявна

Богомил Даскалов -
основателят на музикално дружество "Гусла".
Източник: фотоархив на Никола В. Сърнев